В
Трябва
да говорим за Кевин Тилда Суинтън зарязва леденото си амплоа, за да
влезе в ролята на майка, истерясала
покрай собствения си син, а докато се
чуди откъде тия психопатски наклонности
у него и обичала ли го е някога изобщо,
нещата се объркват тотално. Ние обаче
няма да те объркаме, като кажем, че Тилда
прави роля и половина, затова горещо ти
препоръчваме да я видиш - лентата се
върти в рамките на
София
Филм Фест,
а в образа на сина е Езра Милър, когото
познаваме от сериала
Californication.
Музиката идва директно от Джони
Грийнууд от Рейдиохед, сценарият
е дело на Рамзи и Рори Киниър (адаптация
по едноименния роман на американската
журналистка и писателка Лайънел Шрайвър),
а режисьорката Лин Рамзи най-редовно
си тръгва с награди от Кан, и има защо.
Този път Тилда не взе Оскар за ролята
си във филма, но и да бе взела, така или
иначе щеше да го връчи я на монтажиста,
я на някой друг, изпречил е на пътя й,
заради което винаги ще я уважаваме.
Текст Мария Македонска
В Трябва
да говорим за Кевин Тилда Суинтън зарязва леденото си амплоа, за да
влезе в ролята на майка, истерясала
покрай собствения си син, а докато се
чуди откъде тия психопатски наклонности
у него и обичала ли го е някога изобщо,
нещата се объркват тотално. Ние обаче
няма да те объркаме, като кажем, че Тилда
прави роля и половина, затова горещо ти
препоръчваме да я видиш - лентата се
върти в рамките на София
Филм Фест,
а в образа на сина е Езра Милър, когото
познаваме от сериала Californication.
Музиката идва директно от Джони
Грийнууд от Рейдиохед, сценарият
е дело на Рамзи и Рори Киниър (адаптация
по едноименния роман на американската
журналистка и писателка Лайънел Шрайвър),
а режисьорката Лин Рамзи най-редовно
си тръгва с награди от Кан, и има защо.
Този път Тилда не взе Оскар за ролята
си във филма, но и да бе взела, така или
иначе щеше да го връчи я на монтажиста,
я на някой друг, изпречил е на пътя й,
заради което винаги ще я уважаваме.
Текст Мария Македонска
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители