Нар

С месеста и ярка текстура, напомняща кръв, нарът е ключов визуален символ в новия филм на Юмит Юнал. Турският режисьор си пада по митичните сюжети още откакто режисира новела в Истанбулски приказки през 2005-а, а успешният му дебют Девет беше част от програмата на Цветята на Корана през 2009-а. Жанрово, решен като мистериозен трилър с притчов привкус, Нар всъщност разказва ежедневна история - от тези, които може би се случват всеки ден зад стените на някой дом и само понякога се появяват в жълтите вестници.

Началото напомня типична турска сапунка - забрадена леля взима автобус от бедно предградие, за да отиде в дома на известната и уважавана д-р Сема и да й гледа на кафе. Вкъщи обаче е само младата й любовница Дениз, която решава да поразсее скуката в дъждовния ден, като се представи за д-р Сема. Тръпки обаче полазват по гърба й, когато става ясно, че гледачката не само вижда невидимото за простосмъртните, но и има лични сметки за уреждане с д-р Сема - внучето й е починало в нейната болница, но лекарската вина за смъртта е била потулена. Сега тя не търси отмъщение, а само справедливост, което се оказва далеч по-сложно постижимо.

Нар е метафизичен филм за силата на ирационалната вяра в доброто и необходимостта от равновесие в света, като отвъд този пласт режисьорът не се отказва от правдивото отразяване на човешките характери. Между прагматичната до цинизъм д-р Сема и инфантилно романтичната Дениз застава проницателната гледачка, сякаш пратена свише, за да възцари баланс и да им помогне да си дадат сметка накъде вървят, в какво вярват и докъде се простира взаимното им доверие - ако ще и това да е с цената на съдбовни обрати.

Стилният мизансцен е в естетска хармония с внушителното послание, съспенсът е майсторски отигран, а финалът достатъчно отворен, за да мислиш след края на филма поне толкова, колкото време си му отделил.

с една дума
НАР. В Корана той е това, което е ябълката в Библията - символизира грехопадението, заради което човекът е изхвърлен от небесните селения. Същевременно се счита за божествен плод и се дава като пример за добрите неща, които Аллах е направил.

Филмът е част от афиша на Sofia MENAR Film Festival.

Текст Мариана Христова

С месеста и ярка текстура, напомняща кръв, нарът е ключов визуален символ в новия филм на Юмит Юнал. Турският режисьор си пада по митичните сюжети още откакто режисира новела в Истанбулски приказки през 2005-а, а успешният му дебют Девет беше част от програмата на Цветята на Корана през 2009-а. Жанрово, решен като мистериозен трилър с притчов привкус, Нар всъщност разказва ежедневна история - от тези, които може би се случват всеки ден зад стените на някой дом и само понякога се появяват в жълтите вестници.

Началото напомня типична турска сапунка - забрадена леля взима автобус от бедно предградие, за да отиде в дома на известната и уважавана д-р Сема и да й гледа на кафе. Вкъщи обаче е само младата й любовница Дениз, която решава да поразсее скуката в дъждовния ден, като се представи за д-р Сема. Тръпки обаче полазват по гърба й, когато става ясно, че гледачката не само вижда невидимото за простосмъртните, но и има лични сметки за уреждане с д-р Сема - внучето й е починало в нейната болница, но лекарската вина за смъртта е била потулена. Сега тя не търси отмъщение, а само справедливост, което се оказва далеч по-сложно постижимо.

Нар е метафизичен филм за силата на ирационалната вяра в доброто и необходимостта от равновесие в света, като отвъд този пласт режисьорът не се отказва от правдивото отразяване на човешките характери. Между прагматичната до цинизъм д-р Сема и инфантилно романтичната Дениз застава проницателната гледачка, сякаш пратена свише, за да възцари баланс и да им помогне да си дадат сметка накъде вървят, в какво вярват и докъде се простира взаимното им доверие - ако ще и това да е с цената на съдбовни обрати.

Стилният мизансцен е в естетска хармония с внушителното послание, съспенсът е майсторски отигран, а финалът достатъчно отворен, за да мислиш след края на филма поне толкова, колкото време си му отделил.

с една дума
НАР. В Корана той е това, което е ябълката в Библията - символизира грехопадението, заради което човекът е изхвърлен от небесните селения. Същевременно се счита за божествен плод и се дава като пример за добрите неща, които Аллах е направил.

Филмът е част от афиша на Sofia MENAR Film Festival.

Текст Мариана Христова

Гласували общо: 1 потребители