Колкото и да
обичаме хубавия живот, сигурно всички
ще се съгласим, че в консуматорското
битие има нещо адски безсмислено. И кой
да ни го каже по-добре от един роман?
Амбициозният опус на
Васил
Георгиев разказва за това как в София
от наглед съвсем непосредственото
бъдеще се сблъскват могъщият картел на
Веригите и организацията Хармония,
поставила си за цел да се бори срещу
идиотизма на консуматорския императив.
Както си му е редът, този конфликт се
развива през лична история - на един
обикновен младеж, който досега не се е
замислял много за такива големи неща.
Има и любов. Има и секс. Има, разбира се,
и един много важен апарат. И нека
предупредя, че накрая нещата се оказват
съвсем не такива, каквито изглеждат в
началото.
Апарат е добър пример за кадърно жанрово писане,
нищо че жанрът му е хибриден - между
антиутопията и политическия трилър.
Но, покрай другото, този роман е решен
и да пообразова своите читатели в сферите
на икономиката и социалната теория.
Нещо
подобно Традиционно
възприемаме Васил Георгиев като част
от кръга
Бърза
литература,
който не знам дали не се разпадна, но
това поставя името му в компанията на
Радослав Парушев, Богдан Русев, Тома
Марков, Момчил Николов и Стефан Иванов.
Няма да дълбая в общите неща и в различията
между тези автори. За мен
Апарат носи едно усещане, което не е точно
литературно, а по-скоро ми напомня
социалния патос на сериозния рок - иска
да е и достъпен, и критичен, и близък, и
извисяващ.
Авторът!
Авторът! Васил
Георгиев (1975) е автор на два сборника с
разкази -
Будистки
плаж и
Деград,
както и на книгата
Уличник,
която събира култовите му парчета за
софийските улици, познати от
Една
седмица в София.
След като
Будистки
плаж за малко не отнесе наградата
Хеликон през 2009-а, това направи
Деград две години по-късно. Иначе Васил Георгиев
е практикуващ адвокат и имаш сериозен
шанс да го срещнеш на граждански протест,
особено такъв със зелена кауза, или пък
в някой от готините софийски барове.
Апарат
е в близката книжарница, струва 14 лв.,
издава Сиела
Текст
Ангел Игов / Фотография Васил Танев
Колкото и да
обичаме хубавия живот, сигурно всички
ще се съгласим, че в консуматорското
битие има нещо адски безсмислено. И кой
да ни го каже по-добре от един роман?
Амбициозният опус на Васил
Георгиев разказва за това как в София
от наглед съвсем непосредственото
бъдеще се сблъскват могъщият картел на
Веригите и организацията Хармония,
поставила си за цел да се бори срещу
идиотизма на консуматорския императив.
Както си му е редът, този конфликт се
развива през лична история - на един
обикновен младеж, който досега не се е
замислял много за такива големи неща.
Има и любов. Има и секс. Има, разбира се,
и един много важен апарат. И нека
предупредя, че накрая нещата се оказват
съвсем не такива, каквито изглеждат в
началото. Апарат е добър пример за кадърно жанрово писане,
нищо че жанрът му е хибриден - между
антиутопията и политическия трилър.
Но, покрай другото, този роман е решен
и да пообразова своите читатели в сферите
на икономиката и социалната теория.
Нещо
подобно Традиционно
възприемаме Васил Георгиев като част
от кръга Бърза
литература,
който не знам дали не се разпадна, но
това поставя името му в компанията на
Радослав Парушев, Богдан Русев, Тома
Марков, Момчил Николов и Стефан Иванов.
Няма да дълбая в общите неща и в различията
между тези автори. За мен Апарат носи едно усещане, което не е точно
литературно, а по-скоро ми напомня
социалния патос на сериозния рок - иска
да е и достъпен, и критичен, и близък, и
извисяващ.
Авторът!
Авторът! Васил
Георгиев (1975) е автор на два сборника с
разкази - Будистки
плаж и Деград,
както и на книгата Уличник,
която събира култовите му парчета за
софийските улици, познати от Една
седмица в София.
След като Будистки
плаж за малко не отнесе наградата Хеликон през 2009-а, това направи Деград две години по-късно. Иначе Васил Георгиев
е практикуващ адвокат и имаш сериозен
шанс да го срещнеш на граждански протест,
особено такъв със зелена кауза, или пък
в някой от готините софийски барове.
Апарат е в близката книжарница, струва 14 лв.,
издава Сиела
Текст
Ангел Игов / Фотография Васил Танев
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители