И явно горната граница на дъртите пубери се е вдигнала чувствително, защото Джон (Марк Уолбърг) е на 35, но все още не може да се прости с плюшеното си мече Тед (озвучава го сценаристът и режисьор Сет Макфарлън, бащата на анимационния сериал Family Guy). Той обаче хич не е някоя задръстена мечка с панделка, ами си е простак от класа - идеална компания за наливане с бира, напушване до припадък, дрънкане на глупости, бройкане на мацки и зяпане на тъпи филми (фаворит им е архивният Флаш Гордън със Сам Джоунс в главната, който също се появява тук и заедно се нашмъркват зловещо). Само че гаджето на Джон - Лори (Мила Кунис), почва леко да истерясва от всекидневните им дивотии, а когато някаква проститутка (поръчана от досещаш се кой) пуска една шоколадова къртица в средата на хола, настава време за ултиматума „Аз или Тед". Милият Тед се изнася, но двамата с Джон продължават да са дупе и гащи и на Лори й се налага да вземе още по-драстични мерки.
Филмът не казва нищо ново за връзките - жените открай време мрънкат, че мъжете им са недоносчета, но когато се налага да изберат между лъскаво юпи с редовно поддържан маникюр и някой, с когото да се заливат от смях и да си пръцкат на воля под юргана, обикновено пускат котва при втория. Освен това сюжетът е бъкан с клишета, а обратите са изчислени по холивудска схема - така е във всяка приказка с поука, за да я разберем правилно. Но най-ценното в Тед е абсурдното чувство за хумор с нотка на политическа некоректност, от която всички имаме нужда, а поуката е да си гледаме кефа, без да му мислим много-много.
с една дума
ПУБЕРТЕТ. Професорът по психология Джефри Дженсън Арнет от Масачузетс нарича възрастта между 20 и 30 години „зрялост в зародиш" и я смята за преходна фаза, в която все още се търсим. Според него причина за късния пубертет днес е „нуждата от повече образование за оцеляването в икономика, основана на информацията" и „усещането за възможности" в динамичната глобална епоха. Текст Мариана Христова
Момчетата, както знаем, се влачат няколко
години след момичетата в развитието си през пубертета, а някои така и не
излизат от него. Тед е свеж микс от
анимация и игрално кино, който се заиграва именно с този феномен - с чувство за
хумор и без да назидава, а на моменти даже е на сто процента зад инфантилите.
И явно горната граница на дъртите
пубери се е вдигнала чувствително, защото Джон (Марк Уолбърг) е на 35, но все
още не може да се прости с плюшеното си мече Тед (озвучава го сценаристът и
режисьор Сет Макфарлън, бащата на анимационния сериал Family Guy). Той обаче хич не е някоя задръстена мечка с панделка,
ами си е простак от класа - идеална компания за наливане с бира, напушване до припадък, дрънкане на глупости, бройкане на мацки и зяпане на тъпи филми
(фаворит им е архивният Флаш Гордън със
Сам Джоунс в главната, който също се появява тук и заедно се нашмъркват
зловещо). Само че гаджето на Джон - Лори
(Мила Кунис), почва леко да истерясва от всекидневните им дивотии, а когато някаква
проститутка (поръчана от досещаш се кой) пуска една шоколадова къртица в средата
на хола, настава време за ултиматума „Аз или Тед". Милият Тед се изнася, но двамата
с Джон продължават да са дупе и гащи и на Лори й се налага да вземе още по-драстични
мерки.
Филмът не казва нищо ново за връзките -
жените открай време мрънкат, че мъжете им са недоносчета, но когато се налага
да изберат между лъскаво юпи с редовно поддържан маникюр и някой, с когото да
се заливат от смях и да си пръцкат на воля под юргана, обикновено пускат котва
при втория. Освен това сюжетът е бъкан с клишета, а обратите са изчислени по
холивудска схема - така е във всяка приказка с поука, за да я разберем
правилно. Но най-ценното в Тед е
абсурдното чувство за хумор с нотка на политическа некоректност,
от която всички имаме нужда, а поуката е да си
гледаме кефа, без да му мислим много-много.
с една дума
ПУБЕРТЕТ. Професорът по психология Джефри
Дженсън Арнет от Масачузетс нарича възрастта между 20 и 30 години „зрялост в зародиш" и я
смята за преходна фаза, в която все още се търсим. Според него причина за
късния пубертет днес е „нуждата от повече образование за оцеляването в
икономика, основана на информацията" и „усещането за възможности" в динамичната
глобална епоха.
Текст Мариана Христова