Филмът донякъде напомня класиката Телевизионни новини от 1987-а и също като него разчита на бързо темпо и шегички от ситуационния тип (в случая - синоптикът на предаването, който си татуира задника в ефир). Рейчъл Макадамс наистина може да ти отрови живота с енергията си, но й е простено - все пак ролята й е такава. Дайан Кийтън и Харисън Форд обаче са железни отвсякъде и общо взето вкарват доста класа в иначе непретенциозния сценарий на Ейлин Брош Маккена (Дяволът носи Прада).
с една дума
ТЕЛЕВИЗИЯ. Първата телевизионна демонстрация прави англичанинът Джон Беърд през 1926-а
Рейчъл Макадамс е дребна, чаровна и ентусиазмът й никога не
пада под нулата. Не се занимава с мъже, защото не е баш наясно как става тая
работа, но е много наясно как се прави добро телевизионно предаване. Джеф
Голдблум я наема да съживи полуумрял сутрешен блок, където Дайан Кийтън е
водеща от сума ти време, но все не
случва на партньор. Така пред камерата застава Харисън Форд - застарял, но легендарен
новинар-темерут, който гледа с презрение на пошли предавания от този сорт. Само
дето трябва да се яде, а кариерата му стремително лети към пенсия. Макадамс има
един месец да вдигне рейтинга на шоуто, като накара Форд да си размърда задника
и да прихване поне малко от нейния леко изнервящ ентусиазъм.
Филмът донякъде напомня класиката Телевизионни новини от 1987-а и също като него разчита на бързо
темпо и шегички от ситуационния тип (в случая - синоптикът на предаването,
който си татуира задника в ефир). Рейчъл Макадамс наистина може да ти отрови
живота с енергията си, но й е простено - все пак ролята й е такава. Дайан
Кийтън и Харисън Форд обаче са железни отвсякъде и общо взето вкарват доста
класа в иначе непретенциозния сценарий на Ейлин Брош Маккена (Дяволът носи Прада).
с една дума
ТЕЛЕВИЗИЯ. Първата телевизионна демонстрация прави англичанинът Джон
Беърд през 1926-а