Фи

Кратки, тихи, внимателни, с малко думи, но с много смисъл. Тези стихове няма да се харесат на хората, които очакват от поезията да крещи, те са за друга порода читатели. В тях има и мисъл, и емоция, и изненада, дори понякога хумор, но, въпреки привидната им простота, това не са лесни, нито леки текстове. Харесвам как те потапят за миг в малкия си свят, а после те издърпват обратно и те оставят да се озърташ учудено. Може да се каже, че така се грижат за теб - не те пускат да потънеш надолу, защото може да забравиш защо си влязъл. Едва ли е случайно, че толкова често намекват за удавяне, за вързани на шията камъни, за загуба на дъха. Но не те оставят без дъх, а по-скоро те духват по вятъра - да се разпръснеш и после пак да се намериш.

Авторът! Авторът!
Владислав Христов (р. 1976) може някога да е учил лозарство, но впоследствие се отдава на думите и образите: освен с поезията му може би го познаваш и с елегантните му фотографии. Изобщо, появата му определено раздвижи атмосферата в артистичните среди, а творчеството му бързо си спечели почитатели. Пада си по кратките форми, включително хайку - всъщност е един от най-забележителните български автори, които работят в този жанр. Фи е третата му книга. Предишните две са Снимки на деца, която съдържа кратки прози, и стихосбирката Енсо, номинирана за наградата „Иван Николов" миналата година и станала повод да ти го представим тук.

Нещо подобно
Веднага правя асоциация с Петър Чухов, не само заради хайку пристрастията им, но изобщо заради търсенето на внезапен обрат, понякога в рамките на един-единствен стих. Владислав Христов обаче не разчита толкова на остроумието, той е по-приглушен и по-меланхоличен, а това пък ни отвежда към поезията на Марин Бодаков, който също не обича многословието, или пък донякъде към тази на Силвия Чолева - тя е и редактор на книгата.

Фи е в близката книжарница, струва 8 лв., издава Ерго

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев

Кратки, тихи, внимателни, с малко думи, но с много смисъл. Тези стихове няма да се харесат на хората, които очакват от поезията да крещи, те са за друга порода читатели. В тях има и мисъл, и емоция, и изненада, дори понякога хумор, но, въпреки привидната им простота, това не са лесни, нито леки текстове. Харесвам как те потапят за миг в малкия си свят, а после те издърпват обратно и те оставят да се озърташ учудено. Може да се каже, че така се грижат за теб - не те пускат да потънеш надолу, защото може да забравиш защо си влязъл. Едва ли е случайно, че толкова често намекват за удавяне, за вързани на шията камъни, за загуба на дъха. Но не те оставят без дъх, а по-скоро те духват по вятъра - да се разпръснеш и после пак да се намериш.

Авторът! Авторът!
Владислав Христов (р. 1976) може някога да е учил лозарство, но впоследствие се отдава на думите и образите: освен с поезията му може би го познаваш и с елегантните му фотографии. Изобщо, появата му определено раздвижи атмосферата в артистичните среди, а творчеството му бързо си спечели почитатели. Пада си по кратките форми, включително хайку - всъщност е един от най-забележителните български автори, които работят в този жанр. Фи е третата му книга. Предишните две са Снимки на деца, която съдържа кратки прози, и стихосбирката Енсо, номинирана за наградата „Иван Николов" миналата година и станала повод да ти го представим тук.

Нещо подобно
Веднага правя асоциация с Петър Чухов, не само заради хайку пристрастията им, но изобщо заради търсенето на внезапен обрат, понякога в рамките на един-единствен стих. Владислав Христов обаче не разчита толкова на остроумието, той е по-приглушен и по-меланхоличен, а това пък ни отвежда към поезията на Марин Бодаков, който също не обича многословието, или пък донякъде към тази на Силвия Чолева - тя е и редактор на книгата.

Фи е в близката книжарница, струва 8 лв., издава Ерго

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев

Гласували общо: 1 потребители