4. През 1909-а семейството му се мести в Гранада, където с времето той си пасва на мястото - сред местните интелектуалци, къде иначе. През 1918-а излиза първата му стихосбирка - Impresiones y paisajes, и ето ти друг парадокс - дебютът на „най-четения испански поет на всички времена", както му викат днес, е пълен провал.
5. Може би затова решава да е по-практичен и записва право в Гранада. Но после нещо размисля и през 1919-а се прехвърля в университета в Мадрид, където организира театрални представления и рецитира стихове при всяка възможност. Така попада на точните хора - Салвадор Дали, Луис Бунюел, Пабло Неруда. В Мадрид Лорка поставя и първата си пиеса - за невъзможната любов между хлебарка и пеперуда, която е свалена след има-няма 3-4 представления. Но Федерико вече е надушил магията на театъра и отказване няма.
7. През 1928-а излиза книгата му Primer romancero gitano и точно тези цигански балади го правят голямата работа. В тях има автентичен фолклор, който Лорка попива край огъня, докато слуша тъжните цигански песни. Но има и страст, и прословутото дуенде. (Именно Лорка впрочем дава възможно най-доброто му определение: „Няма карта, нито опит за търсене на дуендето. Известно е само, че то изгаря кръвта като силен цяр, изтощава и отхвърля цялата заучена и изящна геометрия, разчупва стилове и се опира на неутешимата човешка мъка." И още: „Дуендето е сила, а не действие; то е борба, а не размишление. Чувал съм един стар китарист да казва: Дуендето не е в гърлото. Дуендето се изкачва отвътре, от ходилата нагоре.") И най-накрая - в тези балади има и отглас от държавния преврат през септември 1923-та, когато в Испания се установява военно-монархическа диктатура (по нашите географски ширини пък се случва Септемврийското въстание, а година по-късно Гео Милев пише поемата Септември). При Лорка обаче нещата тръгват в друга посока - с циганските балади идва и прякорът „цигански поет", който хич не е по вкуса му, и той решава, че е време да се запилее нанякъде. И къде, къде - айде към Америка.
Лорка и Бунюел 8. Точно година остава Лорка там - без да научи езика, но затова пък кръстосва на воля прашните й улици и не спира да пише. През 1930-а се връща в Испания, назначен е за директор на театралната трупа La Barraca, която обикаля по села и паланки, а хубавият въздух и пътуванията насам-натам се оказват добра комбинация. По същото време Федерико пише най-известните си пиеси - включително Домът на Бернарда Алба, селската трилогия Кървава сватба и Йерма.
9. През 1936-а започва Гражданската война, а интелектуалците, считани за особено опасни, са взети на мушка от режима на Франко. Рано сутринта на 19 август 1936-а, заедно с един учител и двама бикоборци, Лорка е завлечен в подножието на планината Сиера Невада, където е екзекутиран и хвърлен в масов гроб.
10. Книгите му са демонстративно изгорени на площад „Плаза дел Кармен" в Гранада, но това, което диктаторите така и не разбират, е, че мъртвите поети неизбежно се превръщат в мъченици. Лорка става символ на политически угнетените и едва след смъртта на Франко през 1975-а в Испания се заговаря публично за живота и края на поета. Днес пиесите му се играят навсякъде по света, той е обявен за най-големият испански поет и драматург на ХХ век, а ето как Институт Сервантес-София му посвещава цялата 2012 година.
1. Федерико Гарсия Лорка е роден на 5 юни 1898-а във Фуенте Вакерос, Гранада; зодия Близнаци, ако ти е важно. По-важното обаче е, че за Испания това е доста кофти период - започва Испано-американската война, която приключва с победа за САЩ, а испанците махват за сбогом на пребогатите си колонии Куба, Пуерто Рико и Филипинските острови. Лорка обаче е щастливо дете. По архивните кадри го виждаме в бяла рокличка, с книга в ръка или пък гушнал по-малката си сестра, изобщо - идилията е пълна. По същото време той има способността да разговаря с всеки и с всичко - превръща предметите в първи приятели и води дъъълги беседи с тях, а ти после кажи, че характерът не си личи отрано.
2. Майка му е учителка, баща му - земеделец, а семейството - заможно. По-късно Лорка си спомня за онези години като за времето, когато татко му хващал китарата и цялата фамилия пеела около него. Малкият учи музика и по-късно твърди, че тя му дава така важното в поезията усещане за ритъм, а онова за двете дини под една мишница в неговия случай просто не важи - освен че свири на китара, той прописва рано, композира и свири на пиано, а после се запалва и по рисуването. Приятелите му дори твърдят, че бил доста добър, а сред тях - обърни внимание - е самият Салвадор Дали.
3. И
ето ти сега изненада: Лорка има куп
таланти, но в училище работите му куцат.
Просто не го влекат разните му там точни
науки и това си е. „Мечтаейки за въздух
и за слънце, аз така скучаех, че щом
излезех от залата, се усещах посипан с
тънък слой пепел, готов всеки миг да се
превърне в лют пипер", признава той
по-късно в една лекция, която изнася на
20 октомври 1933-та в Буенос Айрес пред
обществото „Приятели на изкуството".
4. През 1909-а семейството
му се мести в Гранада, където с времето
той си пасва на мястото - сред местните
интелектуалци, къде иначе. През 1918-а
излиза първата му стихосбирка - Impresiones
y paisajes, и ето ти друг парадокс - дебютът
на „най-четения испански поет на всички
времена", както му викат днес, е пълен
провал.
5. Може би затова
решава да е по-практичен и записва право
в Гранада. Но после нещо размисля и през
1919-а се прехвърля в университета в
Мадрид, където организира театрални
представления и рецитира стихове при
всяка възможност. Така попада на точните
хора - Салвадор Дали, Луис Бунюел, Пабло
Неруда. В Мадрид Лорка поставя и първата
си пиеса - за невъзможната любов между
хлебарка и пеперуда, която е свалена
след има-няма 3-4 представления. Но
Федерико вече е надушил магията на
театъра и отказване няма.
6. През 1921-ва е готов
с нова стихосбирка - Книга на стиховете.
Едновременно с нея се е развихрил на
всички фронтове - рисунките му напомнят
картините на Миро, пише пътеписи и пиеси,
композира като луд. Дотук всичко изглежда
добре, но всъщност се чувства недооценен,
текстовете му дълго отлежават в
чекмеджетата, съмнява се в приятелите
си, крие влечението към собствения си
пол. Изобщо - „здравей, депресио любима".
7. През 1928-а излиза
книгата му Primer romancero gitano и точно тези
цигански балади го правят голямата
работа. В тях има автентичен фолклор,
който Лорка попива край огъня, докато
слуша тъжните цигански песни. Но има и
страст, и прословутото дуенде. (Именно
Лорка впрочем дава възможно
най-доброто му определение: „Няма карта,
нито опит за търсене на дуендето. Известно
е само, че то изгаря кръвта като силен
цяр, изтощава и отхвърля цялата заучена
и изящна геометрия, разчупва стилове и
се опира на неутешимата човешка мъка."
И още: „Дуендето е сила, а не действие;
то е борба, а не размишление. Чувал съм
един стар китарист да казва: Дуендето
не е в гърлото. Дуендето се изкачва
отвътре, от ходилата нагоре.") И
най-накрая - в тези балади има и отглас
от държавния преврат през септември
1923-та, когато в Испания се установява
военно-монархическа диктатура (по нашите
географски ширини пък се случва
Септемврийското въстание, а година
по-късно Гео Милев пише поемата Септември).
При Лорка обаче нещата тръгват в друга
посока - с циганските балади идва и
прякорът „цигански поет", който хич
не е по вкуса му, и той решава, че е време
да се запилее нанякъде. И къде, къде -
айде към Америка.
Лорка и Бунюел
8. Точно година
остава Лорка там - без да научи езика,
но затова пък кръстосва на воля прашните
й улици и не спира да пише. През 1930-а се
връща в Испания, назначен е за директор
на театралната трупа La Barraca, която обикаля
по села и паланки, а хубавият въздух и
пътуванията насам-натам се оказват
добра комбинация. По същото време
Федерико пише най-известните си пиеси
- включително Домът
на Бернарда Алба, селската трилогия
Кървава сватба и Йерма.
9. През 1936-а започва
Гражданската война, а интелектуалците,
считани за особено опасни, са взети на
мушка от режима на Франко. Рано сутринта
на 19 август 1936-а, заедно с един учител и
двама бикоборци, Лорка е завлечен в
подножието на планината Сиера Невада,
където е екзекутиран и хвърлен в масов
гроб.
10. Книгите му са
демонстративно изгорени на площад
„Плаза дел Кармен" в Гранада, но това,
което диктаторите така и не разбират,
е, че мъртвите поети неизбежно се
превръщат в мъченици. Лорка става символ
на политически угнетените и едва след
смъртта на Франко през 1975-а в Испания
се заговаря публично за живота и края
на поета. Днес пиесите му се играят
навсякъде по света, той е обявен за
най-големият испански поет и драматург
на ХХ век, а ето как Институт
Сервантес-София му посвещава цялата
2012 година.
Текст Оля Стоянова / Фотография Guliver Photos / Getty Images (снимката най-горе)