БАРУТ. В това отношение Великата стена е исторически достоверен. Барутът наистина е изобретен в Китай през IX век, като източните химици смесили сяра, въглен и калиев нитрат. Затова и в Китай са създадени първите барутни оръжия и фоейрверките. Оттам, в следващите векове барутът тръгва на запад, като първите писмени свидетелства за пристигането му в Европа са от XIII век. Филмът е предпремиерно в избрани кина от 27 януари
Имало едно време... приключенско кино през 70-те и 80-те години. Само че все повече взе да изчезва и да дава път на комиксови и гейм герои и Индиана Джоунс и Уилоу отстъпиха пред Спайдър- и Супер- мените. Разбира се, имаше проблясъци за разкош (и то какви!) като Властелинът на пръстените, но след втората половина на 90-те, до средата на първата декада на XXI век по-красивите и интересни приключенски филми бяха или анимационни, или азиатски. И ето тук някъде, с меч и лък и няколко шута от Мат Деймън, се намества Великата стена.
Историята е яка, няма какво да шикалкавим. Великата китайска стена всъщност пази империята не само от нашествия на номадски племена от степите, но и е щит срещу чудовищна напаст от гущероподобните зверове тао-тай, които изскачат веднъж на 60 години, за да ядат хора. А двама наемници, водени от слуховете за тайнственото вещество барут, стигат чак до Китай, за го търсят и да забогатеят. Естествено, има битки, екшън, много CGI, стрелби, чудовища и, учудващо - липсва лигава романтична нишка във филма, макар и новият генерал и пълководец на батальоните, отбраняващи Стената, да е симпатичната командирка Лин Мей (Тиан Джин), която си разменя многозначителни погледи с Уилям Гарин (Мат Деймън).
Сюжетът, макар и предвидим и наивен, е чудесна основа за великолепна визуална приказка. Да, досадно е, че очевидно е необходим западноевропейски герой, който да спасява китайците и още след първите 20 минути можеш да познаеш как ще завърши филмът. Но и никой не възлага друго на фантастична легенда. Великата стена има за цел да забавлява, без да досажда и без да поучава, само да разкаже киноприказка. В този аспект е в духа на класически вече приключенски филми като Индиана Джоунс, Уилоу или Конан Варварина (първият, моля!). Това, че над 80 от 100-те минути на филма, всъщност протичат на Великата стена пък напомнят за епичната обсада на Шлемово усое във Властелинът на пръстените: Двете кули. А фактът, че филмът е сниман изцяло в Китай, с местен каст и е режисиран от доказалия се вече в кютек-лентите с летящи китайци Джан Имоу, неминуемо плъзва асоциации за Герой или Проклятието на златното цвете. Всъщност, точно той е виновен за визуалната красота на баталните сцени, ярката хореография и ефектното ползване на цветове (воините с черни брони са пехотинци, червените са стрелците, а жените в синьо са жеравите - летящите харпии, правещи прииждащата гад на салата). Е, Великата стена е далеч от пищността на споменатите азиатски екшъни или великолепието в костюмите и декорите на Дракула на Копола, например, но оставя приятен (после)вкус след напускането на салона.
с една дума
БАРУТ. В това отношение Великата стена е исторически достоверен. Барутът наистина е изобретен в Китай през IX век, като източните химици смесили сяра, въглен и калиев нитрат. Затова и в Китай са създадени първите барутни оръжия и фоейрверките. Оттам, в следващите векове барутът тръгва на запад, като първите писмени свидетелства за пристигането му в Европа са от XIII век.
Филмът е предпремиерно в избрани кина от 27 януари
{{trailer}}
Текст Ивайло Александров