БЕРЛИН. Най-хипстърският град в Европа, вероятно защото е чувствително по-евтин за живот от повечето европейски столици и, съответно, подходящ да се мотаеш и да го раздаваш куул. Хип кварталите в момента са Кройцберг, Нойкьолн и Фридрихсхайн, но Пренцлауер Берг и Байришер Плац също не са за подминаване. Текст Мариана Христова
Свежите, непретенциозни и смислени трагикомедии за неволите на бита са рядкост, а когато са и радост за окото от чисто естетически ъгъл, направо предизвикват еуфория.
Нещо такова ни причини Oh Boy на младия германец Ян Оле Герстер и нищо чудно, е се е справил блестящо още с първия си филм - в киното влиза през компанията на Том Тиквер и снимачната площадка на Сбогом, Ленин!, където е асистент-режисьор. Не изключваме в Oh Boy да има биографичен момент, инак не си представяме как му се е получило толкова искрено.
Сюжетът следи отблизо един кофти ден на трийсетгодишния берлинчанин Нико. Всичко започва с истерична жена в леглото и завършва с друга истерична жена, чийто проблем е, че така и не стигат до леглото. Между едното и другото събитие Нико не успява да надхитри психотест за отнета шофьорска книжка; открива, че издръжката от баща му е секнала, защото той така и не завършва тикания с години университет; а в целия шибан град няма откъде едно кафе да си купи - ту машината не работи, ту банковата карта отказва, а и служителите вдигат рамене, защото отдавна не могат да се борят с технологията. На Нико му става едно сиво и тъпо, а на нас пък леко комично - заради увесения му нос на фона на небрежен петдесетарски джаз и черно-бяла, но слънчева визия, съвсем в унисон с чаровния Берлин.
От една страна Oh Boy е филм за порастването, а Нико е от героите, отлагали твърде дълго този момент. При все това ни е симпатичен с безхаберието си и някак го разбираме - зрелостта в света, който обитаваме, е равна на конформизъм и те превръща в скучен чичко, за когото е препоръчително да забрави мечтите си, инак боли. Затова Нико е упорит в нежеланието да приеме реалността, дори когато по всичко личи, че ще се наложи. И се лута из града, който символизира свободата на днешна Европа, в търсене на поне още една глътка лична свобода.
с една
дума
БЕРЛИН. Най-хипстърският град в Европа, вероятно
защото е чувствително по-евтин за живот от повечето европейски столици и,
съответно, подходящ да се мотаеш и да го раздаваш куул. Хип кварталите в
момента са Кройцберг, Нойкьолн и Фридрихсхайн, но Пренцлауер Берг и Байришер
Плац също не са за подминаване.
Текст Мариана Христова