УОТС. Маниакалният смях на бащата на Наоми Уотс се чува в „Speak to Me" и „Brain Damage" от класиката The Dark Side of the Moon на Pink Floyd.
Невъзможното излиза точно сега, за да отбележи годишнината от адското цунами от 2004-та, което помете цяла Югоизточна Азия и уби близо четвърт милион души. Испанският режисьор Хуан Антонио Байона (с хоръра Сиропиталището зад гърба си) пресъздава разтърсващото нещастие по един много интимен и вглъбен начин, като разказва от името на британско семейство с трима синове, които пристигат за коледна почивка в Тайланд. Той оставя децата да изнесат на гърба си тежко емоционално представление, което накара критиците да сравняват стила му с този на Спийлбърг, но това е доста пресилено.
Мария (Наоми Уотс) и най-големият й син са завлечени от цунамито навътре в сушата и са разделени от Хенри (Юън Макгрегър) и двамата по-малки синове. Режисьорът и екипът му не се изкушават да покажат вълната като някакво гигантско чудовище. Виждаме я точно каквото я знаем от видеоклиповете на оцелелите по новинарските емисии - не чак толкова огромна и страшна отдалече, но смъртоносна отблизо: кафява и мътна, влачеща всякакви отломки и смачкваща телата на хората все едно са парцалени кукли.
Мария и голямото момче се спасяват от лапите на водата като по чудо - жената е тежко ранена, а синът й пред очите ни възмъжава и се опитва да я защитава от заобикалящия ги хаос. В това време Хенри и по-малките деца също са оживели и сега се изправени пред смазващата тревога каква е съдбата на останалата част от семейството.
Байона майсторски манипулира емоциите на зрителите и въпреки предизвестения хепиенд, нищо чудно да пуснеш някоя сълза.
с една дума
УОТС. Маниакалният
смях на бащата на Наоми Уотс се чува в „Speak to Me" и „Brain Damage" от
класиката The Dark Side of the Moon на Pink Floyd.
Текст Евелина Турмакова