Българската публика дочака предпоследната творба на Франсоа Озон, разпространена по легален начин в родните киносалони. И докато се наслаждаваме на играта на Марине Вакт, за която оригиналното заглавие
Млада и красива е в абсолютна сила, френският режисьор и сценарист Озон показа вече на два фестивала и последното си произведение
Новата приятелка.
Журналистите се опитват да поставят знак за равенство между
Само на 17 и заснетия преди повече от 50 години филм на Бунюел
Дневна красавица с Катрин Деньов. На нас обаче ни се струва, че - въпреки сходната ситуация в сюжета, историите и същността на проблемите около главните персонажи не се пресичат. Миналата година в Кан Озон взриви публиката с мисълта си, че във всяка жена тлее скрито желание да властва с тялото си спрямо мъжете и да прави любов срещу пари. След високия градус на обществена реакция и негодувания, той смекчи интерпретацията си до нивото, че е разсъждавал така само за своята 17-годишна Изабел - главната героиня в
Само на 17. Ако в
Дневна красавица проституирането е опит за сексуална еманципация, то залитането на Изабел към проституция в творбата на Озон има за цел да успокои неудовлетворението след липсата на специални спомени от загубата на сексуалната невинност.
И - за да не звучи запознаването ни със
Само на 17 като сеанс при психолог, да се насочим към фабулата. Изабел прекарва лятото на море със своите родители. Там немски младеж-турист развива успешно своите еротични мераци спрямо крехкото девойче, като Изабел не им остава безразлична. За съжаление тя остава отчуждена от първия си сексуален контакт, а загубата на девствеността сякаш вакуумира, затваря емоционалния й свят. Франсоа Озон определя филма си като четири песни за четири сезона и наистина творбата му е разделена на четири сезона, в които Изабел съзрява еротично с различен интензитет. През есента тя е в лицей, изучава със страст поезията на Рембо, чете
Опасни връзки на Лакло и същевременно играе ролята на проститутка. Роля, избрана по собствено желание. Чрез интернет и телефонни съобщения тя се превръща в дневна красавица, която посещава по-възрастни господа в хотелски стаи. В тези стаи се натъква на мъже-деца, фрустрирани мъже, мъже с комплекси, но и на Жорж-възрастен клиент, който общува с интерес и загриженост, а дори понякога я и ревнува. Зимата настъпва с полицейско разследване, посещение при психолози, разкриване на таен свят, а някъде там - на финала на семейните терзания, се случва малко чудо.
Само на 17 потвърждава определението за творчеството на Озон. В него има ирония, дискретен чар на буржоазията и сексуално освобождаване. Френският режисьор е познавач на своето време, на нравите, на копнежа да бъдеш някой друг, но със съзнанието за невъзможност. Той майсторски интерпретира драматургията на Фасбиндер в
Капки вода върху пламтящите камъни, направи хитовия
8 жени, почти по скалата на Бергман засне
5x2, разбуни духовете с
Басейнът, създаде своя естетика с
Под пясъка, измисли сюрреалистични видения с
Рики. Е,
Само на 17 не е така обсебващ като разклатилия жизнените смисли
Време за раздяла, но музиката на Филип Ромби и хитовете на Vitalic, Poni Hoax, заедно с ретро реториката от песните на Франсоа Харди, насищат екрана със сантиментализъм, а изпълнението на модела Марине Вакт излъчва магнетизъм, премерена крехкост и много красота.
{{trailer}}
Текст Елица Матеева
Българската публика дочака предпоследната творба на Франсоа Озон, разпространена по легален начин в родните киносалони. И докато се наслаждаваме на играта на Марине Вакт, за която оригиналното заглавие Млада и красива е в абсолютна сила, френският режисьор и сценарист Озон показа вече на два фестивала и последното си произведение Новата приятелка.
Журналистите се опитват да поставят знак за равенство между Само на 17 и заснетия преди повече от 50 години филм на Бунюел Дневна красавица с Катрин Деньов. На нас обаче ни се струва, че - въпреки сходната ситуация в сюжета, историите и същността на проблемите около главните персонажи не се пресичат. Миналата година в Кан Озон взриви публиката с мисълта си, че във всяка жена тлее скрито желание да властва с тялото си спрямо мъжете и да прави любов срещу пари. След високия градус на обществена реакция и негодувания, той смекчи интерпретацията си до нивото, че е разсъждавал така само за своята 17-годишна Изабел - главната героиня в Само на 17. Ако в Дневна красавица проституирането е опит за сексуална еманципация, то залитането на Изабел към проституция в творбата на Озон има за цел да успокои неудовлетворението след липсата на специални спомени от загубата на сексуалната невинност.
И - за да не звучи запознаването ни със Само на 17 като сеанс при психолог, да се насочим към фабулата. Изабел прекарва лятото на море със своите родители. Там немски младеж-турист развива успешно своите еротични мераци спрямо крехкото девойче, като Изабел не им остава безразлична. За съжаление тя остава отчуждена от първия си сексуален контакт, а загубата на девствеността сякаш вакуумира, затваря емоционалния й свят. Франсоа Озон определя филма си като четири песни за четири сезона и наистина творбата му е разделена на четири сезона, в които Изабел съзрява еротично с различен интензитет. През есента тя е в лицей, изучава със страст поезията на Рембо, чете Опасни връзки на Лакло и същевременно играе ролята на проститутка. Роля, избрана по собствено желание. Чрез интернет и телефонни съобщения тя се превръща в дневна красавица, която посещава по-възрастни господа в хотелски стаи. В тези стаи се натъква на мъже-деца, фрустрирани мъже, мъже с комплекси, но и на Жорж-възрастен клиент, който общува с интерес и загриженост, а дори понякога я и ревнува. Зимата настъпва с полицейско разследване, посещение при психолози, разкриване на таен свят, а някъде там - на финала на семейните терзания, се случва малко чудо.
Само на 17 потвърждава определението за творчеството на Озон. В него има ирония, дискретен чар на буржоазията и сексуално освобождаване. Френският режисьор е познавач на своето време, на нравите, на копнежа да бъдеш някой друг, но със съзнанието за невъзможност. Той майсторски интерпретира драматургията на Фасбиндер в Капки вода върху пламтящите камъни, направи хитовия 8 жени, почти по скалата на Бергман засне 5x2, разбуни духовете с Басейнът, създаде своя естетика с Под пясъка, измисли сюрреалистични видения с Рики. Е, Само на 17 не е така обсебващ като разклатилия жизнените смисли Време за раздяла, но музиката на Филип Ромби и хитовете на Vitalic, Poni Hoax, заедно с ретро реториката от песните на Франсоа Харди, насищат екрана със сантиментализъм, а изпълнението на модела Марине Вакт излъчва магнетизъм, премерена крехкост и много красота.
{{trailer}}
Текст Елица Матеева
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители