Когато френският ветеран в режисурата Жан-Жак Ано
танцува с вълци чрез средствата на киното, то непременно неговият разказ е увлекателен
и изпълнен с авантюристични събития, които биха провокирали силна възбуда,
най-вече сред природозащитниците. С някои изключения почти всеки филм на Жан-Жак
Ано търси диалог с публиката по теми, посветени на живите организми, чието битие
в природата намалява под влияние на човека. Сред персонажите му често централно
място заемат представители от царството на мечките, тигрите, свинете,
кентаврите, първобитните същества и други. Ано обаче, освен ценител на
животинския свят, е и добър интрепретатор на романи. Неговите екранизации върху
литературна основа (
Война за огъня,
Любовникът,
Името на розата,
Мечката,
Черна жажда) винаги предизвикват
любопитство и благоговение, защото Ано притежава умението да превръща прозата във
вълнуваща игра на цветове, в борба за оцеляване, в затаяващо дъха приключение.
Лентата разказва за двама студенти, които напускат
Пекин и заминават за Монголия в далечната 1967. Там доброволно помагат на
местното население в отглеждането на овце и в ограмотяването на невръстните
монголчета, като ги учат на китайското четмо и писмо. Че Жен (Фън Шаофън) и Янг
Ке (Шон Доу) не подозират, че ще се сражават със студ, с безумните повели на
директора Бао и с апетита на осверепели от глад вълци. Всеки ликвидиран вълк е
нещо като унищожен враг на културната революция. Въпреки предписанията, Че Жен спасява
от смърт новородено вълче и започва да се грижи тайно за неговото изхранване.
Постъпката му, разбира се, скоро е разкрита, но благодарение на силната връзка
между Чен и вълчето природните и човешките закони биват изместени от невероятна
привързаност и доверие между човешкото и дивото.
Казват, че Чингис Хан се е учил от вълците на военна
тактика и благодарение на наблюденията му върху начина им на живот е превърнал
военното дело в изкуство. Монголите - народът на ливадите, е силен народ, който
продължава да вярва в традициите, да черпи от извора на древната мъдрост.
Тяхната почит към Тангер (Тангра) въпреки китайската културна революция е
доказателство, че за да има живот, за да има любов, за да има истински
осъществени мечти, е необходима и магия. Студентите от Пекин стават мъже сред
монголите, тук те се научават да разпознават знаците на Природата. И когато Че
Же открива облак на танцуващото вълче върху синьото небе е ясно, че там някъде
отвъд главозамайващата се цивилизация живее див свят, обладан от духа на
свободата.
Вълчи
тотем е поредната приказка в
стилистиката на Жан-Жак Ано, в която дивото
покорява сърцето с невероятната си сила и воля за живот. Приказка, която ни
показва възможния път за хармония между човека и природата. И неслучайно
лентата стана номер едно на фестивала в Пекин в категорията за най-добра
режисура.
{{trailer}}
Текст Елица Матеева
Когато френският ветеран в режисурата Жан-Жак Ано
танцува с вълци чрез средствата на киното, то непременно неговият разказ е увлекателен
и изпълнен с авантюристични събития, които биха провокирали силна възбуда,
най-вече сред природозащитниците. С някои изключения почти всеки филм на Жан-Жак
Ано търси диалог с публиката по теми, посветени на живите организми, чието битие
в природата намалява под влияние на човека. Сред персонажите му често централно
място заемат представители от царството на мечките, тигрите, свинете,
кентаврите, първобитните същества и други. Ано обаче, освен ценител на
животинския свят, е и добър интрепретатор на романи. Неговите екранизации върху
литературна основа (Война за огъня, Любовникът, Името на розата, Мечката,
Черна жажда) винаги предизвикват
любопитство и благоговение, защото Ано притежава умението да превръща прозата във
вълнуваща игра на цветове, в борба за оцеляване, в затаяващо дъха приключение.
Лентата разказва за двама студенти, които напускат
Пекин и заминават за Монголия в далечната 1967. Там доброволно помагат на
местното население в отглеждането на овце и в ограмотяването на невръстните
монголчета, като ги учат на китайското четмо и писмо. Че Жен (Фън Шаофън) и Янг
Ке (Шон Доу) не подозират, че ще се сражават със студ, с безумните повели на
директора Бао и с апетита на осверепели от глад вълци. Всеки ликвидиран вълк е
нещо като унищожен враг на културната революция. Въпреки предписанията, Че Жен спасява
от смърт новородено вълче и започва да се грижи тайно за неговото изхранване.
Постъпката му, разбира се, скоро е разкрита, но благодарение на силната връзка
между Чен и вълчето природните и човешките закони биват изместени от невероятна
привързаност и доверие между човешкото и дивото.
Казват, че Чингис Хан се е учил от вълците на военна
тактика и благодарение на наблюденията му върху начина им на живот е превърнал
военното дело в изкуство. Монголите - народът на ливадите, е силен народ, който
продължава да вярва в традициите, да черпи от извора на древната мъдрост.
Тяхната почит към Тангер (Тангра) въпреки китайската културна революция е
доказателство, че за да има живот, за да има любов, за да има истински
осъществени мечти, е необходима и магия. Студентите от Пекин стават мъже сред
монголите, тук те се научават да разпознават знаците на Природата. И когато Че
Же открива облак на танцуващото вълче върху синьото небе е ясно, че там някъде
отвъд главозамайващата се цивилизация живее див свят, обладан от духа на
свободата.
Вълчи
тотем е поредната приказка в
стилистиката на Жан-Жак Ано, в която дивото покорява сърцето с невероятната си сила и воля за живот. Приказка, която ни
показва възможния път за хармония между човека и природата. И неслучайно
лентата стана номер едно на фестивала в Пекин в категорията за най-добра
режисура.
{{trailer}}
Текст Елица Матеева
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители