Същото изпитах вчера, докато четях Животът не е за всеки. Ще ти се, ще каже някой, български автор да предизвика такова усещане. Който не вярва, да провери сам.
Откъде бих започнал - от „Хуманизъм", разказ за снимките на Време разделно, и последен, за да ми нагарча в устата, бих оставил „Авел", който само привидно се занимава със съседа, дето ти пука гумите, защото си му „заел местòто".
Вероятно тук е моментът да кажа, че Парушев определено е придобил облика на съвременен български Суифт. Не Тейлър Суифт, която е родена през важната за всички ни 1989-а, а на стария Джонатан Суифт. Една здрава гавра с вярата, но и критика, насочена към слабостите на човека не само по принцип, но и конкретно на българския човек от епохата на кабелната телевизия.
Не е изключено обаче Животът не е за всеки да бъде оценена като (най-вече) постмодерна и лековата книга, каквато, слава Богу, тя не е. Както не са лековати Бартълми, Кувър, Барт (Джон, имам предвид), Федерман.
Има един критерий, който непрекъснато се хвърля в боя, когато старите писатели обясняват, че младите все още не са достойни да се мерят с тях: богатството на езика. Но тук никак не са познали. 10 лв., изд. Сиела
Радослав Парушев е адвокат. Като Васил Георгиев. Като Джон Гришъм. Като Алеко Константинов. Това, че е адвокат, е единственото нещо, което вълнува журналистките от сутрешните тв блокове. Или поне така твърди той в един от разказите си, включен в Животът не е за всеки. Ние повече се вълнуваме от факта, че е автор на два гротескови романа - Преследване и Project Dostoevski, както и на три сборника с разкази - Никоганебъдинещастен, Project Gigamono и този тук.
Нещо подобно
Парушев е майстор на модерния комически сказ, затова ще те препратим към Едуардо Мендоса с неговите изгубили се на Земята извънземни или избягалия от лудницата детектив. А решим ли да се правим на велики, небрежно ще подхвърлим как зад всеки от разказите в Животът не е за всеки стои отпратка към някаква класика. Например зад потъващия (и потъналия в крайна сметка) блок на ъгъла при булевард „Възнесение" и улица „Симон Боливар" стои разказ на Кортасар. А зад този за лайното, убедително приело формата на плъх - „Пролетна измама" на Елин Пелин. Текст Йордан Ефтимов / Фотография Васил Танев
Спомням си как в X клас на тогавашния 3 март бях с температура и как не можех да повярвам, че
този ми ти Гьоте така яростно громи всичките ония типове с положение по негово
време. И дали заради температурата или заради друго, но Валпургиевата нощ от Фауст (това четях тогава) първо
предизвика пристъпи на смях, след което дивашка радост и усещане за пълнота (сякаш
виждах всички дяволи на реалния свят, събрани на една страница), но и гняв, и униние,
и измамна утешеност, които са сравними само със състоянието тъкмо преди
революция.
Същото изпитах вчера, докато четях Животът не е за всеки. Ще ти се, ще каже някой, български автор да предизвика
такова усещане. Който не вярва, да провери сам.
Откъде бих започнал - от „Хуманизъм", разказ за снимките на Време разделно, и последен, за да ми
нагарча в устата, бих оставил „Авел", който само привидно се занимава със
съседа, дето ти пука гумите, защото си му „заел местòто".
Вероятно тук е моментът да кажа, че Парушев определено е придобил
облика на съвременен български Суифт. Не Тейлър Суифт, която е родена през
важната за всички ни 1989-а, а на стария Джонатан Суифт. Една здрава гавра с вярата, но и критика,
насочена към слабостите на човека не само по принцип, но и конкретно на
българския човек от епохата на кабелната телевизия.
Не е изключено обаче Животът не е за
всеки да бъде оценена като (най-вече) постмодерна и лековата книга,
каквато, слава Богу, тя не е. Както не са лековати Бартълми, Кувър, Барт (Джон,
имам предвид), Федерман.
Има един критерий, който непрекъснато се хвърля в боя,
когато старите писатели обясняват, че младите все още не са достойни да се
мерят с тях: богатството на езика. Но тук никак не са познали.
10 лв., изд. Сиела
Авторът! Авторът!
Радослав Парушев е адвокат. Като Васил Георгиев. Като Джон Гришъм. Като Алеко
Константинов. Това, че е адвокат, е единственото нещо, което вълнува
журналистките от сутрешните тв блокове. Или поне така твърди той в един от разказите
си, включен в Животът не е за всеки. Ние
повече се вълнуваме от факта, че е автор на два гротескови романа - Преследване и Project Dostoevski, както и на три сборника с разкази - Никоганебъдинещастен, Project Gigamono и този тук.
Нещо подобно
Парушев е майстор на модерния комически сказ, затова ще те препратим към Едуардо
Мендоса с неговите изгубили се на Земята извънземни или избягалия от лудницата
детектив. А решим ли да се правим на
велики, небрежно ще подхвърлим как зад всеки от разказите в Животът не е за всеки стои отпратка към
някаква класика. Например зад потъващия (и потъналия в крайна сметка)
блок на ъгъла при булевард „Възнесение" и улица „Симон Боливар" стои разказ на
Кортасар. А зад този за лайното, убедително приело формата на плъх - „Пролетна
измама" на Елин Пелин.
Текст Йордан Ефтимов / Фотография Васил Танев