Години след излизането на книгата обаче майка му, както и най-близките му приятели, официално заявяват, че повечето от твърденията са силно преувеличени, но Ян и досега държи на своето. Писателят така или иначе е доста противоречива личност - в началото на 70-те се прочува с разследванията си за шведските тайни служби, после е разкрит като агент на КГБ, а американците не му дават виза и пропуска връчването на оскарите през 2004-та, когато Зло е номиниран за чуждестранен филм. Причината - Гийу все още бил в списъците им с терористи, защото едва 25-годишен участвал в някаква палестинска бойна организация.
Може би затова дълго време никой не се хваща с екранизация на книгата, но в крайна сметка режисьорът Михаел Хофстрьом убеждава продуцентите да направи игрален филм, вместо предварително замисления сериал. Вече казахме около какво се върти историята, но само да добавим, че в пансиона главният герой (Андреас Уилсон) първо си трае, после става шампион по плуване и накрая все пак пука главите на няколко мръсника. В Зло наистина има доста брутални сцени, но това е част от хулиганския му чар - заслужава си гледането, пък и донякъде напомня брилянтния Scum от 1979-а с Рей Уинстън.
с една дума
ПИСАТЕЛ. Най-продаваният писател за всички времена (като изключим Шекспир или който там се е подписвал вместо него) е Агата Кристи - досега от нейните книги са похарчени доста над 2 милиарда бройки.
Филмът е по автобиографичния
бестселър на шведския писател и журналист
Ян Гийу за неговите особено кофти години
не само в училище, но и в собствената му
къща - садистичният му втори баща
например го спуквал от бой, докато
мекушавата му майка свирела на пиано в
хола. Гийу се държал по подобен начин в
даскалото, като се млател с когото му падне, за
което най-накрая го изключват, но после го вкарват в някакъв елитен пансион, чист
концлагер отвътре.
Години след излизането
на книгата обаче майка му, както и
най-близките му приятели, официално
заявяват, че повечето от твърденията
са силно преувеличени, но Ян и досега
държи на своето. Писателят така или
иначе е доста противоречива личност -
в началото на 70-те се прочува с
разследванията си за шведските тайни
служби, после е разкрит като агент на
КГБ, а американците не му дават
виза и пропуска връчването на оскарите
през 2004-та, когато Зло е номиниран
за чуждестранен филм. Причината - Гийу
все още бил в списъците им с терористи,
защото едва 25-годишен участвал в някаква
палестинска бойна организация.
Може би затова дълго
време никой не се хваща с екранизация
на книгата, но в крайна сметка режисьорът Михаел
Хофстрьом убеждава продуцентите да
направи игрален филм, вместо предварително
замисления сериал. Вече казахме около
какво се върти историята, но само да
добавим, че в пансиона главният герой
(Андреас Уилсон) първо си трае, после
става шампион по плуване и накрая все
пак пука главите на няколко мръсника.
В Зло наистина има доста брутални
сцени, но това е част от хулиганския му
чар - заслужава си гледането, пък и
донякъде напомня брилянтния Scum от 1979-а с Рей Уинстън.
с една дума
ПИСАТЕЛ. Най-продаваният
писател за всички времена (като изключим
Шекспир или който там се е подписвал
вместо него) е Агата Кристи - досега от
нейните книги са похарчени доста над 2
милиарда бройки.