Колирин е типичното дете на Близкия изток и винаги гледа със симпатия към Египет - един от най-заклетите врагове на страната му. Не без самоирония разказва как заедно с родителите си не пропуска египетски филми всеки петъчен следобед от детството си, особено тези с Омар Шариф. Героят в Размяната е именно мъж, който, прибирайки се вкъщи един ден, вижда всичко, сякаш е дете, а през очите му предметите се превръщат в абстрактни символи, каквито са в тези на хлапетата, преди да осъзнаят колко обикновен е животът ни всъщност. Текст Мария Македонска
За израелските режисьори знаем, че им се отдава да прибират фестивални награди - и Еран Колирин не прави изключение. С дебютния си Посещението на оркестъра, който мина насам през 2007-а, 39-годишният израелец отмъкна петдесет приза от където се сетиш. На всичкото отгоре младият талант е специален гост на феста, където ще представи новия си Размяната - той бе номиниран за Златен лъв във Венеция миналата година, а сега се е наточил за още.
Еран влиза в киното
подобно на Ким Ки-Дук - като пише сценарии.
Първият е за филма Zur
- Hadassim, с който побеждава в
конкурсната програма на международния
фест в Йерусалим през 1999-а. Следва опит
в телевизията с The Long Journey (2004), а малко по-късно тогавашната
му приятелка го навива да седне на
режисьорския стол. Резултатът е
Посещението на оркестъра, който е
предложението на Израел за чуждестранен
Оскар, но от Лос Анджелис го отхвърлят,
защото диалогът е повече от половината
на английски.
Колирин е типичното
дете на Близкия изток и винаги гледа
със симпатия към Египет - един от
най-заклетите врагове на страната му.
Не без самоирония разказва как заедно
с родителите си не пропуска египетски
филми всеки петъчен следобед от детството
си, особено тези с Омар Шариф. Героят в
Размяната е именно мъж, който,
прибирайки се вкъщи един ден, вижда
всичко, сякаш е дете, а през очите му
предметите се превръщат в абстрактни
символи, каквито са в тези на хлапетата,
преди да осъзнаят колко обикновен е
животът ни всъщност.
Текст Мария Македонска