Трудно бихме могли да я наречем продължение на
Дванайсетте стола, въпреки че екранизациите
на двете книги излизат почти една след друга (съответно през 1966-а и през 1968-а).
Първата е наистина класика - дори американският режисьор Мел Брукс прави римейк
в началото на 70-те.
Тази пък е по-лежерна - времето непрекъснато е слънчево,
Остап Бендер има кинти и освен това не е сам - с него са московският пройдоха
Шура Балаганов, подмолното старче Паниковски и меланхоличният таксиджия Адам
Козлевич. Цялата тази достойна шайка тръгва по петите на незаконния съветски
милионер Александър Корейко, от когото не иска много - само един милион, но на
поднос със синя ивица по края. Преследването минава през малък черноморски град
и допотопно автомобилно състезание, за да свърши в една от далекоизточните
републики. Голям смях, до напикаване.
Трудно бихме могли да я наречем продължение на Дванайсетте стола, въпреки че екранизациите
на двете книги излизат почти една след друга (съответно през 1966-а и през 1968-а).
Първата е наистина класика - дори американският режисьор Мел Брукс прави римейк
в началото на 70-те.
Тази пък е по-лежерна - времето непрекъснато е слънчево,
Остап Бендер има кинти и освен това не е сам - с него са московският пройдоха
Шура Балаганов, подмолното старче Паниковски и меланхоличният таксиджия Адам
Козлевич. Цялата тази достойна шайка тръгва по петите на незаконния съветски
милионер Александър Корейко, от когото не иска много - само един милион, но на
поднос със синя ивица по края. Преследването минава през малък черноморски град
и допотопно автомобилно състезание, за да свърши в една от далекоизточните
републики. Голям смях, до напикаване.
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители