Издания като това не се появяват всеки ден. По принцип качествените преводи на антична литература у нас са леко дефицитни, а пък кой изобщо би се нагърбил да пресътворява на български Еврипид? Кой ли - Доротея Табакова и Тамара Петринска. В това томче са събрани шест трагедии на славния елин: някои са превеждани (че и по няколко пъти), но твърде отдавна, а други се появяват за пръв път на български едва сега. Логично, акцентът пада върху
Медея и
Вакханки, две от най-прочутите творби на Еврипид. В
Медея израства образът на една жена, която не само за древните гърци, но и за нас е доста шокиращ; а във
Вакханки шества шеметната стихия на култа към Дионис, който не се изчерпва само с пиене на вино, а има и по-зловещи измерения.
В новия си вариант на български Еврипид звучи гъвкаво, пластично, познава традицията в превода на стихотворни драми - не само старогръцки - и, изобщо, без никакво притеснение се оглежда за режисьор. Ние пък ще се оглеждаме за следващите заглавия от поредицата, която започва с Еврипид и се нарича
Libri legendi.
Авторът! Авторът! С Еврипид (485 - 406 пр. Хр.) завършва славната епоха на древногръцката трагедия, завършва и (в края на дните му) разцветът на класическа Атина. Не знаем много за живота му, но изглежда е странял от обществените дела и е работил в уединение. Съвременниците му са го смятали за твърде новаторски, твърде рационален, за „философ на сцената", но в значимостта му никой не се е съмнявал и тогава, а вековете са подпечатали славата му с безброй признания. Вероятно е написал над 90 трагедии, но до нас са достигнали 17, както и една сатирна драма.
Нещо подобно Както Есхил и Софокъл, и Еврипид стъпва на древните митове, но прочитът му често е нестандартен. Така е с Медея, която именно в неговия вариант остава своя дълбок белег върху западната култура. За Медея пишат и Сенека, и Корней, и Хайнер Мюлер, без да броим редицата романи и множеството стихотворения, които се занимават с нея. Ларс фон Триер прави филм
Медея, както и, двайсет години по-рано, легендарният Пазолини. Колкото до
Вакханките - Ингмар Бергман ги режисира на три пъти: веднъж като опера, веднъж като телевизионен филм и веднъж на театралната сцена.
Ифигения в Авлида също припламва често през вековете: от трагедията на Расин, през операта на Глук, до филма на Какоянис с Ирене Папас в ролята на Клитемнестра.
Трагедии от Еврипид е в близката книжарница, струва 12 лв., издава
Ерго, а преводът от старогръцки е на Доротея Табакова и Тамара Петринска
Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев
Издания като това не се появяват всеки ден. По принцип качествените преводи на антична литература у нас са леко дефицитни, а пък кой изобщо би се нагърбил да пресътворява на български Еврипид? Кой ли - Доротея Табакова и Тамара Петринска. В това томче са събрани шест трагедии на славния елин: някои са превеждани (че и по няколко пъти), но твърде отдавна, а други се появяват за пръв път на български едва сега. Логично, акцентът пада върху Медея и Вакханки, две от най-прочутите творби на Еврипид. В Медея израства образът на една жена, която не само за древните гърци, но и за нас е доста шокиращ; а във Вакханки шества шеметната стихия на култа към Дионис, който не се изчерпва само с пиене на вино, а има и по-зловещи измерения.
В новия си вариант на български Еврипид звучи гъвкаво, пластично, познава традицията в превода на стихотворни драми - не само старогръцки - и, изобщо, без никакво притеснение се оглежда за режисьор. Ние пък ще се оглеждаме за следващите заглавия от поредицата, която започва с Еврипид и се нарича Libri legendi.
Авторът! Авторът! С Еврипид (485 - 406 пр. Хр.) завършва славната епоха на древногръцката трагедия, завършва и (в края на дните му) разцветът на класическа Атина. Не знаем много за живота му, но изглежда е странял от обществените дела и е работил в уединение. Съвременниците му са го смятали за твърде новаторски, твърде рационален, за „философ на сцената", но в значимостта му никой не се е съмнявал и тогава, а вековете са подпечатали славата му с безброй признания. Вероятно е написал над 90 трагедии, но до нас са достигнали 17, както и една сатирна драма.
Нещо подобно Както Есхил и Софокъл, и Еврипид стъпва на древните митове, но прочитът му често е нестандартен. Така е с Медея, която именно в неговия вариант остава своя дълбок белег върху западната култура. За Медея пишат и Сенека, и Корней, и Хайнер Мюлер, без да броим редицата романи и множеството стихотворения, които се занимават с нея. Ларс фон Триер прави филм Медея, както и, двайсет години по-рано, легендарният Пазолини. Колкото до Вакханките - Ингмар Бергман ги режисира на три пъти: веднъж като опера, веднъж като телевизионен филм и веднъж на театралната сцена. Ифигения в Авлида също припламва често през вековете: от трагедията на Расин, през операта на Глук, до филма на Какоянис с Ирене Папас в ролята на Клитемнестра.
Трагедии от Еврипид е в близката книжарница, струва 12 лв., издава Ерго, а преводът от старогръцки е на Доротея Табакова и Тамара Петринска
Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев
Гласували общо: 1 потребители