Поради причини далеч по-комплексни, а и далеч
по-многочислени, отколкото изглежда
ей там,
отстрани - в уютната психологическа капсула на относително комфортната, а и достатъчно
безопасна позиция на редовия наблюдател (
чети: консуматор) - в края на краищата винаги се
озоваваш пред един крайно банален, но и откровено неизбежен изход. Същият онзи подчертано комичен, същевременно и леко тъжен момент, в
който, макар и безвъзвратно изпуснал нишката на конкретни технологични процеси,
консуматорът по презумпция е в режим на пълна готовност да изяви гръмкото си
мнение. Гордо и с многозначителен тон. Като че ли на някой му е минало през
оная работа.
Режисьорът, сценарист и - без излишно увъртане
- вроден филмов ексцентрик Камен Калев, чието име изгря с повече от успешния му
пълнометражен дебют
Източни
пиеси (2009), отново има какво да ти каже. Докато пристъпва напред,
неговите действия красноречиво изразяват пълна увереност. Понякога
демонстрират и елегантна покана - към всевъзможните консуматори и техните
приближени - в посока "майната ти".
Днес обаче е малко по-различно. Този път
самият Калев се връща от там. От "майната ти". Но той се завръща с възможно
най-мрачната, минималистична и откровено брутална лента, от която българското
кино така силно се нуждаеше. Заглавието моментално задейства сигналната лампичка,
нали? Не точно. Има сигнални лампички, а има и
С лице надолу. С лице надолу е шибан морски фар. Гигантско светещо око.
С концентрираното си времетраене, с абсолютно непретенциозния
си актьорски състав (събиран две години по гета и квартални кафенета) - където
единственият професионалист е играещият главната роля
французин Мелвил Пупо, с
деликатната, пословично прецизна продуцентска работа и най-вече с шокиращо
директния си, абсолютно неумолим сюжет,
С
лице надолу е озъбената, окървавена, освирепяла физиономия на едно кошмарно,
отблъскващо в щедрата си, безпрецедентна уродливост същество. Същество,
надигащо масивното си деформирано туловище с една единствена цел: да унищожи
света, който го е родил. Защото тъкмо това е и най-безсърдечната, брутална
постъпка на този свят - да дари чудовището с живот.
Филмът разглежда подхвърляния с половин уста
неприятен факт, че България е сред най-големите износители на жива плът за
Европа. Или иначе казано - малолетни проститутки, най-често от малцинствата. И
изобщо подземния свят. Само че не този, който познаваме от телевизионни сериали
и шумни скъпи ленти. Напротив, братко. Тук всичко е минималистично, тягостно,
орязано откъм излишна помпозност или широк актьорски състав. Говорим си за
проституция, но няма една гола цица във филма. Говорим за мафия, но няма да
видиш и едно убийство на екран и само един кратък побой. За разлика от
Дякон
Левски, тук и псувня няма да чуеш.
С
лице надолу залага на далеч по-семплия, но и много по-въздейтсващ похват на
самотата, вътрешния свят на героите, а драмата присъства като фон - обърни
внимание колко пъти във филма ще видиш слънчев лъч. Ще ти помогнем - нула.
Цялата сивота, непрофесионалният каст и някак спокойната последователност на
действието напомнят по-скоро на скандинавско кино. И от това филмът, а и
зрителят, само печели.
Разбира се, ние ще продължим да се придържаме
към универсалната, изконна истина, до която опряхме още в самото начало: ако не на всички, то на повечето хора определено им е минало през оная
работа.
Междувременно, проблемът с чудовището остава. Нека
обаче разсеем всякакви странични съмнения, що се касае до истинската природа на
този страшен организъм. Звярът не е тук, за да ни очисти. Не и на всяка цена.
Как можем да сме толкова сигурни ли? Отговорът е пред очите ти. В огледалото.
{{trailer}}
Текст Александър Радичев
Поради причини далеч по-комплексни, а и далеч
по-многочислени, отколкото изглежда ей там,
отстрани - в уютната психологическа капсула на относително комфортната, а и достатъчно
безопасна позиция на редовия наблюдател (чети: консуматор) - в края на краищата винаги се
озоваваш пред един крайно банален, но и откровено неизбежен изход. Същият онзи подчертано комичен, същевременно и леко тъжен момент, в
който, макар и безвъзвратно изпуснал нишката на конкретни технологични процеси,
консуматорът по презумпция е в режим на пълна готовност да изяви гръмкото си
мнение. Гордо и с многозначителен тон. Като че ли на някой му е минало през
оная работа.
Режисьорът, сценарист и - без излишно увъртане
- вроден филмов ексцентрик Камен Калев, чието име изгря с повече от успешния му
пълнометражен дебют Източни
пиеси (2009), отново има какво да ти каже. Докато пристъпва напред,
неговите действия красноречиво изразяват пълна увереност. Понякога
демонстрират и елегантна покана - към всевъзможните консуматори и техните
приближени - в посока "майната ти".
Днес обаче е малко по-различно. Този път
самият Калев се връща от там. От "майната ти". Но той се завръща с възможно
най-мрачната, минималистична и откровено брутална лента, от която българското
кино така силно се нуждаеше. Заглавието моментално задейства сигналната лампичка,
нали? Не точно. Има сигнални лампички, а има и С лице надолу. С лице надолу е шибан морски фар. Гигантско светещо око.
С концентрираното си времетраене, с абсолютно непретенциозния
си актьорски състав (събиран две години по гета и квартални кафенета) - където
единственият професионалист е играещият главната роля французин Мелвил Пупо, с
деликатната, пословично прецизна продуцентска работа и най-вече с шокиращо
директния си, абсолютно неумолим сюжет, С
лице надолу е озъбената, окървавена, освирепяла физиономия на едно кошмарно,
отблъскващо в щедрата си, безпрецедентна уродливост същество. Същество,
надигащо масивното си деформирано туловище с една единствена цел: да унищожи
света, който го е родил. Защото тъкмо това е и най-безсърдечната, брутална
постъпка на този свят - да дари чудовището с живот.
Филмът разглежда подхвърляния с половин уста
неприятен факт, че България е сред най-големите износители на жива плът за
Европа. Или иначе казано - малолетни проститутки, най-често от малцинствата. И
изобщо подземния свят. Само че не този, който познаваме от телевизионни сериали
и шумни скъпи ленти. Напротив, братко. Тук всичко е минималистично, тягостно,
орязано откъм излишна помпозност или широк актьорски състав. Говорим си за
проституция, но няма една гола цица във филма. Говорим за мафия, но няма да
видиш и едно убийство на екран и само един кратък побой. За разлика от Дякон
Левски, тук и псувня няма да чуеш. С
лице надолу залага на далеч по-семплия, но и много по-въздейтсващ похват на
самотата, вътрешния свят на героите, а драмата присъства като фон - обърни
внимание колко пъти във филма ще видиш слънчев лъч. Ще ти помогнем - нула.
Цялата сивота, непрофесионалният каст и някак спокойната последователност на
действието напомнят по-скоро на скандинавско кино. И от това филмът, а и
зрителят, само печели.
Разбира се, ние ще продължим да се придържаме
към универсалната, изконна истина, до която опряхме още в самото начало: ако не на всички, то на повечето хора определено им е минало през оная
работа.
Междувременно, проблемът с чудовището остава. Нека
обаче разсеем всякакви странични съмнения, що се касае до истинската природа на
този страшен организъм. Звярът не е тук, за да ни очисти. Не и на всяка цена.
Как можем да сме толкова сигурни ли? Отговорът е пред очите ти. В огледалото.
{{trailer}}
Текст Александър Радичев
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители