Eто какво се случва и в самия филм накратко - във Варна докторът (Калин Врачански, който ама веднъж не се усмихна) веднага става френд с арменеца Дикран (вечно ухиления актьор от Варненския театър Симеон Лютаков, иначе известен като прокурор Иванов от 7 часа разлика). Дикран е фотограф, има си двугърбата камила Нерон, цял град го знае, а женките му се лепят като мухи и му носят смокини вкъщи. След солиден запой една сутрин той се буди в лодка в морето, с която налита на някаква мина от войната. Първият въпрос е дали ще изкара повече от ден, а вторият - коя е тази невероятна мадама, дето разправя, че му е годеница и иска да се женят (Сепиде Делфоруз - персийка, родена в Пловдив, която въобще не е актриса, а по ирония на съдбата е завършила медицина).
Още нещо за любовта вече спечели награда за музика (на Божидар Петков), за костюми (на Марта Миронска) и за операторство (на Александър Лазаров), но според нас пак нещо не му достига. Актьорите играят леко вяло (остави дразнителя Врачански, но и Мария Статулова не прави кой знае какво за филма), а и действието излишно се влачи. Радвахме се на Димо Алексиев (добър и в Лора от сутрин до вечер) - приятелчето на фотографа, който само се зализва, върти синджирче и пее до зори в гостилница Гъмза. Костюмите също са добри, както и декорите (то всъщност кви декори - България не е мръднала от 40-те до днес), но така и не разбрахме какво още ни казаха за любовта.
с една дума
КАМИЛА. На арабски името й означава „красота" и противно на общото мнение не складира вода в гърбиците си, ами мазнина - така останалата част от тялото задържа по-малко топлина. {{trailer}}
Още нещо за любовта е по разказ на писателя (и сценарист тук) Георги Данаилов, който от своя страна
е стъпил върху действителни събития - как след 9 септември д-р Иван Руменов
(1914-1994) е натирен във Варна само защото е асистент и приятел на проф.
Александър Станишев. Професорът е един от най-способните ни хирурзи през
първата половина на миналия век и дори става министър на Вътрешните работи и
здравето в правителството на Багрянов за три месеца - точно преди да дойдат комунягите. За
усилията си Станишев получава куршум в главата, а Руменов вече разбра какво го
сполетява.
Eто
какво се случва и в самия филм накратко - във Варна докторът (Калин Врачански,
който ама веднъж не се усмихна) веднага става френд с арменеца Дикран (вечно
ухиления актьор от Варненския театър Симеон Лютаков, иначе известен като прокурор Иванов от 7 часа разлика). Дикран е фотограф, има си
двугърбата камила Нерон, цял град го знае, а женките му се лепят като мухи и му
носят смокини вкъщи. След солиден запой една сутрин той се буди в лодка в
морето, с която налита на някаква мина от войната. Първият въпрос е дали ще
изкара повече от ден, а вторият - коя е тази невероятна мадама, дето разправя,
че му е годеница и иска да се женят (Сепиде Делфоруз - персийка, родена в
Пловдив, която въобще не е актриса, а по ирония на съдбата е завършила
медицина).
Още нещо за любовта вече спечели награда за музика (на Божидар Петков), за костюми (на Марта
Миронска) и за операторство (на Александър Лазаров), но според нас пак нещо не
му достига. Актьорите играят леко вяло (остави дразнителя Врачански, но и Мария
Статулова не прави кой знае какво за филма), а и действието излишно се влачи.
Радвахме се на Димо Алексиев (добър и в Лора
от сутрин до вечер)
- приятелчето на фотографа, който само се зализва, върти синджирче и пее до зори
в гостилница Гъмза. Костюмите също са
добри, както и декорите (то всъщност кви декори - България не е мръднала от
40-те до днес), но така и не разбрахме какво още ни казаха за любовта.
с една дума
КАМИЛА. На арабски името й означава „красота" и противно на общото
мнение не складира вода в гърбиците си, ами мазнина - така останалата част от
тялото задържа по-малко топлина.
{{trailer}}