КАЙДЖУ. Думата на японски буквално означава „странно, непознато чудовище", но в превод на английски придобива известност като „гигантско чудовище" и обозначава японски научно-фантастични филми. Най-известните „кайджу" са Годзила, Гамера, Модра, Мегагодзила, Кинг-Конг. Най-често за основа на „кайджу" се използват обикновени животни, насекоми или митологически същества, но се срещат и по-екзотични примери.
Мексиканският режисьор Гийермо дел Торо загуби битката да режисира Хобит и ето с каква бомбастична продукция отвръща на удара - славна епопея за сблъсъка между гущероподобни извънземни страшилища и гигантски роботи, управлявани от сдвоения, а понякога и от „с-троения" ум на своите пилоти. Вкусът на Дел Торо към комиксовите истории еволюира: Хелбой беше направо съзерцателна драма за различния, осъден на дискриминационно отношение герой на Рон Пърлман, докато Огненият пръстен е като наврян в лицето ти юмрук, шумен, зрелищен апокалипсис, в който любимият ни свят е на път да бъде унищожен. Къде остана фантазната алегория за гражданската война в Испания от Лабиринтът на Фавна, за който режисьорът беше номиниран за Оскар, е въпрос, изключен от дневния ред.
Да бъде обвинен дел Торо, че желае да въздейства само на сетивата и по никакъв начин да не кара разтопеното от лятното слънце сиво вещество да извършва излишни движения, е несправедливо. Новият му филм иска да каже едно-две важни неща за сблъсъка между човек и машина, които винаги са вълнували будните умове, но това някак потъва в разрушенията на градове, които, между другото, неведнъж са били сривани със земята в киноисторията. Място за драматизъм има, друг е въпросът доколко средностатистическият зрител на летни блокбъстъри е склонен да го види.
Началото на историята ще се види удивително позната на феновете на Годзила - гигантски чудовища („кайджу" на японски) изпълзяват от океана, за да избият колкото се може повече хора и да ликвидират техните градове. Само че този път те не са продукт на мутация в следствие на ядрени опити, а са извънземни, които нахлуват в нашето измерение през проход на океанското дъно. Дел Торо, който е автор и на сценария, обаче не е плагиат, а е страстен ценител на старите майстори: Иширо Хонда - режисьора на Годзила, и Рей Харихаузън - царя на стоп-моушън анимацията. Неговият подход е старомоден, но ефективен: избери не много известни актьори, жадни да се докажат, постави чудовищата в центъра на сюжета и сей разрушение навред.
За да отвърнат на удара на кайджу, хората обединяват усилия в обща програма, наречена „Йегер" („ловец" на немски). Йегер са грамадни роботи - удивително напомнящи Железният човек, управлявани от двама пилоти (или от трима - както е при китайския йегер), чиито мозъци работят в особен психически синхрон, наречен „дрифт". Само че кайджу се оказват невероятно адаптивни, учат бързо къде е слабото място на противника и не след дълго надделяват над човечеството и над йегерите. В отчаян опит хората се готвят да строят защитна стена в океана, а генерал Стакър Пентикост (Идрис Елба) има по-добра идея - той събира остатъка от програмата за роботите в Хонконг. За да има и минимални шансове за успех, военният трябва да успее да сглоби перфектната двойка пилоти на американския йегер, който в сътрудничество с китайския, руския и австралийския да разбие извънземната напаст.
Тук режисьорът отпуска душа и прави лек драматичен завой: избраните за водачи на йегера са Роли Бекет (Чарли Хънам), опитен пилот, който носи белези от тежък сблъсък с кайджу преди години, и новобранката Мако Мори (Ринко Кикучи - несъмнено я помните от Вавилон на Алехандро Гонсалес Иняриту, където играеше глухонямата тийнейджърка бунтарка), протеже на Пентикост, която също пази своята тайна. Сработването между двамата е емоционалният център на филма.
с една дума
КАЙДЖУ. Думата на японски буквално означава „странно,
непознато чудовище", но в превод на английски придобива известност като „гигантско
чудовище" и обозначава японски научно-фантастични филми. Най-известните „кайджу"
са Годзила, Гамера, Модра, Мегагодзила, Кинг-Конг. Най-често за основа на „кайджу"
се използват обикновени животни, насекоми или митологически същества, но се
срещат и по-екзотични примери.
{{trailer}}
Текст Евелина Турмакова