САЩ
реж. Уес Андерсън
с Джаред Гилмън, Кара Хайуард, Брус Уилис Трудно ни е да повярваме, че режисьорът на размазващи комедии като Кланът Тененбаум и The Darjeeling Limited не вдъхва доверие на българските разпространители достатъчно, че да дебнат до дупка всичко негово. Последният му филм отново е пъстра сбирщина от познати лица в кретенски ситуации, но много по-интересен от това е светът, в който успява да ги разположи Андерсън - без да е фантастичен, е някак откъснат от реалността. Този път всичко се върти около двама зелени и влюбени, които се запокитват на майната си да къмпингуват в дивотията без да кажат на никого, докато родители, полицаи и представители на всевъзможни институции се скъсват да ги търсят. Moonrise Kingdom се казва именно утопичният островен свят, в който се спасяват за малко преди сериозният живот да ги тресне по главата. Както става обикновено с филмите на Андерсън, освен че ще се смееш, ще има и над какво да помислиш. Американско независимо кино от най-добро тесто - хем забавно и лесно смилаемо, хем без блудкав остатъчен вкус.
Любов Любов
Австрия/ Франция/ Германия
реж. Михаел Ханеке
с Жан-Луи Трентинян, Еманюел Рива, Изабел Юпер Михаел Ханеке е цар на сюжетите с тежка психопатология - филми като Пианистката и Бялата лента са с функцията на археологически разкопки из мрачните дебри на човешката природа, а талантът му да нищи перверзията в детайли го нарежда сред двайсетината най-големи в съвременното кино. В Любов обаче (който му донесе втора Златна палма за има-няма три години) е избрал да сондира недрата на любовта и то в късна фаза. Героите на филма са двойка интелектуалци в средата на 80-те си години, които се радват на всеки подарен от Бога ден в красивия си парижки апартамент, докато един ден жената получава внезапно инсулт. Постепенното затваряне на двамата в страданието и очакването на смъртта е проследено до най-малката интимност, което превръща филма в проникновено изследване на любовта в критичен момент и отвъд страстта. До болка автентичните превъплъщения на актьорите доизвайват силуета на изначално трагичната човешка участ. Филмът ще открие София Филм Фест през март и си заслужава да устискаш дотогава, за да го видиш на голям екран - най-малкото, за да провериш дали и други като теб и нас ще останат заковани на стола дори и след финалните надписи.
Канада/ Франция/ Португалия/ Италия
реж. Дейвид Кроненбърг
с Робърт Патинсън, Жулиет Бинош, Сара Гедън Още един филмов психопатолог, но доста по-екстровертен от Ханеке. Като изключим Дейвид Линч, Кроненбърг е може би най-достойният режисьор, на който се полага да екранизира хаотичния като поглед на предрусал тийнейджър роман на Дон Делило. Втренченият Робърт Патисън играе свръхбогатото и свръхдискретно корпоративно леке Ерик, който в опита си да стигне до фризьор през задръстения трафик на Манхатан, посреща и изпраща странни гости в хипермодерната си лимузина, прилична повече на космически кораб, отколкото на кола. Изреждат се жена му, която не прави секс, за да пести енергия за по-важни дела; по-възрастната му апетитна любовница, която нищи световната конспирация, докато се кани да му направи свирка; и личният му лекар, който му стоварва факта, че има асиметрична простата, каквото и да значи това. В крайна сметка Ерик стига до фризьора, за да се докара а-ла Робърт Де Ниро в Шофьор на такси, което, както се досещаш, не вещае нищо добро. Апокалиптичните визия и текст преливат по-скоро в шантав пърформанс, отколкото в плавен разказ и сякаш ти набиват в мозъка със силата на подпрагови кадри, че нещо е вече безвъзвратно прецакано в този идиотски свят. Ако си чел романа обаче, това няма да те учуди, особено в комбинация с Кроненбърг.
Holy Motors
Франция/ Германия
реж. Леос Каракс
с Дени Лаван, Ева Мендес, Кайли Миноуг Авторът на това делириумно фентъзи, разхождащо ни из паралелните животи на мосю Оскар, е не по-малко странна птица от героя си. Това е първият му филм от 1999-а насам при това директно пилотирал в конкурса на фестивала в Кан. Във филмографията му по-назад ще откриеш една от най-сърцераздирателните любовни истории в европейското кино - Les Amants du Pont-Neuf. Та мосю Оскар, прескачайки от епизод в епизод, които на пръв поглед нямат много общо помежду си, всъщност ни превежда през филмовите вкусове на Каракс и през класики и жанрове от историята на киното. Не очаквай линеен разказ, защото не е това идеята - по-скоро се носи по течението и се остави на въображението на автора, който ти е спретнал естетско пиршество. Дени Лаван в главната роля го играе ту изчадие адово, ту невинен клоун и за кой ли път се доказва като неповторим екранен чешит. Чакан филм от култов режисьор, който никой заклет киноман не бива да подминава. The Hunt
Дания
реж. Томас Винтерберг
с Мадс Микелсен, Томас Бо Ларсен, Аника Веденкоп Като верен представител и създател на датската Догма 95, Томас Винтерберг продължава да изравя кирливите ризи на малките общности, нищо че отдавна разлюби клатещата се камера и работи с професионален екип. Историята е проста, почти камерна: разведен учител в провинциален град се бори за родителските си права и тъкмо да му се усмихне щастието, вземат, че го обвиняват в сексуално насилие над дете. Местните моралисти, разбира се, само това чакат и бързат да му разкажат играта, доста преди да стане ясно каква всъщност е работата. През този частен и почти притчов сюжет Винтерберг изследва брилянтно механизмите на масовата психоза, провокирана от медиите в глобален мащаб, а в случая - от обикновено сплетничене, гарнирано с човешка злоба. На снимките най-горе: Cosmopolis (първа), Moonrise Kingdom (втора), The Hunt (трета) Текст Мариана Христова
Moonrise Kingdom
САЩ
реж. Уес Андерсън
с Джаред Гилмън, Кара Хайуард, Брус Уилис
Трудно ни е да повярваме, че режисьорът на размазващи комедии като Кланът Тененбаум и The Darjeeling Limited не вдъхва доверие на българските разпространители достатъчно, че да дебнат до дупка всичко негово. Последният му филм отново е пъстра сбирщина от познати лица в кретенски ситуации, но много по-интересен от това е светът, в който успява да ги разположи Андерсън - без да е фантастичен, е някак откъснат от реалността. Този път всичко се върти около двама зелени и влюбени, които се запокитват на майната си да къмпингуват в дивотията без да кажат на никого, докато родители, полицаи и представители на всевъзможни институции се скъсват да ги търсят. Moonrise Kingdom се казва именно утопичният островен свят, в който се спасяват за малко преди сериозният живот да ги тресне по главата. Както става обикновено с филмите на Андерсън, освен че ще се смееш, ще има и над какво да помислиш. Американско независимо кино от най-добро тесто - хем забавно и лесно смилаемо, хем без блудкав остатъчен вкус.
Любов
Любов
Австрия/ Франция/ Германия
реж. Михаел Ханеке
с Жан-Луи Трентинян, Еманюел Рива, Изабел Юпер
Михаел Ханеке е цар на сюжетите с тежка психопатология - филми като Пианистката и Бялата лента са с функцията на археологически разкопки из мрачните дебри на човешката природа, а талантът му да нищи перверзията в детайли го нарежда сред двайсетината най-големи в съвременното кино. В Любов обаче (който му донесе втора Златна палма за има-няма три години) е избрал да сондира недрата на любовта и то в късна фаза. Героите на филма са двойка интелектуалци в средата на 80-те си години, които се радват на всеки подарен от Бога ден в красивия си парижки апартамент, докато един ден жената получава внезапно инсулт. Постепенното затваряне на двамата в страданието и очакването на смъртта е проследено до най-малката интимност, което превръща филма в проникновено изследване на любовта в критичен момент и отвъд страстта. До болка автентичните превъплъщения на актьорите доизвайват силуета на изначално трагичната човешка участ. Филмът ще открие София Филм Фест през март и си заслужава да устискаш дотогава, за да го видиш на голям екран - най-малкото, за да провериш дали и други като теб и нас ще останат заковани на стола дори и след финалните надписи.
Cosmopolis
Канада/ Франция/ Португалия/ Италия
реж. Дейвид Кроненбърг
с Робърт Патинсън, Жулиет Бинош, Сара Гедън
Още един филмов психопатолог, но доста по-екстровертен от Ханеке. Като изключим Дейвид Линч, Кроненбърг е може би най-достойният режисьор, на който се полага да екранизира хаотичния като поглед на предрусал тийнейджър роман на Дон Делило. Втренченият Робърт Патисън играе свръхбогатото и свръхдискретно корпоративно леке Ерик, който в опита си да стигне до фризьор през задръстения трафик на Манхатан, посреща и изпраща странни гости в хипермодерната си лимузина, прилична повече на космически кораб, отколкото на кола. Изреждат се жена му, която не прави секс, за да пести енергия за по-важни дела; по-възрастната му апетитна любовница, която нищи световната конспирация, докато се кани да му направи свирка; и личният му лекар, който му стоварва факта, че има асиметрична простата, каквото и да значи това. В крайна сметка Ерик стига до фризьора, за да се докара а-ла Робърт Де Ниро в Шофьор на такси, което, както се досещаш, не вещае нищо добро. Апокалиптичните визия и текст преливат по-скоро в шантав пърформанс, отколкото в плавен разказ и сякаш ти набиват в мозъка със силата на подпрагови кадри, че нещо е вече безвъзвратно прецакано в този идиотски свят. Ако си чел романа обаче, това няма да те учуди, особено в комбинация с Кроненбърг.
Holy Motors
Holy Motors
Франция/ Германия
реж. Леос Каракс
с Дени Лаван, Ева Мендес, Кайли Миноуг
Авторът на това делириумно фентъзи, разхождащо ни из паралелните животи на мосю Оскар, е не по-малко странна птица от героя си. Това е първият му филм от 1999-а насам при това директно пилотирал в конкурса на фестивала в Кан. Във филмографията му по-назад ще откриеш една от най-сърцераздирателните любовни истории в европейското кино - Les Amants du Pont-Neuf. Та мосю Оскар, прескачайки от епизод в епизод, които на пръв поглед нямат много общо помежду си, всъщност ни превежда през филмовите вкусове на Каракс и през класики и жанрове от историята на киното. Не очаквай линеен разказ, защото не е това идеята - по-скоро се носи по течението и се остави на въображението на автора, който ти е спретнал естетско пиршество. Дени Лаван в главната роля го играе ту изчадие адово, ту невинен клоун и за кой ли път се доказва като неповторим екранен чешит. Чакан филм от култов режисьор, който никой заклет киноман не бива да подминава.
The Hunt
Дания
реж. Томас Винтерберг
с Мадс Микелсен, Томас Бо Ларсен, Аника Веденкоп
Като верен представител и създател на датската Догма 95, Томас Винтерберг продължава да изравя кирливите ризи на малките общности, нищо че отдавна разлюби клатещата се камера и работи с професионален екип. Историята е проста, почти камерна: разведен учител в провинциален град се бори за родителските си права и тъкмо да му се усмихне щастието, вземат, че го обвиняват в сексуално насилие над дете. Местните моралисти, разбира се, само това чакат и бързат да му разкажат играта, доста преди да стане ясно каква всъщност е работата. През този частен и почти притчов сюжет Винтерберг изследва брилянтно механизмите на масовата психоза, провокирана от медиите в глобален мащаб, а в случая - от обикновено сплетничене, гарнирано с човешка злоба.
На снимките най-горе: Cosmopolis (първа), Moonrise Kingdom (втора), The Hunt (трета)
Текст Мариана Христова