Историята във филма обаче тръгва от летище София, когато Слави, леко побелял, се прибира от Чикаго, без да знае накъде да хване. И докато се чуди, започва да разказва на млад митничар с разбито сърце за соца, за голямата си любов и за това какво му се е случило през всичките тия години.
Още като хлапак той се влюбва в съседката Нели и още тогава двамата си обещават един ден да се оженят. Петнайсетина години по-късно тя (Яна Титова) го зарязва заради актьорчето Килера (един чудесен Деян Донков), после комунистите не му дават да изкара „ви`шо", а покрай това - и свястна работа, щото бил „неблагонадежден". Слави се пропива, прибират го в милицията, а баща му (Васил Михайлов) не знае какво да му каже освен едно „бъди мъж" и т.н. После започва голямото бягство.
Звучи като мелодрама, и наистина е, но не спирай да четеш. Ивайло Христов пише сценария специално за Иван Бърнев, който е перфектен за ролята, а това важи и за всеки един от останалите актьори (особено за Асен Блатечки - приятел от казармата, емигрант, тарикат, широко сърце). На места има екзистенциални изцепки в духа на Паулу Коелю и трогателност като от книгите на издателството Арлекин, но като цяло и диалогът, и камерата на Емил Христов не мръдват и за секунда. Хепиендът в живота е пълен - сега Слави, Нели и дори кучето са заедно в Чикаго, без изобщо да им се бяга където и да било.
с една дума
ЧИКАГО. В града живеят близо 100 000 българи, има две източноправославни църкви и дори бюст на Алеко Константинов в Чикагския университет.
„Когато ми стане тъпо, бягам", казва Слави - героят на Иван
Бърнев. И той все бяга - първо опитва да се чупи от казармата; после, в средата
на 70-те, драсва към Австрия, а накрая и към Америка, където преди няколко
години го намира Ивайло Христов.
Историята във филма обаче тръгва от летище София, когато
Слави, леко побелял, се прибира от Чикаго, без да знае накъде да хване. И
докато се чуди, започва да разказва на млад митничар с разбито сърце за соца,
за голямата си любов и за това какво му се е случило през всичките тия години.
Още като хлапак той се влюбва в съседката Нели и още тогава двамата
си обещават един ден да се оженят. Петнайсетина години по-късно тя (Яна Титова)
го зарязва заради актьорчето Килера (един чудесен Деян Донков), после комунистите
не му дават да изкара „ви`шо", а покрай това - и свястна работа, щото бил „неблагонадежден".
Слави се пропива, прибират го в милицията, а баща му (Васил Михайлов) не знае
какво да му каже освен едно „бъди мъж" и т.н. После започва голямото бягство.
Звучи като мелодрама, и наистина е, но не спирай да четеш.
Ивайло Христов пише сценария специално за Иван Бърнев, който е перфектен за
ролята, а това важи и за всеки един от останалите актьори (особено за Асен
Блатечки - приятел от казармата, емигрант, тарикат, широко сърце). На места има
екзистенциални изцепки в духа на Паулу Коелю и трогателност като от книгите на издателството
Арлекин, но като цяло и диалогът, и камерата на Емил Христов не мръдват и за секунда.
Хепиендът в живота е пълен - сега Слави, Нели и дори кучето са заедно в Чикаго,
без изобщо да им се бяга където и да било.
с една дума
ЧИКАГО. В града живеят близо 100 000 българи, има две
източноправославни църкви и дори бюст на Алеко Константинов в Чикагския
университет.