Интерес към новия филм на Куентин Тарантино не липсваше още от самото му обявяване, а с наближаване на премиерата, всички пораснали момичета екзалтирано повтаряха, че искат да гледат „оня филм“ с Брад Пит. Кинокритиците пък възхваляваха Тарантино и близо петгодишната му работа по сценария на
„Имало едно време в... Холивуд“. Но каква изненада обаче ме очакваше, след като супер ентусиазиран отидох на прожекцията и осъзнах, че нещо не е наред. С всяка изминала минута започвах да губя интерес, а на финала едва възпирах прозявките си. Но поне приятелката ми бе доволна – Брад Пит бил „все още бил толкооова секси“.
Въпреки проблема ми със сюжета, няма как да подмина отличната игра на Брад Пит. Наистина много добре се справя с образа на филмовия каскадьор Клиф Буут, за когото все по-рядко се намира работа и който напоследък е по-скоро шофьор на залязваща холивудска звезда. Бившият ветеран от войната живее в мръсна каравана, заедно с охранен женски питбул.
За ролята, която прави, Брад Пит е номиниран за „Оскар“ в категорията за „най-добра поддържаща мъжка роля“.
Както в повечето филми на популярния режисьор и тук сюжетната линия е завързана около носталгията и този път носталгията на Тарантино е свързана с класическата епоха на Холивудските филми и хората, които са участвали в тези продукции. Филмът очертава много ясна линия по отношение края на тази класическа епоха. До тук добре, но се питам на колко зрители този сюжет би бил интересен? Безспорен факт е, че кинокритици и представителите на Американската филмова академия са оценили продукцията положително, но честно казано ако си милениъл или пък не си фен на Тарантино, всичко което ти историята ти разказва е толкова далечно, че по-голям е шансът да не го харесаш, отколкото да го. Филм с идентичен сюжет може да бъде създаден, за който и да било период в човешката история, когато има промяна на стереотипи, мислене, идеи и възприятия.
Ако все пак имаш два часа за губене, които да прекараш в киносалона, гледай да не заспиш преди най-яката сцена във филма, в която героят на Брад Пит – Клиф Буут пердаши яко не кого да е, а самия Брус Лий. В резултат на това Клиф губи уговореното участие в снимащата се продукцията, но изглежда сякаш много не съжалява за това.
А! Щях да забравя – във филма участва и Леонардо Ди Каприо. Всъщност, той е главният герой и около него се върти сюжетът. В интерес на истината, той също се справя много добре с ролята си на мрънкащ, залязващ актьор.
Най-популярната дама в каста – Марго Роби, пък влиза в ролята на кукла Барби или казано по нашенски – на златотърсачка и образът на героинята ѝ е с доста оскъдно съдържание. Та, има я и Марго Роби, която танцува или просто присъства в няколко сцени.
Задължителната за Тарантино кървава сцена е отредена за финала - героят на Брад Пит, с помощта на своя питбул, прави „на кайма“ няколко хипита, а за да бъде още по бомбастично-кърваво, героят на Ди Каприо пък, изпепелява с огнехвъргачка, която държи заредена в гаражи си, едно от напушените хипита.
Разбира се, че не съм бил с очакванията за филм с някакви специални супер ефекти, който да се превърне в блокбастър - наясно съм с филмите, които прави Тарантино, но си мисля все пак, че идеите, които иска да внуши с този разказ, са далечни за масовия зрител. Що се отнася до възможността „Имало едно време в... Холивуд“ да спечели приза за „най-добър филм на годината“, без да съм специалист, твърдя, че по-скоро няма да се случи. Все пак номинациите за продукцията са десет на брой, та някоя статуетка като „оригинален сценарий“ или „поддържаща мъжка роля“ например, може и да ощастливи екипа на продукцията.
Интерес към новия филм на Куентин Тарантино не липсваше още от самото му обявяване, а с наближаване на премиерата, всички пораснали момичета екзалтирано повтаряха, че искат да гледат „оня филм“ с Брад Пит. Кинокритиците пък възхваляваха Тарантино и близо петгодишната му работа по сценария на „Имало едно време в... Холивуд“. Но каква изненада обаче ме очакваше, след като супер ентусиазиран отидох на прожекцията и осъзнах, че нещо не е наред. С всяка изминала минута започвах да губя интерес, а на финала едва възпирах прозявките си. Но поне приятелката ми бе доволна – Брад Пит бил „все още бил толкооова секси“.
Въпреки проблема ми със сюжета, няма как да подмина отличната игра на Брад Пит. Наистина много добре се справя с образа на филмовия каскадьор Клиф Буут, за когото все по-рядко се намира работа и който напоследък е по-скоро шофьор на залязваща холивудска звезда. Бившият ветеран от войната живее в мръсна каравана, заедно с охранен женски питбул.
За ролята, която прави, Брад Пит е номиниран за „Оскар“ в категорията за „най-добра поддържаща мъжка роля“.
Както в повечето филми на популярния режисьор и тук сюжетната линия е завързана около носталгията и този път носталгията на Тарантино е свързана с класическата епоха на Холивудските филми и хората, които са участвали в тези продукции. Филмът очертава много ясна линия по отношение края на тази класическа епоха. До тук добре, но се питам на колко зрители този сюжет би бил интересен? Безспорен факт е, че кинокритици и представителите на Американската филмова академия са оценили продукцията положително, но честно казано ако си милениъл или пък не си фен на Тарантино, всичко което ти историята ти разказва е толкова далечно, че по-голям е шансът да не го харесаш, отколкото да го. Филм с идентичен сюжет може да бъде създаден, за който и да било период в човешката история, когато има промяна на стереотипи, мислене, идеи и възприятия.
Ако все пак имаш два часа за губене, които да прекараш в киносалона, гледай да не заспиш преди най-яката сцена във филма, в която героят на Брад Пит – Клиф Буут пердаши яко не кого да е, а самия Брус Лий. В резултат на това Клиф губи уговореното участие в снимащата се продукцията, но изглежда сякаш много не съжалява за това.
А! Щях да забравя – във филма участва и Леонардо Ди Каприо. Всъщност, той е главният герой и около него се върти сюжетът. В интерес на истината, той също се справя много добре с ролята си на мрънкащ, залязващ актьор.
Най-популярната дама в каста – Марго Роби, пък влиза в ролята на кукла Барби или казано по нашенски – на златотърсачка и образът на героинята ѝ е с доста оскъдно съдържание. Та, има я и Марго Роби, която танцува или просто присъства в няколко сцени.
Задължителната за Тарантино кървава сцена е отредена за финала - героят на Брад Пит, с помощта на своя питбул, прави „на кайма“ няколко хипита, а за да бъде още по бомбастично-кърваво, героят на Ди Каприо пък, изпепелява с огнехвъргачка, която държи заредена в гаражи си, едно от напушените хипита.
Разбира се, че не съм бил с очакванията за филм с някакви специални супер ефекти, който да се превърне в блокбастър - наясно съм с филмите, които прави Тарантино, но си мисля все пак, че идеите, които иска да внуши с този разказ, са далечни за масовия зрител. Що се отнася до възможността „Имало едно време в... Холивуд“ да спечели приза за „най-добър филм на годината“, без да съм специалист, твърдя, че по-скоро няма да се случи. Все пак номинациите за продукцията са десет на брой, та някоя статуетка като „оригинален сценарий“ или „поддържаща мъжка роля“ например, може и да ощастливи екипа на продукцията.
Гласували общо: 1 потребители