Райна Костенцева (1885-1967) е била сред известните и уважавани дами на стара София. Баща й идва в града, за да отвори първата му книжарница, а майка й е учителка, което само по себе си тогава е било нещо изключително. Райна се жени първо за художника от полски произход Розентал, който загива като доброволец в Балканската война, а след това за немския художник Макс Мецгер - една от знаковите фигури в българския авангард след войните. След 1944-та Райна Костенцева живее самотно и бедно в неузнаваемия град на своята младост, а тази книга пише в самия край на живота си.
Има една книга, събрала много информация за миналото на София, макар и по малко сухарски начин: София и софиянци 1878-1944 от Светлин Кираджиев. Иначе спомени за онова време са писали, разбира се, доста хора. Класика в жанра е например Път през годините на Константин Константинов. Книгата на Райна Костенцева обаче не е като повечето популярни мемоари. Първо, тя изрично се съсредоточава върху градския живот, а не толкова върху биографията на авторката, може би защото - макар и относително известна личност - тя все пак не е нито писател, нито политик или общественик. А фактът, че книгата е написана от жена, означава, че в нея четем много неща, които другаде ги няма. Моят роден град София от Райна Костенцева е в близката книжарница,
струва 20 лв., издава Рива Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев
Навярно сме обречени да се прехласваме по стара София, дори да сме наясно с първобитността и еснафщината, които нерядко се крият зад достолепните фасади от снимките. Но все пак, за да си софиянец, трябва да познаваш и обичаш града си, да споделяш някаква обща памет за него. Ето защо си падам по книги като тази. От ведрите, непретенциозни записки и скици тук изскачат ярки образи, оформя се колоритната картина на някогашната столица. А онези, които сериозно се интересуват от бита на софиянци в края на XIX и началото на XX век, могат да научат много. Например: защо в жарта винаги е стояло джезве с вода, как е изглеждала еврейската махала в събота, как са посрещнали първия телефон, или по какво са различавали протестантските проповедници от актьорите. Това е второ издание на книгата, от което са отстранени някои задължителни навремето идеологически клишета. В приложения пък са добавени материали за живота на самата Райна Костенцева, както и известният албум със снимки на Димитър Карастоянов от 1912-а.
Авторът! Авторът!
Райна Костенцева
(1885-1967) е била сред известните и уважавани дами на стара София. Баща й идва
в града, за да отвори първата му книжарница, а майка й е учителка, което само
по себе си тогава е било нещо изключително. Райна се жени първо за художника от
полски произход Розентал, който загива като доброволец в Балканската война, а
след това за немския художник Макс Мецгер - една от знаковите фигури в
българския авангард след войните. След 1944-та Райна Костенцева живее самотно и
бедно в неузнаваемия град на своята младост, а тази книга пише в самия край на
живота си.
Нещо подобно
Има една книга, събрала
много информация за миналото на София, макар и по малко сухарски начин: София
и софиянци 1878-1944 от Светлин Кираджиев. Иначе спомени за онова време са
писали, разбира се, доста хора. Класика в жанра е например Път през годините на Константин Константинов. Книгата на Райна Костенцева обаче не е като
повечето популярни мемоари. Първо, тя изрично се съсредоточава върху градския
живот, а не толкова върху биографията на авторката, може би защото - макар и
относително известна личност - тя все пак не е нито писател, нито политик или
общественик. А фактът, че книгата е написана от жена, означава, че в нея четем
много неща, които другаде ги няма.
Моят роден град София от Райна
Костенцева е в близката книжарница,
струва 20 лв., издава Рива
Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев