☰
✕

Дейвид Ланю

3074 Категория: Библиотеки
Дейвид Ланю е роден в Небраска, но от години живее в Ню Орлиънс, където преподава английски и литература в университета Ксейвиър. Съосновател на нюорлиънското хайку общество, преводач от японски и изобретател на нов литературен жанр, който нарича хайку роман. Написал е няколко такива, всичките преведени у нас. Беше в София за премиерата на последния си - сегавечно, чието българско издание изпревари английското; изнесе и доклад на петата международна хайку конференция в Благоевград. Ако не си чел нищо от него, тичай в книжарницата - четирите му романа те чакат там, до един издадени от Изток-Запад.

Дейвид, идваш в София за пети път - явно ти харесва, а?
Обичам София. Мисля, че е страхотен град. Миналата седмица подготвих глава от новия си роман, действието в нея се развива в София. Удоволствие беше да описвам старите постройки и балконите с каменни и железни перила, статуите, зелените площи между сградите, задните дворове, чадърите, под които се чува потракването на чашки с кафе и халби с бира, чуруликането на птиците, понякога непознатия мирис на цъфнали дървета, който се смесва с този на изгорели газове.

Много поетично го даваш, все нещо те притеснява обаче?
Шофьорите карат доста бързо, а понякога - направо главоломно. Малки коли, които хвърчат нагоре-надолу или на зиг-заг. Но това също е вълнуващо по някакъв начин. Може би ще го включа в книгата си. Събирам впечатления за нея и главата ми е пълна с картини от София.

Какво друго?
Нещо важно, което усещам във вашия град и което искам да уловя в романа си, е енергията по улиците, енергията на младите. Разбира се, и тук, както и навсякъде, има възрастни хора, виждам как на всеки втори ъгъл седи някоя стара жена и продава цветя. Но повечето от младите, с които се запознах, наистина са енергични, с прогресивни идеи и говорят английски добре.

Май си почти като у дома си?
Както и друг път съм казвал, България, и по-специално София, е едно чудесно място, където бих могъл да се установя, след като се пенсионирам. Има театри, кина, музика, добри клубове. Тук е център на културата.

Какво е да си университетски професор в Ню Орлиънс?
Добра работа е, аз си я харесвам. Разговарям със студентите си за литература и писане, а те са много отворени, обсъждаме и пишем заедно. Става готин купон. Разбира се, както при всеки, и аз имам напрегнати моменти - когато проверявам писмени работи или ходя на различни срещи например. Това краде от времето ми за писане.

Все пак напоследък пускаш по роман на година - явно не ти липсва вдъхновение, така ли е?
Ню Орлиънс е чудесен град за един писател. След края на работния ден слизам до Френския квартал или отскачам до някое място с жива музика. Там всеки ден, още от следобеда, свирят на живо.

И как е, има ли здрави банди?
Някъде са доста добри, но другаде са зле. Често, когато няма туристи обаче, музикантите си правят джем сешън и наистина е супер. Точно на такива места обичам да пиша. Отварям си бележника и колкото по-силна е музиката, толкова по-добре. Тази изпълнена с живот атмосфера ми помага да се концентрирам върху писането. Мисля, че съм късметлия - обичам града си и работата си. Колко са хората, които могат да се похвалят с това?

Ами ние например. Кажи ни друго - пишеш хайку романи, светни ни малко за този жанр?
Това е комбинация между западния роман и източната кратка поетическа форма хайку. Хайку стихотворенията в случая са като препинателни знаци, които слагам тук-там в романа. Когато кажем роман, ние си представяме например как се излежаваме на плажа, четем си за кеф, обръщаме страница след страница. Такъв е западният начин на мислене.

Какво обаче е различното при хайку романите?
Когато в хода на четенето се натъкнем на хайку, то спира западния тип мислене, кара ни да съзерцаваме един-единствен образ, един миг от живота, да медитираме върху него. След това отново се връщаме към прозата, към историята. За мен хайку романът е четиво, което провокира две части на интелекта ти - западната, която върви напред със сюжета, и източната, която съзерцава момента.

Превел си 10 000 хайку стихотворения на един от класиците в жанра - японския поет Кобаяши Исса. Твоите романи пък проговориха на седем езика, включително японски. Какво е усещането да превеждаш и да бъдеш превеждан?
Да си преводач, особено на поезия, не е като да влезеш в Гугъл Транслейшън или Бъбъл Фиш - пишеш думите и стихотворението излиза на другия език. То трябва да бъде пресътворено - и думите, но и чувството, музиката, нюансите. Да си превеждан е много по-лесно. Аз лично се отдръпвам и оставям решението на преводачите как да предадат думите ми. Опитвам се да избера такива, които самите са поети и добри писатели. Затова вярвам на инстинкта им.

Човекът, който пишеше хайку, Смеещият се Буда, Хайку войни и сегавечно на Дейвид Ланю са в по-добрите книжарници

Текст Петър Чухов / Фотография Васил Танев

Дейвид Ланю е роден в Небраска, но от години живее в Ню Орлиънс, където преподава английски и литература в университета Ксейвиър. Съосновател на нюорлиънското хайку общество, преводач от японски и изобретател на нов литературен жанр, който нарича хайку роман. Написал е няколко такива, всичките преведени у нас. Беше в София за премиерата на последния си - сегавечно, чието българско издание изпревари английското; изнесе и доклад на петата международна хайку конференция в Благоевград. Ако не си чел нищо от него, тичай в книжарницата - четирите му романа те чакат там, до един издадени от Изток-Запад.

Дейвид, идваш в София за пети път - явно ти харесва, а?
Обичам София. Мисля, че е страхотен град. Миналата седмица подготвих глава от новия си роман, действието в нея се развива в София. Удоволствие беше да описвам старите постройки и балконите с каменни и железни перила, статуите, зелените площи между сградите, задните дворове, чадърите, под които се чува потракването на чашки с кафе и халби с бира, чуруликането на птиците, понякога непознатия мирис на цъфнали дървета, който се смесва с този на изгорели газове.

Много поетично го даваш, все нещо те притеснява обаче?
Шофьорите карат доста бързо, а понякога - направо главоломно. Малки коли, които хвърчат нагоре-надолу или на зиг-заг. Но това също е вълнуващо по някакъв начин. Може би ще го включа в книгата си. Събирам впечатления за нея и главата ми е пълна с картини от София.

Какво друго?
Нещо важно, което усещам във вашия град и което искам да уловя в романа си, е енергията по улиците, енергията на младите. Разбира се, и тук, както и навсякъде, има възрастни хора, виждам как на всеки втори ъгъл седи някоя стара жена и продава цветя. Но повечето от младите, с които се запознах, наистина са енергични, с прогресивни идеи и говорят английски добре.

Май си почти като у дома си?
Както и друг път съм казвал, България, и по-специално София, е едно чудесно място, където бих могъл да се установя, след като се пенсионирам. Има театри, кина, музика, добри клубове. Тук е център на културата.

Какво е да си университетски професор в Ню Орлиънс?
Добра работа е, аз си я харесвам. Разговарям със студентите си за литература и писане, а те са много отворени, обсъждаме и пишем заедно. Става готин купон. Разбира се, както при всеки, и аз имам напрегнати моменти - когато проверявам писмени работи или ходя на различни срещи например. Това краде от времето ми за писане.

Все пак напоследък пускаш по роман на година - явно не ти липсва вдъхновение, така ли е?
Ню Орлиънс е чудесен град за един писател. След края на работния ден слизам до Френския квартал или отскачам до някое място с жива музика. Там всеки ден, още от следобеда, свирят на живо.

И как е, има ли здрави банди?
Някъде са доста добри, но другаде са зле. Често, когато няма туристи обаче, музикантите си правят джем сешън и наистина е супер. Точно на такива места обичам да пиша. Отварям си бележника и колкото по-силна е музиката, толкова по-добре. Тази изпълнена с живот атмосфера ми помага да се концентрирам върху писането. Мисля, че съм късметлия - обичам града си и работата си. Колко са хората, които могат да се похвалят с това?

Ами ние например. Кажи ни друго - пишеш хайку романи, светни ни малко за този жанр?
Това е комбинация между западния роман и източната кратка поетическа форма хайку. Хайку стихотворенията в случая са като препинателни знаци, които слагам тук-там в романа. Когато кажем роман, ние си представяме например как се излежаваме на плажа, четем си за кеф, обръщаме страница след страница. Такъв е западният начин на мислене.

Какво обаче е различното при хайку романите?
Когато в хода на четенето се натъкнем на хайку, то спира западния тип мислене, кара ни да съзерцаваме един-единствен образ, един миг от живота, да медитираме върху него. След това отново се връщаме към прозата, към историята. За мен хайку романът е четиво, което провокира две части на интелекта ти - западната, която върви напред със сюжета, и източната, която съзерцава момента.

Превел си 10 000 хайку стихотворения на един от класиците в жанра - японския поет Кобаяши Исса. Твоите романи пък проговориха на седем езика, включително японски. Какво е усещането да превеждаш и да бъдеш превеждан?
Да си преводач, особено на поезия, не е като да влезеш в Гугъл Транслейшън или Бъбъл Фиш - пишеш думите и стихотворението излиза на другия език. То трябва да бъде пресътворено - и думите, но и чувството, музиката, нюансите. Да си превеждан е много по-лесно. Аз лично се отдръпвам и оставям решението на преводачите как да предадат думите ми. Опитвам се да избера такива, които самите са поети и добри писатели. Затова вярвам на инстинкта им.

Човекът, който пишеше хайку, Смеещият се Буда, Хайку войни и сегавечно на Дейвид Ланю са в по-добрите книжарници

Текст Петър Чухов / Фотография Васил Танев

Етикети:
Гласували общо: 1 потребители

Още от Библиотеки

  • Националните състезания за ученици с Кан Академия започнаха!

    Три са тазгодишните безплатни национални онлайн състезания за ученици с Кан Академия, организирани от “Образование без раници” в периода 1 март - 1 юни 2022 г.: ●     по математика - за ученици от 1 до 12 клас ●     по информатика - за ученици от 3 до 12 клас ●     по екология и биология - за ученици от 10 до 12 клас и млади хора до 35 години.   Вече трета поредна

  • Крадецът на орхидеи

    Честно казано, искрено се учудваме, че великолепният роман на Сюзън Орлийн Крадецът на орхидеи излиза чак сега на български език. Едно, че книгата е несрещано като стил и посока преди четиво, второ, че даде благодатен материал за раждането на филм Адаптация на Спайк Джоунз. ИсториятаКрадецът на орхидеи се фокусира върху разследването на Сюзън Орлийн

  • Тошка Иванова - „По колко пъти на ден не умираме“

    „Преди 5 години, когато издадох първата си книга "Позитивно“, не очаквах, че ще има втора. Не защото не пиша - писането си е част от живота ми през целия му съзнателен път. Но не пиша често. Така и не се научих да сядам пред листа хартия, ако наистина нямам потребност да го направя. И не смятам, че човек трябва на всяка цена да издава нещата, които пише.“ Втората

  • Скандинавска митология

    Една от най-популярните световни митологии несъмнено е тази на скандинавските народи. От нея са вдъхновени стотици автори на фентъзи литература, съвременни създатели на приказни светове, а стъпили върху северните саги, се раждат нови и нови интерпретации на древните легенди за богове, гиганти и магии и Асгард, който обитават. Вероятно най-големият

  • The Shepherd’s Crown

    Наскоро ти споделихме разочарованието си от Под пара на може би най-големия майстор на хумористичното фентъзи Тери Пратчет. Слаба история, кекаво повествование, излишна позитивност. Всичко това обаче отсъства от наистина последната книга на сър Тери The Shepherd’s Crown. Тя бележи бляскав финал на кариерата и житейския път на автора си и вдига

  • Да уловиш голямата риба

    “Идеите са като рибите. Ако ще ловите дребна риба, оставате на плиткото. Но ако искате да уловите голяма риба, трябва да влезете надълбоко.”   Да уловиш голямата риба е автобиографичен гид за творческото развитие на Линч. Започвайки от ранните му години на художник, когато е считал, че рисуването предопределя житейския му път,

  • Под пара

    Уви, това е тъжната истина. 40-ата книга от Света на Диска е и последната, която Тери Пратчет издава приживе. И е най-трудната за четене. Не, не защото е сложна, прекалено описателна или пълна с безчет препратки и бележки под линия. Нито пък се дължи на невдъхновен превод този път. Нищо подобно. Пратчет пише книгата, диктувайки на асистента си Роб Уилкинс и в

  • Как да нарисуваш птица

    "Запазил съм сълзите на детето, което съм бил. И неговия стих. И тайните му радости." Дори само с тези думи на Жак Превер да се опитам да опиша юбилейното му двуезично издание - Как да нарисуваш птица с преводите на Веселин Ханчев, Валери Петров, Иван Бориславов и Румяна Л. Станчева, ще успея (вярвам) да дам на съзнанието ти ключ. Можеш да захвърлиш този ключ

  • Какво (не)сме прочели от 2016

    Доста силни книги излязоха последната година, които получиха много отзиви и светлина под прожекторите на очите на техните читатели, но ние, понеже обичаме изтърсаците и подценените неща, решихме да ти изготвим малък списък с добри книги, които по някаква причина може да не са стигнали до теб. Пожарникарят на Джо Хил е смразяващ роман за един свят, погълнат

  • Децата на феникса

    След като главният герой написва “Манифест на животното“ - листовка, която на пръв поглед е критикувана от всички, той губи работата си, губи приятелите си, проваля следването си и се озовава “на ръба на пропаст“. Но именно това го праща в малката книжарница на беловласия и влиятелен старец и съответно в центъра на тайно общество,

  • Муминтроловете в комикси

    Кой не знае за муминтроловете, кой не е чувал за тях?!? Който не е, веднага да поправи грешката си. Сега има чудесна възможност през четири книжки-комикси от знаменитата финландска шведскоезична писателка Туве Янсон. Муминтрол на Ривиерата, Муминтрол строи къща, Муминската долина се превръща в джунгла и Муминтрол се влюбва с преводач - Анелия Петрунова. Всъщност

  • Друга представа за щастието

    Друга представа за щастието е от книгите, които карат читателите да преосмислят живота и битието си. Да застанат срещу огледалото и да се втренчват, докато не осъзнаят себе си. Докато не се изправят срещу неосъщественото си. Защото всички ние таим в себе си онова кътче, в което сме неосъществени и скрити. Хипотетични и измислени. Нереални и мечтани. Онова,

  • Падение и спасение

    Когато научих, че има книга от българска авторка, в която споделя за хероиновата си зависимост, бях убедена, че искам да разговарям с нея. Научих, че въпросната жена е журналистка, което още повече ме мотивира да се срещна с нея. След като прочетох Спасение и падение от Весела Тотева оставих за момент категоричната си идея за разговор на заден план и реших, че

  • Книга за гробището

    След жестокото убийство на цялото му семейство, най-малкото дете - едва прохождащо бебе - изпълзява от креватчето си и успява да избяга от мистериозния убиец Някойси Джак. Съвсем несъзнаващо факта, че е преследвано, в любопитното си лутане детето се озовава в близкото гробище, чиито призрачни обитатели решават да го отгледат и предпазят от злото, което

  • Писма от Дядо Коледа

    Много обичаме приказки. И сигурно най-хубавото време за тях е зимата, когато лежиш на топло вкъщи, с чаша чай и котка или куче в краката и хубава музика за фон. Или още по-добре - на вилата на село, с горяща печка или камина и сняг оттатък прозореца. А един от най-големите разказвачи на приказки е Джон Роналд Руел Толкин. Книгата, за която ще си говорим сега всъщност

  • Между кръста и петолъчката

    Цели 32 истории от стара София, които са и тъмни и страшни, красиви и прашни. Столицата ни оживява малко по малко, като красива девойка с улиците си, с булевардите, с гълъбите, със старите лампи, с лъвовете на Лъвов мост, със смелите и известните в книгата на журналистката Искра Ценкова - Между кръста и петолъчката. Изданието е второ за Искра, която не крие

  • Да четеш Лолита в Техеран

    Има книги с чисти и тихи повествования. Такива, които не товарят читателя с претенциозни думи и объркани сюжетни линии. Това, което правят обаче, е по-мощно. По-грозно. Те мъчат с тежестта на историята си... В Да четеш “Лолита“ в Техеран Азар Нафизи разказва своята история. Своеобразна реалистична приказка за една учителка в Иран, която

  • Скритото изкуство на Кристо и Жан-Клод

    Лятото на 2016 беше напълно трансформирано от Кристо. Жълто-оранжевият цвят владееше месеци наред съзнанието ни, а дадената ни възможност да ходим по вода ни въодушевяваше. Над 1 милион души посетиха езерото Изео, другите останахме наблюдатели в големия разказ от снимки и споделяния в социалните мрежи. Фрагмент от Плаващите кейове стои и на корицата

  • Винаги тя

    Разгръщането на биографията на любим актьор може да бъде страшно изживяване, грозящо ума от разочарование и разминаване на представа и реалност. А, разбира се, може да накара човек да се възхити още и още. Майкъл Шулман вдига завесата и на сцената се появяват златни коси, прекрасен аристократичен нос, загадъчна усмивка, самочувствие и толкова много талант.

  • Гробна тишина

    Винаги сме били фенове на исландците. Първо, разбира се, на музиката, с такива образци като Björk, Sólstafir или Gus Gus. Логично е хладната островна красота на пейзажите им да вдъхнови майстори на четката като Торарин Торлуксон. Съвсем отделно е с националния им футболен отбор на миналото Европейско. Логично, в литературата авторите от Исландия