ТОДОРКА. Част от планинските сцени са снимани на връх Тодорка. Той е кръстен на девойка, избягала от вкъщи. Според една от легендите - след като баща й не одобрил любимия й. Тя пък се качила на върха и заплакала, от което и се образували двете езера Тодорини очи.
В първите кадри виждаме Крис (Ивайло Драгиев), лутащ се из безкрая на заснежена гора, очевидно в неведение как точно се е озовал там. Ние също си нямаме идея и се оставяме на сюжета да ни води. И така се връщаме няколко месеца по-рано в топлото и безгрижно лято. Крис бачка в родното си градче, разпуска според сезона и се запознава с две софийски девойки, дошли на почивка. Припламва искра и, хоп, нашият се мести в столицата.
Ето така леко тръгва Шестият ден, докато не става ясно, че всъщност гледаме драматичен трилър със зловеща интрига. Жанровото подвеждане те хваща неподготвен и има потенциала да въздейства. Обаче, за наше огромно съжаление, филмът не се възползва от него.
Не е като да няма хрумка. Тя просто ни се струва претупана (както и гримът и звукът впрочем, но да не издребняваме). Пък ние за пропилени идеи горчиво страдаме. И, както обикновено, когато нещо куца, проблемът е най-вече драматургичен. Актьорите полагат усилия да си свършат добре работата, обаче разполагат единствено с дълги клиширани диалози и монолози, блъскащи в едно и също. След динамичната завръзка действието забива в тежки сцени и тягостни паузи, които добрата камера и красивата природа наистина няма как да спасят.
с една дума
ТОДОРКА. Част от планинските сцени са снимани на
връх Тодорка. Той е кръстен на девойка, избягала от вкъщи. Според една от
легендите - след като баща й не одобрил любимия й. Тя пък се качила на върха и
заплакала, от което и се образували двете езера Тодорини очи.
{{trailer}}
Текст Нели А. Калчева