Острието в никакъв случай не е класика като Лудия Макс. Вината за това не е на Гибсън обаче, а по-скоро на мекушавия сценарий, където отново се разтягат локуми колко лоши са големите корпорации и как биха натровили всеки с каквото им падне (в случая - с талий, от който ти окапва косата и драйфаш кръв). Освен това тук имаме онова желязо Рей Уинстън (Предложението, Секси звяр), който го кара спокойно почти до края, точно преди да пръсне главата на един сенатор.
www.edge-of-darkness.warnerbros.com
с една дума
МРАК. Всичко за мрака - в Принцът на мрака на Джон Карпентър. Класически хорър, точно каквито обичаме.
Мисли си каквото
искаш за Мел Гибсън, ама само той ще ти изиграе ченге психопат, тръгнал
да отмъщава. Ама псувал евреите и обърсал няколко шамара на онази пианистка
Оксана, няма значение - в Острие на мрака чичо ти Мел се връща към това, което прави най-добре - да гони лошите, докато им излезе кафяво отзад.
Острието в никакъв случай не е класика като Лудия
Макс. Вината за това не е на Гибсън обаче, а по-скоро на мекушавия
сценарий, където отново се разтягат локуми колко лоши са големите корпорации и
как биха натровили всеки с каквото им падне (в случая - с талий, от който ти
окапва косата и драйфаш кръв). Освен това тук имаме онова желязо Рей Уинстън (Предложението, Секси звяр), който го кара спокойно почти до края, точно преди да
пръсне главата на един сенатор.
www.edge-of-darkness.warnerbros.com
с една дума
МРАК. Всичко за
мрака - в Принцът на мрака на Джон
Карпентър. Класически хорър, точно
каквито обичаме.