Захари Паунов възкреси една мечта като екранизира романа на
Емил Тонев
Омбре, писан като сценарий
за филм, който трябва да бъде режисиран от Илиян Симеонов. Помним Симеонов с
кинотворбите му
Граница,
Сомбреро блус,
Пазачът на мъртвите, които остават трайна диря в съзнанието на
родните киномани, влюбени в съвременното българско кино.
Първата среща на родната публика с филма
Омбре бе през октомври във Варна на
фестивала Златна роза (2014). Лентата получи отличие за изпълнението на актьорите като ансамбъл и се
запомни с изящната си операторска работа. За
Омбре се заговори много и заради смъртта на режисьора му, починал
непосредствено след фестивала.
Омбре може
да се възприема като балкански ийстърн, в който аутсайдери преоткриват себе си
чрез бягство от града и светските изкушения, установени сред природата.
Странник (Валери Йорданов), издирван от зъл нарко бос (
Калин Вельов), се
спасява в гората сред себеподобни, ръководени от мистериозен проповедник (Любомир
Бъчваров) и обгрижвани от тайнствена жена с руски акцент (
Стефка Янорова). Тук
всеки отговаря за битието чрез труд, а проповядващият забравени ценности определя ежедневните задачи на общността. Членовете й
се чувстват спокойни, защото простичките правила на живеене им създават душевен
уют. Всеки е достигнал до личностното си просветление. Сред тази ексцентрична
група се откроява едно момче, което диша в реалността на старите романи за
индианци и каубои - наричат го Омбре (Иван Ранков). Странникът се включва в
житието на групата, сприятелява се с Омбре, но идващ от външния свят, от
другата Земя, неговата поява вещае промяна и крушение за пейзажа.
Развит като притча,
Омбре е топъл филм, който показва, че романтиката и мечтите са възможни извън света
на цивилизацията. Последната сякаш убива доброто у хората, умъртвява копнежа им
по красотата. Дали някога ще изградим общество, което е създадено по законите
на хармонията? Може би, ако всеки от нас носи частица от невинността на малкия
Омбре, който макар и наподобяващ Форест Гъмп в развитието си, е най-чистата и чувствителна
душа на общността.
Омбре е филм за
мечтатели, за търсачите на своето „аз"
преди да загубят ангелското си лице сред жестокото дихание на туптящия град.
{{trailer}}
Текст Елица Матеева
Филмът е част от програмата на София Филм Фест 2015.Захари Паунов възкреси една мечта като екранизира романа на
Емил Тонев Омбре, писан като сценарий
за филм, който трябва да бъде режисиран от Илиян Симеонов. Помним Симеонов с
кинотворбите му Граница, Сомбреро блус, Пазачът на мъртвите, които остават трайна диря в съзнанието на
родните киномани, влюбени в съвременното българско кино.
Първата среща на родната публика с филма Омбре бе през октомври във Варна на
фестивала Златна роза (2014). Лентата получи отличие за изпълнението на актьорите като ансамбъл и се
запомни с изящната си операторска работа. За Омбре се заговори много и заради смъртта на режисьора му, починал
непосредствено след фестивала.
Омбре може
да се възприема като балкански ийстърн, в който аутсайдери преоткриват себе си
чрез бягство от града и светските изкушения, установени сред природата.
Странник (Валери Йорданов), издирван от зъл нарко бос (Калин Вельов), се
спасява в гората сред себеподобни, ръководени от мистериозен проповедник (Любомир
Бъчваров) и обгрижвани от тайнствена жена с руски акцент (Стефка Янорова). Тук
всеки отговаря за битието чрез труд, а проповядващият забравени ценности определя ежедневните задачи на общността. Членовете й
се чувстват спокойни, защото простичките правила на живеене им създават душевен
уют. Всеки е достигнал до личностното си просветление. Сред тази ексцентрична
група се откроява едно момче, което диша в реалността на старите романи за
индианци и каубои - наричат го Омбре (Иван Ранков). Странникът се включва в
житието на групата, сприятелява се с Омбре, но идващ от външния свят, от
другата Земя, неговата поява вещае промяна и крушение за пейзажа.
Развит като притча, Омбре е топъл филм, който показва, че романтиката и мечтите са възможни извън света
на цивилизацията. Последната сякаш убива доброто у хората, умъртвява копнежа им
по красотата. Дали някога ще изградим общество, което е създадено по законите
на хармонията? Може би, ако всеки от нас носи частица от невинността на малкия
Омбре, който макар и наподобяващ Форест Гъмп в развитието си, е най-чистата и чувствителна
душа на общността. Омбре е филм за
мечтатели, за търсачите на своето „аз"
преди да загубят ангелското си лице сред жестокото дихание на туптящия град.
{{trailer}}
Текст Елица Матеева
Филмът е част от програмата на София Филм Фест 2015.
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители