Още от Кино
-
Ще срещнеш висок тъмнокос непознат
Ще срещнеш... спокойно може да бъде описан като поредния филм на смахнатия американец - всяка сцена в него изглежда като чернова, не води до нищо смислено и смешките вътре се броят на пръсти. Тук наистина няма нищо ново и изненадващо, само дето е заменил Скарлет Йохансен с Наоми Уотс, и това донякъде си е успех. Тя се справя идеално с ролята си на леко отегчена
-
Епоха на животните
До такава степен, че обяви конкурс за детска рисунка „Застрашен съм", който се въртеше около четири изчезващи вида у нас - лалугера, пеликана, морския орел и риса. Победителите получиха безплатни билети за премиерата, но дори и без награда това филмче си струва билета, особено ако човек си пада по работи като Мадагаскар и Ледена епоха. В него
-
Боен кон
Преди доста време Стивън С. дълго ни разхожда из полетата на Нормандия, където спасявахме редник Райън, но сега връща лентата около трийсет години назад и вместо стреснат американец ни дава първокласен британски кон. Тоя дорест красавец на име Джоуи е и главен герой в едноименната книга на писателя Майкъл Морпурго, който е нещо като шампион тежка
-
А защо да не живеем заедно?
Толстой е казал: „Старостта е най-голямата изненада в живота на човека." И макар и да знаем, че сме се запътили в една посока, едва ли някой се е замислял съвсем сериозно за това как точно ще прекара старините си. Но сме убедени, че на никой не му се нрави идеята да ги изживее в старчески дом, забравен от всички. Точно такъв е случаят и с петимата
-
-
-
Любовникът
Филмите от румънската нова вълна като 12:08 източно от Букурещ и Вторник след Коледа са ни любими, защото умеят да разказват регионалния ни ежедневен абсурд по начин, който българското кино трудно овладява. Откакто обаче 4 месеца, 3 седмици и 2 дни на Кристиан Мунджиу взе Златна палма в Кан през 2007-а, някои румънски режисьори се взеха съвсем насериозно
-
-
На Рим с любов
Уди Алън си го знаеш - прави един и същ смешен филм цял живот (с малки изключения като сериозния Интериори от 1978-а например), будалка се с каквото попадне в полезрението му и най-вече със себе си. Въпреки че след година-две чуква осемдесет, продължава да снима като луд и вади средно по филм на година, а от екрана на На Рим с любов чистосърдечно си признава,
-
Отвъд хълмовете
{{trailer}}
-
Цветът на хамелеона
Нагледали сме се на филми за периода на и около прехода. То не бяха мутри, далавераджии, хипарлийски бягства. Но досега не бяхме виждали същото това време в черните краски на абсурдитско-ексцентричен трилър с препратки към класически примери от ноара. Наместил се в тази одежда, Цветът на хамелеона смело си позволява да се гаври, да потъва в цинизъм
-
Любов
Човек би си помислил, че по толкова предъвквана тема няма кой знае какво да се каже. Със сигурност тази констатация не трябва да ти позволява да подминеш заглавие като Любов, още повече щом зад него стои името на Михаел Ханеке. Той е от режисьорите, на които въобще не им пука дали ще ти се харесат и често в края на негов филм ти се иска да направиш нещо
-
Джулай
{{trailer}}
-
Ангелският дял
Без да увъртаме много-много за режисьори, актьори и награди (а от последните Ангелският дял си има достатъчно), влизаме директно в сюжета. Роби е излят като по калъп - типичен представител на британското „изгубено поколение", който макар и в разцвета на силите си, не успява да си намери свястна работа. Единственият начин да се излезе от подобна задънена
-
В къщата
{{trailer}}
-
Това лято
Това лято е тотален микс между културите на французи и италианци - като темперамент, като консумиране на света и като разбиране за човешките взаимоотношения. Пол (Жером Робар) е статист, който все очаква голямата си роля в киното. На снимачната площадка той среща Елизабет (Селин Салет), чиято професионална съдба не е много по-различна
-
Великият Гетсби 3D
Баз Лурман вече го е правил веднъж - „ъпдейтна" Ромео и Жулиета по начин, едновременно богохулен и възхитителен: истински пънк за големия екран с убийствен саундтрак. След като смели Шекспир, за да го претвори по-достъпен за електронното поколение на 90-те, австралийският режисьор посегна на може би най-голямата американска класика
-
Университет за таласъми
{{trailer}}
-
Аз, проклетникът 2
След впечатляващия успех на първото издание за симпатичния, но леко клет Гру (спомни си само как го гърчеше майка му!), чието сърце бе покорено от три сирачета, дойде моментът още веднъж да цвилим от удоволствие, докато поклащащата му се фигура (тип преял с мушици паяк) с огромен нос този път, изглежда, е в плен на доброто - разбирай, на семейния
-
Огненият пръстен 3D
Мексиканският режисьор Гийермо дел Торо загуби битката да режисира Хобит и ето с каква бомбастична продукция отвръща на удара - славна епопея за сблъсъка между гущероподобни извънземни страшилища и гигантски роботи, управлявани от сдвоения, а понякога и от „с-троения" ум на своите пилоти. Вкусът на Дел Торо към комиксовите истории еволюира: