Да четеш Лолита в Техеран

Има книги с чисти и тихи повествования. Такива, които не товарят читателя с претенциозни думи и объркани сюжетни линии. Това, което правят обаче, е по-мощно. По-грозно. Те мъчат с тежестта на историята си...

В Да четеш Лолита“ в Техеран Азар Нафизи разказва своята история. Своеобразна реалистична приказка за една учителка в Иран, която тайничко събира някои свои студентки, с които се среща всеки четвъртък в една малка стая, за да се отдадат заедно на най-големия си порок. Книгите.

В романа се чуват гласовете на Набоков, Остин, Джеймс и Фицджералд. Младите жени изживяват живота и балансират проблемите си, опирайки рамо на великата литература. И в тази история има едновременно нещо много сладко и сякаш нещо сбъркано. Тайната. Забранеността да пожелаеш някого, да посегнеш към еротична книга, да лакираш ноктите си и да се разходиш спокойно по улиците с мъж, който не ти е баща, брат или роднина. Мечтите. Мечтите трябва да бъдат контролирани, а от това винаги боли.

Не вярваше в политиката и не искаше да се омъжи, но беше любопитна да разбере какво е любов?

А тя какво е? Малката Лолита? Или мистър Дарси? Да. И не. Накрая се оказва, че любовта е свобода. Способността да имаш правото да пожелаеш всичко. Просто да си помислиш за него. И това да не е нередно.

Азар Нафизи поставя вечни проблеми. Човек трябва ли да се примирява със статуквото или може да направи опит да се бори? Ами ако примката се затегне по-силно около врата и започне да задушава? Ако в крайна сметка онова Аз вземе превеса над всичко останало и размаха средния си пръст пред лицето на системата? Ако, ако...

...ако си заставен да правиш секс с някого, когото не харесваш, изпразваш ума си - преструваш се, че си някъде другаде, започваш да забравяш тялото си, мразиш тялото си. Ето това правим ние тук.

Има книги с чисти и тихи повествования. Такива, които не товарят читателя с претенциозни думи и объркани сюжетни линии. Това, което правят обаче, е по-мощно. По-грозно. Те мъчат с тежестта на историята си...а понякога това е всичко, от което се нуждае един читател.

Авторът! Авторът!
Азар Нафизи е иранска писателка и професор по Английска литература. През 1997 година се мести в САЩ и получава своето американско гражданство през 2008 г. Да четешЛолита“ в Техеран е най-популярната й творба. Книгата се задържа в класацията за бестселъри на New York Times 117 седмици.

 

Текст и фотография Александра А.

Има книги с чисти и тихи повествования. Такива, които не товарят читателя с претенциозни думи и объркани сюжетни линии. Това, което правят обаче, е по-мощно. По-грозно. Те мъчат с тежестта на историята си...

В Да четеш Лолита“ в Техеран Азар Нафизи разказва своята история. Своеобразна реалистична приказка за една учителка в Иран, която тайничко събира някои свои студентки, с които се среща всеки четвъртък в една малка стая, за да се отдадат заедно на най-големия си порок. Книгите.

В романа се чуват гласовете на Набоков, Остин, Джеймс и Фицджералд. Младите жени изживяват живота и балансират проблемите си, опирайки рамо на великата литература. И в тази история има едновременно нещо много сладко и сякаш нещо сбъркано. Тайната. Забранеността да пожелаеш някого, да посегнеш към еротична книга, да лакираш ноктите си и да се разходиш спокойно по улиците с мъж, който не ти е баща, брат или роднина. Мечтите. Мечтите трябва да бъдат контролирани, а от това винаги боли.

Не вярваше в политиката и не искаше да се омъжи, но беше любопитна да разбере какво е любов?

А тя какво е? Малката Лолита? Или мистър Дарси? Да. И не. Накрая се оказва, че любовта е свобода. Способността да имаш правото да пожелаеш всичко. Просто да си помислиш за него. И това да не е нередно.

Азар Нафизи поставя вечни проблеми. Човек трябва ли да се примирява със статуквото или може да направи опит да се бори? Ами ако примката се затегне по-силно около врата и започне да задушава? Ако в крайна сметка онова Аз вземе превеса над всичко останало и размаха средния си пръст пред лицето на системата? Ако, ако...

...ако си заставен да правиш секс с някого, когото не харесваш, изпразваш ума си - преструваш се, че си някъде другаде, започваш да забравяш тялото си, мразиш тялото си. Ето това правим ние тук.

Има книги с чисти и тихи повествования. Такива, които не товарят читателя с претенциозни думи и объркани сюжетни линии. Това, което правят обаче, е по-мощно. По-грозно. Те мъчат с тежестта на историята си...а понякога това е всичко, от което се нуждае един читател.

Авторът! Авторът!
Азар Нафизи е иранска писателка и професор по Английска литература. През 1997 година се мести в САЩ и получава своето американско гражданство през 2008 г. Да четешЛолита“ в Техеран е най-популярната й творба. Книгата се задържа в класацията за бестселъри на New York Times 117 седмици.

 

Текст и фотография Александра А.

Гласували общо: 1 потребители