издава Смол стейшънс прес, а преводът е на Лиляна Табакова Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев (първата), Сантос Диес (втората)
Когато избухва гражданската война в Испания, малкият разказвач от Езикът на пеперудите изведнъж трябва да приеме, че любимият му учител е всъщност „анархист и убиец". Друго едно момче има чичо, който работил на огромното гробище в Хавана и умирал осем пъти, преди да умре наистина. Трето момче затваря клоуна, дошъл да забавлява гостите на рождения му ден, в терариум с гладен алигатор...
Да, разказите в този сборник често се занимават с деца, често и самият поглед е детски, а дори когато не е, обикновено е странен, чуден, нестандартен. Някои от историите започват дълго след като са започнали и свършват малко преди да свършат. Други оставят в устата тръпчив вкус като от недобре запомнен сън. Изобщо, шестнайсетте разказа на Мануел Ривас са особени, провокативни и нестандартни. Тази книга може да не е от най-шумните, които излизат на пазара, но е свежа и ярка.
Авторът! Авторът! Мануел Ривас (1957) пише на галисийски език, който - чак сега разбрах - бил всъщност по-близък до португалския, отколкото до испанския. Важното е, че пише добре. Превърнал се е в най-превеждания галисийски писател, за което и ние тук имаме известни заслуги - това е вече второто му издание на български след романа Моливът на дърводелеца. Освен с една дузина литературни отличия, е награждаван и от Амнести Интернешънъл, а ако това не те ориентира за гражданската му позиция, да отбележим, че е един от основателите на испанския Грийнпийс. Езикът на пеперудите (любимият ми разказ тук) дава заглавието и на филм, който обединява три от историите в тази книга.
Нещо подобно Не смея да се нарека познавач на галисийската литература, но странният, някак халюцинаторен поглед в много от разказите ми напомня ярката звезда на Роберто Боланьо. Сещам се и за мистериозния каталонец Антони Казас Рос. Понеже някои от разказите се занимават със злото в детската душа, нямаше как да не сваля отново шапка пред мрачния стар Уилям Голдинг. Но особената сюрреалистична поезия, която лъха от тази проза, май всъщност ми събужда импулс да си препрочета Лорка.
Какво
искаш от мен, любов? е в близката книжарница, струва 10 лв.,
издава
Смол стейшънс прес, а преводът е на
Лиляна Табакова
Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев (първата), Сантос Диес (втората)