☰
✕

Мигел де Сервантес Сааведра

14664 Категория: Библиотеки
1. Казано с думи прости - класиците не са това, което са. Мигел де Сервантес може и да ни гледа от портретите с хрисим благороден поглед, но биографията му е доста бурна и далеч от общоприетата представа. И какво друго да очакваш от човека, написал „Свободата, Санчо, е един от най-скъпоценните дарове, които небето е дало на хората". Но да се върнем малко назад. Сервантес е роден на 29 септември 1547-а в университетския град Алкала де Енарес (за протокола - зодия везни) в доста бедно семейство, което произхожда от западнали родове на идалгоси. Дядо му е в толкова тежко положение, че вместо да омъжи майка му по любов, реално я продава на бъдещия й съпруг, а баща му (по професия фелдшер) също не е цъфнал и вързал до степен, че шест месеца лежи в затвора за дългове.

2. Фамилията се мести постоянно - Валядолид, Кордоба, Севиля - и ако днес тези имена ни звучат като китни курорти, то тогава положението им е доста кофти. Не е ясно какво точно е учил младият Сервантес, но на 17 вече пише прилични стихове и му предричат бляскаво бъдеще на писател. На всичкото отгоре е и бая влюбчив - знае се името на първата му Дулсинея, младата кръчмарка Хосефина Каталина де Перес, с която планират романтично бягство, но баща ѝ ги сгащва и разваля цялата романтика. По-късно 21-годишният Мигел напада някой си Антонио де Сигура, покрай което му друсват жесток бой и дори съдът, който по онова време не си поплювал, се намесва. Наказанието е 10-годишно изгнание и отсичане на дясната ръка, но бъдещият писател не е прост да чака присъдата, ами си плюе на петите към Италия.


Първият портрет на Сервантес, нарисуван от Хуан де Хуареги 20 години след смъртта му - днес изследователите смятат, че този образ може и да не отговаря на истината

3. В Рим Сервантес се задържа за кратко, но все пак достатъчно дълго, за да попие енергията на италианския Ренесанс. В онези години обаче го вълнуват по-различни неща - записва се във войската и полага усилия да стане добър професионален войник. Прекарва известно време край Месина, където се трупат папски, венециански и испански галери, които дават отпор на турците, наточили ятагани към тази част от Средиземноморието.

4. Голямото събитие в живота му е битката при Лепанто, където флотата на Османската империя е срамно разгромена. Тогава Сервантес е болен, изгаря в треска и му предлагат да си почива, но шило в торба не седи. От битката си спечелва име на храбрец и три огнестрелни рани, с които се гордее до края на дните си: две в гърдите и една в лявата ръка, която остава осакатена, но за Сервантес сделката е добра - военните почести му стигат.

5. Въпреки раните не се отказва от военния живот и кръстосва Средиземноморието с различни морски експедиции. По онова време Сервантес е истински луда глава - храбър, безразсъден, авантюристичен. През 1575-а решава да се върне в Испания, където очаква да бъде повишен в офицерски чин, но галерата, с която пътува, е пленена от пирати. Мигел прекарва в робство пет години в Алжир, където се научава на завидно търпение и, както се казва - бетонира характера си. Организира четири неуспешни опита за бягство и е освободен чак след като роднините му броят една торба с пари.


Идеализиран портрет от XVIII век

6. Голямото му разочарование е, че в Испания не го посрещат като герой. Той е на 33 и трябва да започва живота си отначало. Постъпва на разни служби, завършва първия си роман (Галатея, през 1585-а), но приходите са така нищожни, че с тях не се живее.

7. Въпреки това е упорит и продължава да пише - близо двайсет пиеси, част от които виждат театрална сцена, но не му носят особена популярност. Започва работа като бирник - пътува много, среща се с различни хора и влиза няколко пъти в затвора, защото сметките не му излизат. По-интересното е, че му възлагат тази задача „не толкова заради неговата добродетелност, колкото заради войнишката му осанка", пише Вилхелм Ланге-Айхбаум. По същото време Църквата два пъти го отлъчва, защото накърнявал нейните интереси, но според изследователите несгодите са съпроводени и със златен период за неговото творчество. Някъде тогава му хрумва и идеята за Дон Кихот.


Дон Кихот и Санчо Панса, 1863-та, Гюстав Дюре

8. Ето, че и на любовния фронт нещата се раздвижват. Сервантес има връзка с омъжена жена, която забременява от него тъкмо когато е взел решение да се ожени за Каталина де Саласар и Паласиос, но бракът му не е трае дълго - 37-годишният Сервантес няма кой знае какво да си каже с 19-годишната съпруга. Малко по-късно любовницата му умира, той прибира при себе си незаконната си дъщеря и изведнъж се оказва заобиколен от куп жени - живее с двете си сестри, с извънбрачната дъщеря на едната от тях и със собствената си дъщеря Исабел. Представи си само колко трябва да му е писнало от цялата врява наоколо му, след като моли краля да бъде назначен по служба в Новия свят, но той му отказва.

9. Затова пък непрекъснато пише - Дон Кихот излиза през 1605-а и жъне толкова голям успех, че веднага се появяват пиратски копия. Сервантес така и не забогатява, но романът му е признат за един от шедьоврите на световната литература и е трудно да се каже колко пъти е превеждан, преиздаван и филмиран. По онова време обаче книгата дори не му носи уважение, а драматургът Лопе де Вега е в открит конфликт с него и му се подиграва, че си губи времето с наивни историики. През 1606-а граф Лемос, който освен граф е и вицекрал на Неапол, заминава със свита от писатели за Италия и Сервантес моли да го вземат, но напразно - тогава все още не го взимат насериозно. Хубавото е, че поне издателите са не негова страна и една през друга излизат Поучителни повести (през 1613-а), Пътешествие в Парнас (през 1614-а), втората част на Дон Кихот и Комедии и интермедии (през 1615-а).


Сервантес на пл. „Испания“ в Мадрид - паметникът е дело на архитектите Рафаел Мартинес Сапатеро и Педро Мугуруса и скулптора Лоренсо Коуляут Валера

10. През 1616-а писателят е тежко болен и три дни след като завършва последния си роман - Делата на Персилес и Сихизмунда, умира. Според биографите му точната дата е 22-ри, а не 23 април, както е обявено официално, но това няма никакво значение. По-тъжното е, че Сервантес умира беден, така както и живее, незачетен от никого. Погребан е в женски манастир на ордена „Света Тройца" в Мадрид, а на гроба му даже не е поставена плоча. Сега говорим за него като за най-големия испански автор в света.

Днес, 23 април, е Световният ден на книгата и авторското право; празникът се чества от 1995-а насам, а датата никак не е случайна - през 1616-а светът изгубва Мигел де Сервантес и Уилям Шекспир.

Утре, 24 април, между 17:00 и 20:00 часа Институт Сервантес-София се включва към международното четене на романа Дон Кихот де ла Манча, който всяка година се организира от Кръгът по изящни изкуства в Мадрид - чрез видеоконферентна връзка между страни от Европа, Америка и Азия

Текст Оля Стоянова

1. Казано с думи прости - класиците не са това, което са. Мигел де Сервантес може и да ни гледа от портретите с хрисим благороден поглед, но биографията му е доста бурна и далеч от общоприетата представа. И какво друго да очакваш от човека, написал „Свободата, Санчо, е един от най-скъпоценните дарове, които небето е дало на хората". Но да се върнем малко назад. Сервантес е роден на 29 септември 1547-а в университетския град Алкала де Енарес (за протокола - зодия везни) в доста бедно семейство, което произхожда от западнали родове на идалгоси. Дядо му е в толкова тежко положение, че вместо да омъжи майка му по любов, реално я продава на бъдещия й съпруг, а баща му (по професия фелдшер) също не е цъфнал и вързал до степен, че шест месеца лежи в затвора за дългове.

2. Фамилията се мести постоянно - Валядолид, Кордоба, Севиля - и ако днес тези имена ни звучат като китни курорти, то тогава положението им е доста кофти. Не е ясно какво точно е учил младият Сервантес, но на 17 вече пише прилични стихове и му предричат бляскаво бъдеще на писател. На всичкото отгоре е и бая влюбчив - знае се името на първата му Дулсинея, младата кръчмарка Хосефина Каталина де Перес, с която планират романтично бягство, но баща ѝ ги сгащва и разваля цялата романтика. По-късно 21-годишният Мигел напада някой си Антонио де Сигура, покрай което му друсват жесток бой и дори съдът, който по онова време не си поплювал, се намесва. Наказанието е 10-годишно изгнание и отсичане на дясната ръка, но бъдещият писател не е прост да чака присъдата, ами си плюе на петите към Италия.


Първият портрет на Сервантес, нарисуван от Хуан де Хуареги 20 години след смъртта му - днес изследователите смятат, че този образ може и да не отговаря на истината

3. В Рим Сервантес се задържа за кратко, но все пак достатъчно дълго, за да попие енергията на италианския Ренесанс. В онези години обаче го вълнуват по-различни неща - записва се във войската и полага усилия да стане добър професионален войник. Прекарва известно време край Месина, където се трупат папски, венециански и испански галери, които дават отпор на турците, наточили ятагани към тази част от Средиземноморието.

4. Голямото събитие в живота му е битката при Лепанто, където флотата на Османската империя е срамно разгромена. Тогава Сервантес е болен, изгаря в треска и му предлагат да си почива, но шило в торба не седи. От битката си спечелва име на храбрец и три огнестрелни рани, с които се гордее до края на дните си: две в гърдите и една в лявата ръка, която остава осакатена, но за Сервантес сделката е добра - военните почести му стигат.

5. Въпреки раните не се отказва от военния живот и кръстосва Средиземноморието с различни морски експедиции. По онова време Сервантес е истински луда глава - храбър, безразсъден, авантюристичен. През 1575-а решава да се върне в Испания, където очаква да бъде повишен в офицерски чин, но галерата, с която пътува, е пленена от пирати. Мигел прекарва в робство пет години в Алжир, където се научава на завидно търпение и, както се казва - бетонира характера си. Организира четири неуспешни опита за бягство и е освободен чак след като роднините му броят една торба с пари.


Идеализиран портрет от XVIII век

6. Голямото му разочарование е, че в Испания не го посрещат като герой. Той е на 33 и трябва да започва живота си отначало. Постъпва на разни служби, завършва първия си роман (Галатея, през 1585-а), но приходите са така нищожни, че с тях не се живее.

7. Въпреки това е упорит и продължава да пише - близо двайсет пиеси, част от които виждат театрална сцена, но не му носят особена популярност. Започва работа като бирник - пътува много, среща се с различни хора и влиза няколко пъти в затвора, защото сметките не му излизат. По-интересното е, че му възлагат тази задача „не толкова заради неговата добродетелност, колкото заради войнишката му осанка", пише Вилхелм Ланге-Айхбаум. По същото време Църквата два пъти го отлъчва, защото накърнявал нейните интереси, но според изследователите несгодите са съпроводени и със златен период за неговото творчество. Някъде тогава му хрумва и идеята за Дон Кихот.


Дон Кихот и Санчо Панса, 1863-та, Гюстав Дюре

8. Ето, че и на любовния фронт нещата се раздвижват. Сервантес има връзка с омъжена жена, която забременява от него тъкмо когато е взел решение да се ожени за Каталина де Саласар и Паласиос, но бракът му не е трае дълго - 37-годишният Сервантес няма кой знае какво да си каже с 19-годишната съпруга. Малко по-късно любовницата му умира, той прибира при себе си незаконната си дъщеря и изведнъж се оказва заобиколен от куп жени - живее с двете си сестри, с извънбрачната дъщеря на едната от тях и със собствената си дъщеря Исабел. Представи си само колко трябва да му е писнало от цялата врява наоколо му, след като моли краля да бъде назначен по служба в Новия свят, но той му отказва.

9. Затова пък непрекъснато пише - Дон Кихот излиза през 1605-а и жъне толкова голям успех, че веднага се появяват пиратски копия. Сервантес така и не забогатява, но романът му е признат за един от шедьоврите на световната литература и е трудно да се каже колко пъти е превеждан, преиздаван и филмиран. По онова време обаче книгата дори не му носи уважение, а драматургът Лопе де Вега е в открит конфликт с него и му се подиграва, че си губи времето с наивни историики. През 1606-а граф Лемос, който освен граф е и вицекрал на Неапол, заминава със свита от писатели за Италия и Сервантес моли да го вземат, но напразно - тогава все още не го взимат насериозно. Хубавото е, че поне издателите са не негова страна и една през друга излизат Поучителни повести (през 1613-а), Пътешествие в Парнас (през 1614-а), втората част на Дон Кихот и Комедии и интермедии (през 1615-а).


Сервантес на пл. „Испания“ в Мадрид - паметникът е дело на архитектите Рафаел Мартинес Сапатеро и Педро Мугуруса и скулптора Лоренсо Коуляут Валера

10. През 1616-а писателят е тежко болен и три дни след като завършва последния си роман - Делата на Персилес и Сихизмунда, умира. Според биографите му точната дата е 22-ри, а не 23 април, както е обявено официално, но това няма никакво значение. По-тъжното е, че Сервантес умира беден, така както и живее, незачетен от никого. Погребан е в женски манастир на ордена „Света Тройца" в Мадрид, а на гроба му даже не е поставена плоча. Сега говорим за него като за най-големия испански автор в света.

Днес, 23 април, е Световният ден на книгата и авторското право; празникът се чества от 1995-а насам, а датата никак не е случайна - през 1616-а светът изгубва Мигел де Сервантес и Уилям Шекспир.

Утре, 24 април, между 17:00 и 20:00 часа Институт Сервантес-София се включва към международното четене на романа Дон Кихот де ла Манча, който всяка година се организира от Кръгът по изящни изкуства в Мадрид - чрез видеоконферентна връзка между страни от Европа, Америка и Азия

Текст Оля Стоянова

Етикети:
Гласували общо: 1 потребители

Още от Библиотеки

  • Националните състезания за ученици с Кан Академия започнаха!

    Три са тазгодишните безплатни национални онлайн състезания за ученици с Кан Академия, организирани от “Образование без раници” в периода 1 март - 1 юни 2022 г.: ●     по математика - за ученици от 1 до 12 клас ●     по информатика - за ученици от 3 до 12 клас ●     по екология и биология - за ученици от 10 до 12 клас и млади хора до 35 години.   Вече трета поредна

  • Крадецът на орхидеи

    Честно казано, искрено се учудваме, че великолепният роман на Сюзън Орлийн Крадецът на орхидеи излиза чак сега на български език. Едно, че книгата е несрещано като стил и посока преди четиво, второ, че даде благодатен материал за раждането на филм Адаптация на Спайк Джоунз. ИсториятаКрадецът на орхидеи се фокусира върху разследването на Сюзън Орлийн

  • Тошка Иванова - „По колко пъти на ден не умираме“

    „Преди 5 години, когато издадох първата си книга "Позитивно“, не очаквах, че ще има втора. Не защото не пиша - писането си е част от живота ми през целия му съзнателен път. Но не пиша често. Така и не се научих да сядам пред листа хартия, ако наистина нямам потребност да го направя. И не смятам, че човек трябва на всяка цена да издава нещата, които пише.“ Втората

  • Скандинавска митология

    Една от най-популярните световни митологии несъмнено е тази на скандинавските народи. От нея са вдъхновени стотици автори на фентъзи литература, съвременни създатели на приказни светове, а стъпили върху северните саги, се раждат нови и нови интерпретации на древните легенди за богове, гиганти и магии и Асгард, който обитават. Вероятно най-големият

  • The Shepherd’s Crown

    Наскоро ти споделихме разочарованието си от Под пара на може би най-големия майстор на хумористичното фентъзи Тери Пратчет. Слаба история, кекаво повествование, излишна позитивност. Всичко това обаче отсъства от наистина последната книга на сър Тери The Shepherd’s Crown. Тя бележи бляскав финал на кариерата и житейския път на автора си и вдига

  • Да уловиш голямата риба

    “Идеите са като рибите. Ако ще ловите дребна риба, оставате на плиткото. Но ако искате да уловите голяма риба, трябва да влезете надълбоко.”   Да уловиш голямата риба е автобиографичен гид за творческото развитие на Линч. Започвайки от ранните му години на художник, когато е считал, че рисуването предопределя житейския му път,

  • Под пара

    Уви, това е тъжната истина. 40-ата книга от Света на Диска е и последната, която Тери Пратчет издава приживе. И е най-трудната за четене. Не, не защото е сложна, прекалено описателна или пълна с безчет препратки и бележки под линия. Нито пък се дължи на невдъхновен превод този път. Нищо подобно. Пратчет пише книгата, диктувайки на асистента си Роб Уилкинс и в

  • Как да нарисуваш птица

    "Запазил съм сълзите на детето, което съм бил. И неговия стих. И тайните му радости." Дори само с тези думи на Жак Превер да се опитам да опиша юбилейното му двуезично издание - Как да нарисуваш птица с преводите на Веселин Ханчев, Валери Петров, Иван Бориславов и Румяна Л. Станчева, ще успея (вярвам) да дам на съзнанието ти ключ. Можеш да захвърлиш този ключ

  • Какво (не)сме прочели от 2016

    Доста силни книги излязоха последната година, които получиха много отзиви и светлина под прожекторите на очите на техните читатели, но ние, понеже обичаме изтърсаците и подценените неща, решихме да ти изготвим малък списък с добри книги, които по някаква причина може да не са стигнали до теб. Пожарникарят на Джо Хил е смразяващ роман за един свят, погълнат

  • Децата на феникса

    След като главният герой написва “Манифест на животното“ - листовка, която на пръв поглед е критикувана от всички, той губи работата си, губи приятелите си, проваля следването си и се озовава “на ръба на пропаст“. Но именно това го праща в малката книжарница на беловласия и влиятелен старец и съответно в центъра на тайно общество,

  • Муминтроловете в комикси

    Кой не знае за муминтроловете, кой не е чувал за тях?!? Който не е, веднага да поправи грешката си. Сега има чудесна възможност през четири книжки-комикси от знаменитата финландска шведскоезична писателка Туве Янсон. Муминтрол на Ривиерата, Муминтрол строи къща, Муминската долина се превръща в джунгла и Муминтрол се влюбва с преводач - Анелия Петрунова. Всъщност

  • Друга представа за щастието

    Друга представа за щастието е от книгите, които карат читателите да преосмислят живота и битието си. Да застанат срещу огледалото и да се втренчват, докато не осъзнаят себе си. Докато не се изправят срещу неосъщественото си. Защото всички ние таим в себе си онова кътче, в което сме неосъществени и скрити. Хипотетични и измислени. Нереални и мечтани. Онова,

  • Падение и спасение

    Когато научих, че има книга от българска авторка, в която споделя за хероиновата си зависимост, бях убедена, че искам да разговарям с нея. Научих, че въпросната жена е журналистка, което още повече ме мотивира да се срещна с нея. След като прочетох Спасение и падение от Весела Тотева оставих за момент категоричната си идея за разговор на заден план и реших, че

  • Книга за гробището

    След жестокото убийство на цялото му семейство, най-малкото дете - едва прохождащо бебе - изпълзява от креватчето си и успява да избяга от мистериозния убиец Някойси Джак. Съвсем несъзнаващо факта, че е преследвано, в любопитното си лутане детето се озовава в близкото гробище, чиито призрачни обитатели решават да го отгледат и предпазят от злото, което

  • Писма от Дядо Коледа

    Много обичаме приказки. И сигурно най-хубавото време за тях е зимата, когато лежиш на топло вкъщи, с чаша чай и котка или куче в краката и хубава музика за фон. Или още по-добре - на вилата на село, с горяща печка или камина и сняг оттатък прозореца. А един от най-големите разказвачи на приказки е Джон Роналд Руел Толкин. Книгата, за която ще си говорим сега всъщност

  • Между кръста и петолъчката

    Цели 32 истории от стара София, които са и тъмни и страшни, красиви и прашни. Столицата ни оживява малко по малко, като красива девойка с улиците си, с булевардите, с гълъбите, със старите лампи, с лъвовете на Лъвов мост, със смелите и известните в книгата на журналистката Искра Ценкова - Между кръста и петолъчката. Изданието е второ за Искра, която не крие

  • Да четеш Лолита в Техеран

    Има книги с чисти и тихи повествования. Такива, които не товарят читателя с претенциозни думи и объркани сюжетни линии. Това, което правят обаче, е по-мощно. По-грозно. Те мъчат с тежестта на историята си... В Да четеш “Лолита“ в Техеран Азар Нафизи разказва своята история. Своеобразна реалистична приказка за една учителка в Иран, която

  • Скритото изкуство на Кристо и Жан-Клод

    Лятото на 2016 беше напълно трансформирано от Кристо. Жълто-оранжевият цвят владееше месеци наред съзнанието ни, а дадената ни възможност да ходим по вода ни въодушевяваше. Над 1 милион души посетиха езерото Изео, другите останахме наблюдатели в големия разказ от снимки и споделяния в социалните мрежи. Фрагмент от Плаващите кейове стои и на корицата

  • Винаги тя

    Разгръщането на биографията на любим актьор може да бъде страшно изживяване, грозящо ума от разочарование и разминаване на представа и реалност. А, разбира се, може да накара човек да се възхити още и още. Майкъл Шулман вдига завесата и на сцената се появяват златни коси, прекрасен аристократичен нос, загадъчна усмивка, самочувствие и толкова много талант.

  • Гробна тишина

    Винаги сме били фенове на исландците. Първо, разбира се, на музиката, с такива образци като Björk, Sólstafir или Gus Gus. Логично е хладната островна красота на пейзажите им да вдъхнови майстори на четката като Торарин Торлуксон. Съвсем отделно е с националния им футболен отбор на миналото Европейско. Логично, в литературата авторите от Исландия