Ултра напушен агент

За да подчертаем идеята, че понякога действително е по-добре да съдиш книгата по корицата, се нуждаем от дебел червен маркер - за предпочитане перманентен от 6.51 лв. - и това заглавие. Ултра напушен агент. Просто спри, поеми си въздух, и го повтори още няколко пъти. Ето така: ултра напушен агент. Достатъчно.

Разбира се, в крайна сметка всичко идва от перспективата. Този филм - някои хора го гледат ежедневно, че и по няколко пъти на ден. Като дори не е необходимо да си Джеси Айзенбърг, за да изиграеш главната роля брилянтно, с тенденцията да грабнеш и няколко номинации. Ей така - съвсем между другото. Вместо това обаче грабваш бутилка евтина лимонада и зрънчо с две изненади. Познай каква е втората. Не, определено не е Кристен Стюарт. Съжалявам.

Неусетно обаче стигаме до единствената обективна причина Ултра напушен агент да генерира какъвто и да било интерес извън онзи така тесен, интимен кръг от хора - кръга, в който се завърта дебелият смрадлив джойнт. И, да, причината е актьорският състав. Невероятно и дори нелепо е обстоятелството, че иранският журналист Нима Нуризаде е успял да събере двама от най-талантливите съвременни холивудски играчи в едва втората си режисьорска изява (след Проектът X през 2012).

Очаквано Айзенбърг и Стюарт влизат в убийствен тандем и буквално изнасят 90 минути шок и недоумение на гърба си. Напълно естествено е човек да си помисли, че този тип роли са едва ли не елементарни, но знаеш ли какво? Не са. Не е лесно да те правят на олигофрен. Не е лесно да разбереш, че си агент на ЦРУ, когато всичко, което те интересува, е да пушиш трева и да си чукаш гаджето по цял ден. И определено не е лесно да заколиш друго човешко същество с шибана лъжица в шибаната сънна артерия.

Тук вече опираме до фундаментални истини за природата на жанра пародия. Пародията винаги е оправдана. Просто защото е пародия. Срещу нея си неспособен на адекватен аргумент. Като да спориш с кретен - той винаги има преднина, винаги надделява. Просто защото е кретен.

Ултра напушеният ни агент - и той е кретен. Докато свиваш джойнта обаче (идвам до две минути!), все по-често започваш да се питаш - кому е нужно? В свят, който си има покъртителната класика Петък, и още повече в ера, в която вилнеят изродите Сет Роугън и Джеймс Франко, Ултра напушен агент е сред последните неща, които биха задържали интереса ти. Може би вече е време Роугън да дръпне Айзенбърг за следващата си смазваща комедия. За всеобщото ни добруване.

с една дума:
КАНАБИС. През вековете, включително и у нас, от фибрите на канабиса са произвеждали влакна за направа на дрехи и черги, стъблата са се сплитали за покриви на селскостопански постройки. Масово се употребява заради психотропните си свойства. Намира приложение в медицината като средство за притъпяване на болки и естествено, органично успокоително.
А дали Лекс Лутър също пуши трева?

{{trailer}}

Текст Александър Радичев

За да подчертаем идеята, че понякога действително е по-добре да съдиш книгата по корицата, се нуждаем от дебел червен маркер - за предпочитане перманентен от 6.51 лв. - и това заглавие. Ултра напушен агент. Просто спри, поеми си въздух, и го повтори още няколко пъти. Ето така: ултра напушен агент. Достатъчно.

Разбира се, в крайна сметка всичко идва от перспективата. Този филм - някои хора го гледат ежедневно, че и по няколко пъти на ден. Като дори не е необходимо да си Джеси Айзенбърг, за да изиграеш главната роля брилянтно, с тенденцията да грабнеш и няколко номинации. Ей така - съвсем между другото. Вместо това обаче грабваш бутилка евтина лимонада и зрънчо с две изненади. Познай каква е втората. Не, определено не е Кристен Стюарт. Съжалявам.

Неусетно обаче стигаме до единствената обективна причина Ултра напушен агент да генерира какъвто и да било интерес извън онзи така тесен, интимен кръг от хора - кръга, в който се завърта дебелият смрадлив джойнт. И, да, причината е актьорският състав. Невероятно и дори нелепо е обстоятелството, че иранският журналист Нима Нуризаде е успял да събере двама от най-талантливите съвременни холивудски играчи в едва втората си режисьорска изява (след Проектът X през 2012).

Очаквано Айзенбърг и Стюарт влизат в убийствен тандем и буквално изнасят 90 минути шок и недоумение на гърба си. Напълно естествено е човек да си помисли, че този тип роли са едва ли не елементарни, но знаеш ли какво? Не са. Не е лесно да те правят на олигофрен. Не е лесно да разбереш, че си агент на ЦРУ, когато всичко, което те интересува, е да пушиш трева и да си чукаш гаджето по цял ден. И определено не е лесно да заколиш друго човешко същество с шибана лъжица в шибаната сънна артерия.

Тук вече опираме до фундаментални истини за природата на жанра пародия. Пародията винаги е оправдана. Просто защото е пародия. Срещу нея си неспособен на адекватен аргумент. Като да спориш с кретен - той винаги има преднина, винаги надделява. Просто защото е кретен.

Ултра напушеният ни агент - и той е кретен. Докато свиваш джойнта обаче (идвам до две минути!), все по-често започваш да се питаш - кому е нужно? В свят, който си има покъртителната класика Петък, и още повече в ера, в която вилнеят изродите Сет Роугън и Джеймс Франко, Ултра напушен агент е сред последните неща, които биха задържали интереса ти. Може би вече е време Роугън да дръпне Айзенбърг за следващата си смазваща комедия. За всеобщото ни добруване.

с една дума:
КАНАБИС. През вековете, включително и у нас, от фибрите на канабиса са произвеждали влакна за направа на дрехи и черги, стъблата са се сплитали за покриви на селскостопански постройки. Масово се употребява заради психотропните си свойства. Намира приложение в медицината като средство за притъпяване на болки и естествено, органично успокоително.
А дали Лекс Лутър също пуши трева?

{{trailer}}

Текст Александър Радичев

Гласували общо: 1 потребители