В момент когато, напражението около тазгодишните награди на Филмовата академия на САЩ е във връхната си точка - две седмици преди да станат ясни победителите, е точното време, в което да изразим впечатления от продукциите, които ще се борят в категорията за „най-добър филм“. При обявяване на номинациите, стана ясно, че
„Жокера“ на режисьора Тод Филипс води в надпреварата и ще се бори за 11 статуетки. Днес на фокус е базираният на реални събития филм на режисьора Джеймс Манголд - „Пълно ускорение“, който зад Океана се нарича „Ford v Ferrari“, а в Европа – „Le Mans ‘66“.
Преглеждайки предстоящите премиери през изминалата година си спомням, че попаднах на постер на „Пълно ускороние“, който подминах без изобщо да се поинтересувам за филма. И в този смисъл, не съм предполагал, че продукцията, към която не проявих никакъв интерес, ще бъде сред номинираните за „Оскар“. Не съм фен на филмите на спортна тематика, в които главния герой преминава през много перипетии, но на края става най-добрият, та това обяснява, защо не бях гледал дори трейлъра на филма преди да разбера за номинацията. Но това как аз съм открил „Пълно ускорение“, едва ли вълнува някого. По-скоро въпросът на всички, които не са го гледали е: става ли? Добър ли е? Отговорът е - да, заслужава си да се види. И тук трябва да ви предупредя, ако продължите да четете, че съдържанието, което следва, съдържа спойлери.
"При седем хиляди оборота всичко затихва. Машината става безтегловна – просто изчезва. И всичко, което остава е тяло, движещо се през пространството и времето. Седем хиляди оборота. Точно това ти трябва!“ Така започва историята, която сюжетът на филма разказва. История, базирана на действителните събития разиграли се малко преди и по време на състезанието в Льо Ман, Франция. Трябва да се има предвид обаче, че това все пак е филм и не отразява в цялост и напълно точните детайлите в реалната история. Режисьорът на филма е сложил своите подправки, така че гозбата да придобие типичния вкус за кухнята на Холивуд. Но това със сигурност не означава, че филмът носи белезите на типичните спортни филми. "Пълно ускорение" не се съсредоточава върху състезателните автомобили, които се движат с бясна скорост по трасето, а по-скоро набляга на чисто човешките взаимоотношения, с които героите се сблъскват по пътя към начертаната цел. А тя е победата - спечелването на състезанието за издръжливост, провеждащо се през 60-те години в Льо Ман, за време от 24 часа. Сюжетът се фокусира върху две харизматични личности: легендарния бивш автомобилен състезател и автомобилен дизайнер Карол Шелби, превъплътен от Мат Деймън, и британския състезател със скандален имидж – Кен Майлс, чийто образ е пресъздаден грандиозно от Крисчън Бейл. Аплодисменти за неговата игра!
Шелби е нает от американският производител на автомобили Хенри Форд II, да създаде състезателен болид, с който собственикът на американската автомобилна компания да спечели състезанието във Франция и с това да натрие носа на Енцо Ферари. Първоначално, в момент на оценка на приоритети, Хенри Форд е посъветван от своите маркетинг експерти да купи Ферари, за да добави хипстърски имидж на компанията си за автомобили. Надхитрен и обиден от италианците, той е решен да вложи достатъчно средства, за изчисти името си. Та така се завързва историята, последвана от разработването на точния болид и намиране на точния пилот. Тук идва и другата сюжетна линия: някои от директорите в автомобилната компания не харесват Кен Майлс, но от друга страна Шелби е убеден, че той е най-подходящият пилот и прави всичко възможно, дори залага компанията си, за да успее да осигури мястото зад волана да бъде за Майлс. В този смисъл, главните герои участват на две фронтови линии. Едната е първоначално определената - Форд да победи Ферари, а втората - Шелби и Майлс, като представители на обикновните работари в Америка (а не от големите корпорации), да преодолеят вътрешноотборната съпротива и да спечелят, защото де факто те са хората, които наистина разбират колите - единият ги конструира, а другият умее да ги управлява.
“Пълно ускорение” е филм, в който момчетата са си момчета, т.е. съперничат си и водят своите си битки за надмощие. Над момчешките игри обаче Маголд, поставя нормалните човешки взаимоотношения, поставяйки прибори за хранене на семейната трапеза на Майлс и за зрителя. Въпреки своенравния си и избухлив характер, виждаме механика-състезател като един добър баща и любящ съпруг. Семейството му не просто фигурира в третостепенни сцени, само за да видим, че такова съществува – те са мислено до него, дори в моментите, когато не могат да бъдат на състезателната писта.
Що се отнася до карането, то е до огненонажежени джанти и с педал натиснат „до ламарината“. Режисьорът поставя зрителя точно до шофьорската седалка, така че да стане ясно как във всеки един момент, при най-малката грешка или повреда, всичко може да стане в кръв и ламарини или да избухне в пламъци.
Типично по американски обаче, представителите на Ферари са представени като онези там „лошите“, които неясно как са станали толкова добри, но въпреки това главните герои ще успеят да победят.
В крайна сметка, след финалните надписи, зрителят си дава сметка, че това всъщност не е филм за популярното автомобилното състезание от 60те, а за филм за гордост – за това да се гордееш освен от себе си, от това кой си, а и от това какво правиш, в това число и от металните машини, които произвеждаш, както и филм за лудостта - лудостта, която те изгаря, когато гордостта ти бъде наранена.
Определено „Пълно ускорение“ е най-силният в кариерата на режисьора Джеймс Манголд до момента филм, но тук идва въпросът дали тандемът Шелби-Майлс може да спечели и състезанието за киноградите на Академията. Разбира се това ще разберем на девети февруари, но отговорът изглежда някак предначертан, предвид силната конкуренция в категорията и изявените фаворити.
В момент когато, напражението около тазгодишните награди на Филмовата академия на САЩ е във връхната си точка - две седмици преди да станат ясни победителите, е точното време, в което да изразим впечатления от продукциите, които ще се борят в категорията за „най-добър филм“. При обявяване на номинациите, стана ясно, че „Жокера“ на режисьора Тод Филипс води в надпреварата и ще се бори за 11 статуетки. Днес на фокус е базираният на реални събития филм на режисьора Джеймс Манголд - „Пълно ускорение“, който зад Океана се нарича „Ford v Ferrari“, а в Европа – „Le Mans ‘66“.
Преглеждайки предстоящите премиери през изминалата година си спомням, че попаднах на постер на „Пълно ускороние“, който подминах без изобщо да се поинтересувам за филма. И в този смисъл, не съм предполагал, че продукцията, към която не проявих никакъв интерес, ще бъде сред номинираните за „Оскар“. Не съм фен на филмите на спортна тематика, в които главния герой преминава през много перипетии, но на края става най-добрият, та това обяснява, защо не бях гледал дори трейлъра на филма преди да разбера за номинацията. Но това как аз съм открил „Пълно ускорение“, едва ли вълнува някого. По-скоро въпросът на всички, които не са го гледали е: става ли? Добър ли е? Отговорът е - да, заслужава си да се види. И тук трябва да ви предупредя, ако продължите да четете, че съдържанието, което следва, съдържа спойлери.
"При седем хиляди оборота всичко затихва. Машината става безтегловна – просто изчезва. И всичко, което остава е тяло, движещо се през пространството и времето. Седем хиляди оборота. Точно това ти трябва!“ Така започва историята, която сюжетът на филма разказва. История, базирана на действителните събития разиграли се малко преди и по време на състезанието в Льо Ман, Франция. Трябва да се има предвид обаче, че това все пак е филм и не отразява в цялост и напълно точните детайлите в реалната история. Режисьорът на филма е сложил своите подправки, така че гозбата да придобие типичния вкус за кухнята на Холивуд. Но това със сигурност не означава, че филмът носи белезите на типичните спортни филми. "Пълно ускорение" не се съсредоточава върху състезателните автомобили, които се движат с бясна скорост по трасето, а по-скоро набляга на чисто човешките взаимоотношения, с които героите се сблъскват по пътя към начертаната цел. А тя е победата - спечелването на състезанието за издръжливост, провеждащо се през 60-те години в Льо Ман, за време от 24 часа. Сюжетът се фокусира върху две харизматични личности: легендарния бивш автомобилен състезател и автомобилен дизайнер Карол Шелби, превъплътен от Мат Деймън, и британския състезател със скандален имидж – Кен Майлс, чийто образ е пресъздаден грандиозно от Крисчън Бейл. Аплодисменти за неговата игра!
Шелби е нает от американският производител на автомобили Хенри Форд II, да създаде състезателен болид, с който собственикът на американската автомобилна компания да спечели състезанието във Франция и с това да натрие носа на Енцо Ферари. Първоначално, в момент на оценка на приоритети, Хенри Форд е посъветван от своите маркетинг експерти да купи Ферари, за да добави хипстърски имидж на компанията си за автомобили. Надхитрен и обиден от италианците, той е решен да вложи достатъчно средства, за изчисти името си. Та така се завързва историята, последвана от разработването на точния болид и намиране на точния пилот. Тук идва и другата сюжетна линия: някои от директорите в автомобилната компания не харесват Кен Майлс, но от друга страна Шелби е убеден, че той е най-подходящият пилот и прави всичко възможно, дори залага компанията си, за да успее да осигури мястото зад волана да бъде за Майлс. В този смисъл, главните герои участват на две фронтови линии. Едната е първоначално определената - Форд да победи Ферари, а втората - Шелби и Майлс, като представители на обикновните работари в Америка (а не от големите корпорации), да преодолеят вътрешноотборната съпротива и да спечелят, защото де факто те са хората, които наистина разбират колите - единият ги конструира, а другият умее да ги управлява.
“Пълно ускорение” е филм, в който момчетата са си момчета, т.е. съперничат си и водят своите си битки за надмощие. Над момчешките игри обаче Маголд, поставя нормалните човешки взаимоотношения, поставяйки прибори за хранене на семейната трапеза на Майлс и за зрителя. Въпреки своенравния си и избухлив характер, виждаме механика-състезател като един добър баща и любящ съпруг. Семейството му не просто фигурира в третостепенни сцени, само за да видим, че такова съществува – те са мислено до него, дори в моментите, когато не могат да бъдат на състезателната писта.
Що се отнася до карането, то е до огненонажежени джанти и с педал натиснат „до ламарината“. Режисьорът поставя зрителя точно до шофьорската седалка, така че да стане ясно как във всеки един момент, при най-малката грешка или повреда, всичко може да стане в кръв и ламарини или да избухне в пламъци.
Типично по американски обаче, представителите на Ферари са представени като онези там „лошите“, които неясно как са станали толкова добри, но въпреки това главните герои ще успеят да победят.
В крайна сметка, след финалните надписи, зрителят си дава сметка, че това всъщност не е филм за популярното автомобилното състезание от 60те, а за филм за гордост – за това да се гордееш освен от себе си, от това кой си, а и от това какво правиш, в това число и от металните машини, които произвеждаш, както и филм за лудостта - лудостта, която те изгаря, когато гордостта ти бъде наранена.
Определено „Пълно ускорение“ е най-силният в кариерата на режисьора Джеймс Манголд до момента филм, но тук идва въпросът дали тандемът Шелби-Майлс може да спечели и състезанието за киноградите на Академията. Разбира се това ще разберем на девети февруари, но отговорът изглежда някак предначертан, предвид силната конкуренция в категорията и изявените фаворити.
Гласували общо: 1 потребители