ФЕНТЪЗИ. Ако тръгнем да вадим корените на жанра, може да дълбаем до всяка стара митология. Като течение в изкуството (и забавлението) се заражда към средата на XIX век. А популярност набира с писатели като Робърт Хауърд и неговия Конан Варварина, Джон Роналд Руел Толкин и Хобит и Властелинът на пръстените, а по-късно през XX век и масовото навлизане на комикс културата изпъква талантът на писатели като Тери Пратчет и Нийл Геймън и художници като Франк Фразета или Роджър Дийн. И нека сме наясно - въпреки глупостите на хора като Робърт Салваторе или Борис Валехо, фентъзи не е мръсна дума. А в света на компютърните игри Blizzard са сред най-добрите. {{trailer}} Текст Ивайло Александров
Ясно беше, че култовите компютърни и конзолни гейм заглавия ще си пробият път с огън, меч, скорост или куршуми и до големия екран. Даже се учудваме колко време отне на Холивуд, за да разгърне света на Warcraft по чаршафите в салоните. Иначе във филма няма абсолютно нищо учудващо или кой знае какви изненади.
Дай да се разберем отначало. Като тийнейджър си пуцал неизброими часове в залите, вкъщи, у приятели, онлайн, мултиплейър. Реплики като "Work, work, always work" или "I'm not that kind of orc" са били част от разговорния ти речник почти колкото "добър ден" или "дай една бира". А на заспиване си премислял отново и отново всеки тактически ход, който си предприемал на игралното поле, всяко решение, всяка битка и използването на всеки ресурс. Е, тогава марш веднага на кино за Warcraft: Началото!
Или другият сценарий - не си си падал особено по компютърните игри, но пък комиксите и фентъзи литературата са ти слабост от малък. Рецитираш пасажи от Властелинът на пръстените, Колелото на времето си го изтъркалял от първата, до последната страница, а Game of Thrones те праща пред екрана всяка седмица (и псуваш на ум Мартин, че сериалът изпревари книгите). Тогава фентъзи приказката Warcraft: Началото сигурно ще ти хареса.
Има и трети вариант - до такава степен да презираш всичко, лежащо на различни поп-културни феномени, фантастика и фентъзи, че би удушил Питър Джаксън лично, ако можеше да му обхванеш врата с една ръка. Ценител на класно кино, за който развлечението се изразява в интелектуални разговори върху трудовете на Пазолини и Тарковски. Тогава стой далече от Warcraft: Началото.
След като изяснихме тези особено важни фактори, нека преминем към самия филм. Честно казано, история за орки и хора от въображаеми светове, изкарана от гейминга от последните 20 години върху киноекран малко ни притесняваше. Оказва се, че няма страшно, даже напротив. Дънкан Джоунс ще излезе пич, който знае какво се очаква от възложената му задача и се справя отлично. Сюжетът няма пробойни, персонажите са готини, независимо дали са хора с лъскави доспехи, грифини, вълци или зелени орки (наистина има по-тъмнозелени), характерите са построени както се и очаква за една фентъзи приказка.
Светът на орките умира, защото техният върховен жрец (или каквото е там) Гул'дан се е отдал на магията Фел, която използва живота, за да създава, руши и изобщо да бъде. Логично, всичко там е мъртво и с последните животи на пленници зеленият маг отваря портал към мирния и живописен свят Азерот, където от векове живеят в мир хора, магове, елфи и джуджета. Най-войнствената част от Ордата нахлува в Азерот с цел да събере гориво за магията Фел (разбирай хора от селата), а крал Лейн се обръща към своя верен генерал сър Андуин Лотар, който с помощта на младия магьосник Кадгар и мелезът (между орк и човек, бррр) Гарона, трябва да се изправи срещу орките и да затвори портала им към техния умиращ свят, от който се чака зелено-зъбато нашествие. Имаме, разбира се, добри и зли магьосници, лоши, които минават от страната на доброто, добри, които стават гадове, бая битки и интересна история, която би се харесала на всеки с афинитет към приказното. И, както можеш да се досетиш от заглавието на филма, със сигурност ни предстоят още поне една-две разходки из Азерот и отвъд.
От друга страна, целият филм е базиран на CGI, ама целият, включително лицата на орките, броните на хората, декорите и най-малкото движение на главата под различен ъгъл замазва образа. Не, че е грозно, напротив. Градовете и пейзажите са красиви и напомнят много за Минас Тирит и Дейл във филмите на Питър Джаксън или красивите рисувани градове в игри като Disciples. Но при толкова много триизмерност, неминуемо се сещаш за класическата фентъзи епика Конан (но първият, не рядкото щастие с Джейсън Момоа) от 1982, който освен всичко останало, блести и с великолепна кинематография и в един момент малко ти писва от XXI век.
с една дума
ФЕНТЪЗИ. Ако тръгнем да вадим корените на
жанра, може да дълбаем до всяка стара митология. Като течение в изкуството (и
забавлението) се заражда към средата на XIX век. А популярност набира с
писатели като Робърт Хауърд и неговия Конан
Варварина, Джон Роналд Руел Толкин и Хобит и Властелинът на пръстените, а
по-късно през XX век и масовото навлизане на комикс културата изпъква талантът
на писатели като Тери Пратчет и Нийл Геймън и художници като Франк Фразета или
Роджър Дийн. И нека сме наясно - въпреки глупостите на хора като Робърт Салваторе или Борис Валехо, фентъзи
не е мръсна дума. А в света на компютърните игри Blizzard са сред най-добрите.
{{trailer}}
Текст Ивайло Александров