Големият перуанец - снажен и магнетичен, макар да гони осемдесетте - гостува в България тази пролет, впечатли ни с могъщата си осанка и продължи хубавата традиция да ни посещават нобелисти. Варгас Льоса не е просто писател, той е жива легенда и световно име. Не на последно място е и кандидат за президент на страната си тъкмо в кървавото време, за което разказва този роман. Питаме се какво ли щеше да стане, ако беше спечелил изборите, и не ни се иска да знаем. Както казал тогава мексиканският поет Октавио Пас: „Радвам се за Варгас Льоса, съжалявам за Перу". Сега издателите от Колибри са предприели сериозна офанзива на пазара с негови книги, така че и ние ще има да му се радваме още много. Нещо подобно
Марио Варгас Льоса има и мрачни, и весели книги. Тази е по-скоро от мрачните. Не че липсва хумор, но вкусът му нагарча. Познавачите да мислят повече за Зелената къща и Разговор в катедралата, отколкото за Панталеон и посетителките или Леля Хулия и писачът. Редовно споменават перуанеца в компанията на другите три величия от латиноамериканския бум: Габриел Гарсия Маркес, Хулио Кортасар и Карлос Фуентес. (Впрочем, приятелството му с Маркес приключва доста внезапно вследствие на политически спорове, класическа ревност и един юмручен удар). Специално тази книга ни напомня и за испанския писател Мануел Васкес Монталбан, специалист в писането на криминалета, които не са криминалета. Литума в Андите от Марио Варгас Льоса е в близката книжарница, струва 17 лв.,
издава Колибри, а преводът от испански е на Емилия Юлзари
Литума е кутсузлията полицай, когото може би вече познаваш от Кой уби Паломино Молеро? А този втори роман, в който се появява, е един от най-влиятелните опуси на Марио Варгас Льоса. Ако ни питаш защо, допускаме, че е заради майсторския начин, по който преплита истории, скача рязко във времето като умишлено накъсан филм и хем тръгва с детективски сюжет, хем прави нещо доста различно от криминале. А може би е заради самата сила на разказването, заради ярките образи, заради безпощадното изображение на Перу от 80-те - потънало в мизерия и раздирано от кървав граждански конфликт. Заради атмосферата на трагедия и безизходица, която само големите писатели си позволяват, а само най-големите владеят. Литума в Андите е под 250 страници, но ще намериш всичко, което може да търсиш у Варгас Льоса. И ако останеш шашнат, ще е съвсем разбираемо.
Авторът! Авторът!
Големият перуанец -
снажен и магнетичен, макар да гони осемдесетте - гостува в България тази
пролет, впечатли ни с могъщата си осанка и продължи хубавата традиция да ни
посещават нобелисти. Варгас Льоса не е просто писател, той е жива легенда и
световно име. Не на последно място е и кандидат за президент на страната си
тъкмо в кървавото време, за което разказва този роман. Питаме се какво ли щеше
да стане, ако беше спечелил изборите, и не ни се иска да знаем. Както казал
тогава мексиканският поет Октавио Пас: „Радвам се за Варгас Льоса, съжалявам за
Перу". Сега издателите от Колибри са предприели сериозна офанзива на
пазара с негови книги, така че и ние ще има да му се радваме още много.
Нещо подобно
Марио Варгас Льоса има и
мрачни, и весели книги. Тази е по-скоро от мрачните. Не че липсва хумор, но
вкусът му нагарча. Познавачите да мислят повече за Зелената къща и Разговор
в катедралата, отколкото за Панталеон и посетителките или Леля
Хулия и писачът. Редовно споменават перуанеца в компанията на другите три
величия от латиноамериканския бум: Габриел Гарсия Маркес, Хулио Кортасар и
Карлос Фуентес. (Впрочем, приятелството му с Маркес приключва доста внезапно
вследствие на политически спорове, класическа ревност и един юмручен удар).
Специално тази книга ни напомня и за испанския писател Мануел Васкес Монталбан,
специалист в писането на криминалета, които не са криминалета.
Литума в Андите от Марио Варгас Льоса е в близката книжарница, струва 17
лв.,
издава Колибри, а преводът от испански е на Емилия Юлзари
Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев и издателство Колибри