Издателите започват с „Другият" и „Обрязването", за да ни зарибяват безотказно - точно в тях интелектуалната претенция е по-невидима и желанието да дочетеш книгата набира главоломна скорост.
Накратко това са разкази за:
1. За любовта към току-що починалата от рак съпруга на един политик, който открива, че е имала любовник, и се запознава с него, за да му отмъсти. („Другият")
2. За любовта и религиозно-културната пропаст - той е германски евреин, а тя модерно протестантско момиче от Щатите. („Обрязването")
3. За невъзможността на един баща да даде любов на сина си. („Синът")
4. За несполучливния опит да съживиш угаснала вече любов. („Жената от бензиностанцията")
5. За паралелната любов на един мъж към три жени и за нежеланието му да вземе решение. („Сладък грах")
6. За мъжката любов към жените, родителите и илюзиите на изобразителното изкуство - отпратките към картини на Магрит и Дали са истинска шарада. („Момичето с гущера")
И една забележка за финал - дали българските издатели не прекаляват с тези корици, от които ни гледат лошо компилирани филмови сцени и тифецнати фигури? 14 лв., изд. Intense, превод Мария Иванова
Бернхард Шлинк става световноизвестен след екранизацията на романа му Четецът, направена от Стивън Долдри и с участието на Рейф Файнс и Кейт Уинслет. Успехът на книгата е равен с този на Парфюмът от Зюскинд - преводи на 39 езика и няколко европейски литературни награди.
През същата 2008-а, когато по екраните излиза Четецът, се снима и филм по един от разказите в сборника Другият и още разкази - с Антонио Бандерас и Лиам Нийсън. На Шлинк определено му върви в киното.
Иначе авторът е юрист, защитил в Хайделберг през 1975-а. дисертация на тема „Правната преценка в конституционното право".
Нещо подобно
Често сравняват Шлинк с Януш Вишневски (Самота в мрежата) и Ерик Емануел Шмит (Мечтателката от Остенде) - заради различните образи на любовта, които и двамата изследват: от любовта привикване до любовта експериментаторство и от нежността до бруталността. Но най-вече - как влюбените бягат, страхуват се да взимат решения или направо се отказват от нея. Специално Другият напомня за Три цвята: Синьо на Кешловски - след смъртта на партньора си разбираш, че той е имал дълга връзка с друг човек. Текст Йордан Ефтимов / Фотография Васил Танев
След това превзема емоциите и ума с такава настъпателност, с
каквато сме свикнали да свързваме играта на Бундестима по мондиалите. В нея има
и любов, и страст, и навик, и болка, но до тях ни води едно спокойно
повествование, което при свръхдоза, може и да ни откаже от литературата за
дълго. Затова този сборник с шест големи разказа се чете бавно, а не наведнъж.
Издателите започват с „Другият" и „Обрязването", за да ни зарибяват
безотказно - точно в тях интелектуалната претенция е по-невидима и желанието да
дочетеш книгата набира главоломна скорост.
Накратко това са разкази за:
1. За любовта към току-що починалата от рак съпруга на един политик, който
открива, че е имала любовник, и се запознава с него, за да му отмъсти. („Другият")
2. За любовта и религиозно-културната пропаст - той е германски евреин, а тя
модерно протестантско момиче от Щатите. („Обрязването")
3. За невъзможността на един баща да даде любов на сина си. („Синът")
4. За несполучливния опит да съживиш угаснала вече любов. („Жената от бензиностанцията")
5. За паралелната любов на един мъж към три жени и за нежеланието му да вземе
решение. („Сладък грах")
6. За мъжката любов към жените, родителите и илюзиите на изобразителното
изкуство - отпратките към картини на Магрит и Дали са истинска шарада. („Момичето с гущера")
И една забележка за
финал - дали българските издатели не прекаляват с тези корици, от които ни
гледат лошо компилирани филмови сцени и тифецнати фигури?
14 лв., изд. Intense, превод Мария Иванова
Авторът! Авторът!
Бернхард Шлинк става световноизвестен след екранизацията на романа му Четецът, направена от Стивън Долдри и с
участието на Рейф Файнс и Кейт Уинслет. Успехът на книгата е равен с този на Парфюмът от Зюскинд - преводи на 39
езика и няколко европейски литературни награди.
През същата 2008-а, когато по екраните излиза Четецът, се снима и филм по един от разказите в сборника Другият и още разкази - с Антонио
Бандерас и Лиам Нийсън. На Шлинк определено му върви в киното.
Иначе авторът е юрист, защитил в Хайделберг през 1975-а. дисертация на тема
„Правната преценка в конституционното право".
Нещо подобно
Често сравняват
Шлинк с Януш Вишневски (Самота в мрежата) и Ерик Емануел Шмит (Мечтателката
от Остенде)
- заради различните образи на любовта, които и двамата изследват: от любовта
привикване до любовта експериментаторство и от нежността до бруталността. Но
най-вече - как влюбените бягат, страхуват се да взимат решения или направо се
отказват от нея. Специално Другият напомня за Три цвята: Синьо на Кешловски - след
смъртта на партньора си разбираш, че той е имал дълга връзка с друг човек.
Текст Йордан Ефтимов / Фотография Васил Танев