Дейвид, идваш в София за пети път - явно ти харесва, а?
Обичам София. Мисля, че е страхотен град. Миналата седмица подготвих глава от новия си роман, действието в нея се развива в София. Удоволствие беше да описвам старите постройки и балконите с каменни и железни перила, статуите, зелените площи между сградите, задните дворове, чадърите, под които се чува потракването на чашки с кафе и халби с бира, чуруликането на птиците, понякога непознатия мирис на цъфнали дървета, който се смесва с този на изгорели газове.
Много поетично го даваш, все нещо те притеснява обаче?
Шофьорите карат доста бързо, а понякога - направо главоломно. Малки коли, които хвърчат нагоре-надолу или на зиг-заг. Но това също е вълнуващо по някакъв начин. Може би ще го включа в книгата си. Събирам впечатления за нея и главата ми е пълна с картини от София.
Нещо важно, което усещам във вашия град и което искам да уловя в романа си, е енергията по улиците, енергията на младите. Разбира се, и тук, както и навсякъде, има възрастни хора, виждам как на всеки втори ъгъл седи някоя стара жена и продава цветя. Но повечето от младите, с които се запознах, наистина са енергични, с прогресивни идеи и говорят английски добре.
Май си почти като у дома си?
Както и друг път съм казвал, България, и по-специално София, е едно чудесно място, където бих могъл да се установя, след като се пенсионирам. Има театри, кина, музика, добри клубове. Тук е център на културата.
Какво е да си университетски професор в Ню Орлиънс?
Добра работа е, аз си я харесвам. Разговарям със студентите си за литература и писане, а те са много отворени, обсъждаме и пишем заедно. Става готин купон. Разбира се, както при всеки, и аз имам напрегнати моменти - когато проверявам писмени работи или ходя на различни срещи например. Това краде от времето ми за писане.
Все пак напоследък пускаш по роман на година - явно не ти липсва вдъхновение, така ли е?
Ню Орлиънс е чудесен град за един писател. След края на работния ден слизам до Френския квартал или отскачам до някое място с жива музика. Там всеки ден, още от следобеда, свирят на живо.
Някъде са доста добри, но другаде са зле. Често, когато няма туристи обаче, музикантите си правят джем сешън и наистина е супер. Точно на такива места обичам да пиша. Отварям си бележника и колкото по-силна е музиката, толкова по-добре. Тази изпълнена с живот атмосфера ми помага да се концентрирам върху писането. Мисля, че съм късметлия - обичам града си и работата си. Колко са хората, които могат да се похвалят с това?
Ами ние например. Кажи ни друго - пишеш хайку романи, светни ни малко за този жанр?
Това е комбинация между западния роман и източната кратка поетическа форма хайку. Хайку стихотворенията в случая са като препинателни знаци, които слагам тук-там в романа. Когато кажем роман, ние си представяме например как се излежаваме на плажа, четем си за кеф, обръщаме страница след страница. Такъв е западният начин на мислене.
Какво обаче е различното при хайку романите?
Когато в хода на четенето се натъкнем на хайку, то спира западния тип мислене, кара ни да съзерцаваме един-единствен образ, един миг от живота, да медитираме върху него. След това отново се връщаме към прозата, към историята. За мен хайку романът е четиво, което провокира две части на интелекта ти - западната, която върви напред със сюжета, и източната, която съзерцава момента.
Да си преводач, особено на поезия, не е като да влезеш в Гугъл Транслейшън или Бъбъл Фиш - пишеш думите и стихотворението излиза на другия език. То трябва да бъде пресътворено - и думите, но и чувството, музиката, нюансите. Да си превеждан е много по-лесно. Аз лично се отдръпвам и оставям решението на преводачите как да предадат думите ми. Опитвам се да избера такива, които самите са поети и добри писатели. Затова вярвам на инстинкта им. Човекът, който пишеше хайку, Смеещият се Буда, Хайку войни и сегавечно на Дейвид Ланю са в по-добрите книжарници Текст Петър Чухов / Фотография Васил Танев
Дейвид
Ланю е роден
в Небраска, но от години живее в Ню
Орлиънс, където преподава английски и
литература в университета Ксейвиър.
Съосновател на нюорлиънското хайку
общество, преводач от японски и изобретател
на нов литературен жанр, който нарича
хайку роман. Написал е няколко такива,
всичките преведени у нас. Беше в София
за премиерата на последния си - сегавечно,
чието българско издание изпревари
английското; изнесе и доклад на петата
международна хайку конференция в
Благоевград. Ако не си чел нищо от него,
тичай в книжарницата - четирите му романа
те чакат там, до един издадени от
Изток-Запад.
Дейвид,
идваш в София за пети път - явно ти
харесва, а?
Обичам
София. Мисля, че е страхотен град. Миналата
седмица подготвих глава от новия си
роман, действието в нея се развива в
София. Удоволствие беше да описвам
старите постройки и балконите с каменни
и железни перила, статуите, зелените
площи между сградите, задните дворове,
чадърите, под които се чува потракването
на чашки с кафе и халби с бира, чуруликането
на птиците, понякога непознатия мирис
на цъфнали дървета, който се смесва с
този на изгорели газове.
Много
поетично го даваш, все нещо те притеснява
обаче?
Шофьорите
карат доста бързо, а понякога - направо
главоломно. Малки коли, които хвърчат
нагоре-надолу или на зиг-заг. Но това
също е вълнуващо по някакъв начин. Може
би ще го включа в книгата си. Събирам
впечатления за нея и главата ми е пълна
с картини от София.
Какво
друго?
Нещо
важно, което усещам във вашия град и
което искам да уловя в романа си, е
енергията по улиците, енергията на
младите. Разбира се, и тук, както и
навсякъде, има възрастни хора, виждам
как на всеки втори ъгъл седи някоя стара
жена и продава цветя. Но повечето от
младите, с които се запознах, наистина
са енергични, с прогресивни идеи и
говорят английски добре.
Май
си почти като у дома си?
Както
и друг път съм казвал, България, и
по-специално София, е едно чудесно място,
където бих могъл да се установя, след
като се пенсионирам. Има театри, кина,
музика, добри клубове. Тук е център на
културата.
Какво
е да си университетски професор в Ню
Орлиънс?
Добра
работа е, аз си я харесвам. Разговарям
със студентите си за литература и писане,
а те са много отворени, обсъждаме и пишем
заедно. Става готин купон. Разбира се,
както при всеки, и аз имам напрегнати
моменти - когато проверявам писмени
работи или ходя на различни срещи
например. Това краде от времето ми за
писане.
Все
пак напоследък пускаш по роман на година
- явно не ти липсва вдъхновение, така ли
е?
Ню
Орлиънс е чудесен град за един писател.
След края на работния ден слизам до
Френския квартал или отскачам до някое
място с жива музика. Там всеки ден, още
от следобеда, свирят на живо.
И
как е, има ли здрави банди?
Някъде
са доста добри, но другаде са зле. Често,
когато няма туристи обаче, музикантите
си правят джем сешън и наистина е супер.
Точно на такива места обичам да пиша.
Отварям си бележника и колкото по-силна
е музиката, толкова по-добре. Тази
изпълнена с живот атмосфера ми помага
да се концентрирам върху писането.
Мисля, че съм късметлия - обичам града
си и работата си. Колко са хората, които
могат да се похвалят с това?
Ами
ние например. Кажи ни друго - пишеш хайку
романи, светни ни малко за този жанр?
Това
е комбинация между западния роман и
източната кратка поетическа форма
хайку. Хайку стихотворенията в случая
са като препинателни знаци, които слагам
тук-там в романа. Когато кажем роман,
ние си представяме например как се
излежаваме на плажа, четем си за кеф,
обръщаме страница след страница. Такъв
е западният начин на мислене.
Какво
обаче е различното при хайку романите?
Когато
в хода на четенето се натъкнем на хайку,
то спира западния тип мислене, кара ни
да съзерцаваме един-единствен образ,
един миг от живота, да медитираме върху
него. След това отново се връщаме към
прозата, към историята. За мен хайку
романът е четиво, което провокира две
части на интелекта ти - западната, която
върви напред със сюжета, и източната,
която съзерцава момента.
Превел
си 10 000 хайку
стихотворения на един от класиците
в жанра - японския поет Кобаяши Исса.
Твоите романи пък проговориха на седем
езика, включително японски. Какво е
усещането да превеждаш и да бъдеш
превеждан?
Да
си преводач, особено на поезия, не е като
да влезеш в Гугъл Транслейшън или Бъбъл
Фиш - пишеш думите и стихотворението
излиза на другия език. То трябва да бъде
пресътворено - и думите, но и чувството,
музиката, нюансите. Да си превеждан е
много по-лесно. Аз лично се отдръпвам и
оставям решението на преводачите как
да предадат думите ми. Опитвам се да
избера такива, които самите са поети и
добри писатели. Затова вярвам на инстинкта
им.
Човекът, който пишеше хайку, Смеещият се Буда, Хайку войни и сегавечно на Дейвид Ланю са в по-добрите книжарници
Текст Петър Чухов / Фотография Васил Танев