Всъщност и филмът, и комиксът са базирани върху живота на Гай Фокс и по-точно - върху неговия опит да вдигне във въздуха Камарата на Лордовете с 36 бурета барут през 1605-а. Организацията била толкова добра, че със сигурност щял да успее, но някой го изпортил само седмица преди да палне фитила на 5 ноември. Този ден и досега се празнува грандиозно с гигантски фойерверки по парковете на Острова, защото англичаните виждат мистър Фокс като най-видния им анархист.
Във V като Вендета историята е малко по-различна - действието се развива в Лондон някъде около 2020-а, където цари Биг Брадър положение в стил 1984 на Майкъл Радфорд. Управляващата политическа партия е на нож с културата, мачка хората и им промива мозъците. Тогава на сцената излиза човекът V (Хюго Уийвинг с мустаката нахилена маска), който в знак на протест започва да саботира режима с динамит в ръка. Във всичко това съвсем случайно се забърква и невинната Натали Портман, която първо го взима за чист психопат, но после размисля.
На някои места филмът доста прилича на Матрицата като изпълнение, но не толкова заради братя Уашовски, колкото заради режисьора Джейм Мактийг - V като Вендета е неговият дебют след асистентската му работа върху споменатия епос с Киану Рийвс. Въпреки че има някои доста добри визуални моменти (сцената с огромното домино например), лентата те оставя малко на сухо (може би заради прекаленото философстване на тема бунтарство), без да има някакъв сносен анархистичен екшън.
с една дума
БАРУТ. Най-древното взривно вещество е смес от сяра, калиев нитрат и въглища. Изобретяват го китайците през ІХ век, докато, забележи само, търсели лекарство за безсмъртие.
Само че филмът е правен по комикса на Алън Муур (автор на Пазителите и The League of
Extraordinary Gentlemen), който
хич не беше доволен от екранизацията и стигна дотам, че изтри името си под продукцията.
Лентата получи и още един удар, преди да излезе - премиерата бе отложена, когато
през август 2005-а терористи гръмнаха метрото и рейсовете в Лондон, та темата
за взривяване на парламента не беше много удачна.
Всъщност и филмът,
и комиксът са базирани върху живота на Гай Фокс и по-точно - върху неговия опит
да вдигне във въздуха Камарата на Лордовете с 36 бурета барут през 1605-а. Организацията
била толкова добра, че със сигурност щял да успее, но някой го изпортил само
седмица преди да палне фитила на 5 ноември. Този ден и досега се празнува
грандиозно с гигантски фойерверки по парковете на Острова, защото англичаните
виждат мистър Фокс като най-видния им анархист.
Във V като Вендета историята е малко по-различна - действието се
развива в Лондон някъде около 2020-а, където цари Биг Брадър положение в стил 1984 на Майкъл Радфорд. Управляващата политическа
партия е на нож с културата, мачка хората и им промива мозъците. Тогава на
сцената излиза човекът V (Хюго
Уийвинг с мустаката нахилена маска), който в знак на протест започва да
саботира режима с динамит в ръка. Във всичко това съвсем случайно се забърква и
невинната Натали Портман, която първо го взима за чист психопат, но после размисля.
На някои места филмът доста прилича на Матрицата като изпълнение, но не толкова заради братя Уашовски, колкото
заради режисьора Джейм Мактийг - V като Вендета е неговият
дебют след асистентската му работа върху споменатия епос с Киану Рийвс. Въпреки
че има някои доста добри визуални моменти (сцената с огромното домино
например), лентата те оставя малко на сухо (може би заради прекаленото
философстване на тема бунтарство), без да има някакъв сносен анархистичен
екшън.
с една дума
БАРУТ. Най-древното взривно вещество е смес от сяра, калиев
нитрат и въглища. Изобретяват го китайците през ІХ век, докато, забележи само, търсели лекарство за безсмъртие.