Присъствието на филми на военна тематика сред избраните от Американската филмова академия, се превърна в нещо като традиция през последните десет години при определяне на номинациите за „Оскар“. Като най-забележителен сред тях можем да отбележим „Дюнкерк“, който не успя да спечели „Оскар“ за „най-добър филм“, но все пак грабна статуетката в три други категории. „Възражение по съвест“ пък, честно - не успях да го понеса до финала му, определено е най-надцененият сред тях. Тазгодишният представител на филмите свързани с военни действия е „1917“, който направи премиерата си в България съвсем наскоро. Филмът дебютира у нас вече като доказан кино шедьовър, малко след като взе „Златен глобус“ за „най-добър драматичен филм“ и „най-добра режисура“.
Внимание – спойлери!
Режисьорът, Сам Мендес, не бърза да ни хвърли под вражеския обстрел на фронтовата линия още от първия кадър, а дава глътка въздух, както на зрителя, така и на главните действащи лица. В началото на този революционен филм за Първата световна война, британските войници Скофийлд (в ролята Джордж Маккей) и Блейк (Дийн-Чарлз Чапман), си подремват в полето, някъде из северна Франция. И това ще бъде единственият момент, в който двамата герои и зрителите, ще могат да си поемат спокойно дъх, до края на филма. В следващия кадър се появява по висшестоящ войник, който възлага на младите войници мисия, назначена лично от генерал Еринмор. Те трябва да преминат през вражеска територия, за да предадат лично съобщение до полковник Макензи, командир на Втори батальон, да не осъществява планираната срещу германската армия атака, тъй като има реална опасност 1600те британски войници от батальона, включително братът на Блейк, да попаднат в подготвяната от германците засада. Комуникацията с Втори батальон е прекъсната и надеждата за спасяване на тези няколкостотин войника, е в две момчета, които са толкова млади, че навярно отскоро се бръснат. За да изпълнят мисията, те ще трябва да преминат през капани заложени от германците, из осеяната с трупове френска земя, достигайки до Макензи.
Изборът на Блейк за изпълнител в мисията, не е продиктувана от способностите му като войник, а от гледна точка на мотивацията. Очаква се той да е в пъти по-мотивиран да достави съобщението, преминавайки и през Ада и излагайки себе си на риск, за да спаси брат си, отколкото който и да било друг войник. Блейк пък избира Скофийлд по другарски. Обратът в сюжета наистина е драматичен, когато Блейк е намушкан от германски войник и умира по средата на пътя, оставяйки Скофийлд сам да довърши задачата. Смъртта на ефрейтора е трогателна, а режисьорът отделя специално време и внимание на този момент, показвайки ни фазите през, които войникът преминава агонизирайки.
„1917“ е един истински урок по кино. Сцените с опустошението, което последва военните битки, са забележително драматични и изразително реалистични. Зрителят става неволен участник в целия този ужас, който войната води със себе си.
Историята, която разказва Сам Мендес, всъщност му е разказана от собствения му дядо, Алфред Мендес, воювал на белгийския фронт. Мендес се включва в написването на сценария, като за него му помага Кристи Уилсън-Кернс.
Най-забавният коментар, който прочетох, бе че „1917“ е като видео игра, което си е наистина добра шега с филма. В действителност действието се развива плавно и последователно, но вниманието на зрителя е приковано от първия до последния кадъри определено се гледа с притаен дъх. „1917“ е всичко друго, но не и скучен филм. Шансовете му да вземе „Оскар“ са големи, имайки предвид, че филмът е номиниран в десет категории. Големият въпрос е дали обаче ще успее да спечели най-престижната от наградите – тази за „най-добър филм“. След Златния глобус, продукцията е един от големите фаворити за наградата сред деветте номинирани филма, а статуетката за „операторско майсторство“ им е вързана в кърпа.
Присъствието на филми на военна тематика сред избраните от Американската филмова академия, се превърна в нещо като традиция през последните десет години при определяне на номинациите за „Оскар“. Като най-забележителен сред тях можем да отбележим „Дюнкерк“, който не успя да спечели „Оскар“ за „най-добър филм“, но все пак грабна статуетката в три други категории. „Възражение по съвест“ пък, честно - не успях да го понеса до финала му, определено е най-надцененият сред тях. Тазгодишният представител на филмите свързани с военни действия е „1917“, който направи премиерата си в България съвсем наскоро. Филмът дебютира у нас вече като доказан кино шедьовър, малко след като взе „Златен глобус“ за „най-добър драматичен филм“ и „най-добра режисура“.
Внимание – спойлери!
Режисьорът, Сам Мендес, не бърза да ни хвърли под вражеския обстрел на фронтовата линия още от първия кадър, а дава глътка въздух, както на зрителя, така и на главните действащи лица. В началото на този революционен филм за Първата световна война, британските войници Скофийлд (в ролята Джордж Маккей) и Блейк (Дийн-Чарлз Чапман), си подремват в полето, някъде из северна Франция. И това ще бъде единственият момент, в който двамата герои и зрителите, ще могат да си поемат спокойно дъх, до края на филма. В следващия кадър се появява по висшестоящ войник, който възлага на младите войници мисия, назначена лично от генерал Еринмор. Те трябва да преминат през вражеска територия, за да предадат лично съобщение до полковник Макензи, командир на Втори батальон, да не осъществява планираната срещу германската армия атака, тъй като има реална опасност 1600те британски войници от батальона, включително братът на Блейк, да попаднат в подготвяната от германците засада. Комуникацията с Втори батальон е прекъсната и надеждата за спасяване на тези няколкостотин войника, е в две момчета, които са толкова млади, че навярно отскоро се бръснат. За да изпълнят мисията, те ще трябва да преминат през капани заложени от германците, из осеяната с трупове френска земя, достигайки до Макензи.
Изборът на Блейк за изпълнител в мисията, не е продиктувана от способностите му като войник, а от гледна точка на мотивацията. Очаква се той да е в пъти по-мотивиран да достави съобщението, преминавайки и през Ада и излагайки себе си на риск, за да спаси брат си, отколкото който и да било друг войник. Блейк пък избира Скофийлд по другарски. Обратът в сюжета наистина е драматичен, когато Блейк е намушкан от германски войник и умира по средата на пътя, оставяйки Скофийлд сам да довърши задачата. Смъртта на ефрейтора е трогателна, а режисьорът отделя специално време и внимание на този момент, показвайки ни фазите през, които войникът преминава агонизирайки.
„1917“ е един истински урок по кино. Сцените с опустошението, което последва военните битки, са забележително драматични и изразително реалистични. Зрителят става неволен участник в целия този ужас, който войната води със себе си.
Историята, която разказва Сам Мендес, всъщност му е разказана от собствения му дядо, Алфред Мендес, воювал на белгийския фронт. Мендес се включва в написването на сценария, като за него му помага Кристи Уилсън-Кернс.
Най-забавният коментар, който прочетох, бе че „1917“ е като видео игра, което си е наистина добра шега с филма. В действителност действието се развива плавно и последователно, но вниманието на зрителя е приковано от първия до последния кадъри определено се гледа с притаен дъх. „1917“ е всичко друго, но не и скучен филм. Шансовете му да вземе „Оскар“ са големи, имайки предвид, че филмът е номиниран в десет категории. Големият въпрос е дали обаче ще успее да спечели най-престижната от наградите – тази за „най-добър филм“. След Златния глобус, продукцията е един от големите фаворити за наградата сред деветте номинирани филма, а статуетката за „операторско майсторство“ им е вързана в кърпа.
Гласували общо: 1 потребители