Съвременният гръцки арт-хаус е невероятно постижение и приключение за сетивата. Премиерният филм
Метеора доказва, че по тези южни ширини се раждат интелигентни, талантливи визионери, които създават уникални светове. Пример в тази посока е младият режисьор Спирос Статулопулос, който още през 2007 в дебютната си киноистория
PVC- 1 изуми специалистите в Кан. Ето защо не трябва да се съмняваме в номинацията на
Метеора за Златна мечка от Берлинале 2013. Въпреки че е прекарал голяма част от живота си в Колумбия и е живял в Лос Анджелис, Спирос Статулопулос показва силната си връзка с Гърция. Заедно с актьора Тео Александър (който живее в Лос Анджелис) закупуват малка, лека камера и се загубват в магията на планините на Калабака. „Озовахме се с празни сърца в Калабака, а след време се завърнахме с филм! След монтажа продуцентите от Германия посрещнаха работата ни с възторг", разказва режисьорът.
С леко закъснение, българската публика има възможност да види филмовата притча на Статулопулос, в която християнското преклонение, любовта към живота и стилистиката на византийското изкуство се преплитат по магически начин с анимационното изкуство. Главните герои са монахът Теодорос (Тео Александър) и сестра Урания (Тамила Кулиева-Карантинаки). Всеки обитава в притихналост четирите стени на своята духовна обител, но копнежът по другия е постоянен. Единствено играта на слънчеви зайчета сближава двете сърца, които през цялото време са разделени от физическа бариера - между храмовете на Урания и Теодор Бог е поставил отличителен знак - дълбока пропаст. Три епизода в този мълчалив, заснет почти без диалог филм, разклащат аскетичния живот на героите. В три, интимни фрагмента героите намират себе си и разбират, че между думите „отчаяние" и „свобода" има само една крачка и тя е възможна, ако душата ти се стреми към полет. Твърде дълго Урания и Теодор са посвещавали себе си на Бог, твърде дълго са убивали своята индивидуалност, сляпата, безжизнена вяра се оказва по-слаба от изкусителния забранен плод.
Любопитното в този интернационален филмов проект е присъствието на родената в Баку актриса Тамара Кулиева-Карантинаки, която завършва ВГИК в Москва. Там се запознава с бъдещия си съпруг Григорис Карантинакис, с когото от 1992 живеят заедно в Атина. В момента тя е една от най-успешните актриси на Националния театър в Гърция. В Метеора Тамара Кулиева - Карантинаки изгражда чист, невинен, опитващ се да преболедува плътта образ на монахиня от руски произход, която учи своя любим на руски език. Теодор се забавлява на смешно звучащите руски думи „отчаяние" и „свобода", но именно с правилното им произнасяне завършва приказкното пътуване към себе си Метеора.
Метеора е необикновен филм, изискващ търпение, култура на възприемането и вглеждане дълбоко навътре в човешката душа.
{{trailer}}
Текст Елица Матеева
Съвременният гръцки арт-хаус е невероятно постижение и приключение за сетивата. Премиерният филм Метеора доказва, че по тези южни ширини се раждат интелигентни, талантливи визионери, които създават уникални светове. Пример в тази посока е младият режисьор Спирос Статулопулос, който още през 2007 в дебютната си киноистория PVC- 1 изуми специалистите в Кан. Ето защо не трябва да се съмняваме в номинацията на Метеора за Златна мечка от Берлинале 2013. Въпреки че е прекарал голяма част от живота си в Колумбия и е живял в Лос Анджелис, Спирос Статулопулос показва силната си връзка с Гърция. Заедно с актьора Тео Александър (който живее в Лос Анджелис) закупуват малка, лека камера и се загубват в магията на планините на Калабака. „Озовахме се с празни сърца в Калабака, а след време се завърнахме с филм! След монтажа продуцентите от Германия посрещнаха работата ни с възторг", разказва режисьорът.
С леко закъснение, българската публика има възможност да види филмовата притча на Статулопулос, в която християнското преклонение, любовта към живота и стилистиката на византийското изкуство се преплитат по магически начин с анимационното изкуство. Главните герои са монахът Теодорос (Тео Александър) и сестра Урания (Тамила Кулиева-Карантинаки). Всеки обитава в притихналост четирите стени на своята духовна обител, но копнежът по другия е постоянен. Единствено играта на слънчеви зайчета сближава двете сърца, които през цялото време са разделени от физическа бариера - между храмовете на Урания и Теодор Бог е поставил отличителен знак - дълбока пропаст. Три епизода в този мълчалив, заснет почти без диалог филм, разклащат аскетичния живот на героите. В три, интимни фрагмента героите намират себе си и разбират, че между думите „отчаяние" и „свобода" има само една крачка и тя е възможна, ако душата ти се стреми към полет. Твърде дълго Урания и Теодор са посвещавали себе си на Бог, твърде дълго са убивали своята индивидуалност, сляпата, безжизнена вяра се оказва по-слаба от изкусителния забранен плод.
Любопитното в този интернационален филмов проект е присъствието на родената в Баку актриса Тамара Кулиева-Карантинаки, която завършва ВГИК в Москва. Там се запознава с бъдещия си съпруг Григорис Карантинакис, с когото от 1992 живеят заедно в Атина. В момента тя е една от най-успешните актриси на Националния театър в Гърция. В Метеора Тамара Кулиева - Карантинаки изгражда чист, невинен, опитващ се да преболедува плътта образ на монахиня от руски произход, която учи своя любим на руски език. Теодор се забавлява на смешно звучащите руски думи „отчаяние" и „свобода", но именно с правилното им произнасяне завършва приказкното пътуване към себе си Метеора.
Метеора е необикновен филм, изискващ търпение, култура на възприемането и вглеждане дълбоко навътре в човешката душа.
{{trailer}}
Текст Елица Матеева
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители