Sofialive.bg

Момичето на френския лейтенант

Момичето на френския лейтенант Момичето на френския лейтенант
Някои книги наистина трябва да се преиздават от време на време. Особено ако при първото си появяване по някакви причини са излезли с променено в превода заглавие. Момичето на френския лейтенант е категорично най-успешният роман на Джон Фаулз, който го поставя сред големите английски писатели на XX век. Историята уж е проста и традиционна: един джентълмен се оказва фатално привлечен от тайнствена фатална жена, следват страсти и раздели на фона на живописното крайбрежие.

Да, ама не. Фаулз разказва въпросната случка така, че обръща с хастара навън не само нея, но изобщо представите как се пише роман. И освен това рисува толкова впечатляваща картина на викторианската епоха, че и самите викторианци биха му завидели, дори биха се почувствали леко обидени. В тази книга има много култови моменти: главата, в която авторът се намесва и обявява, че разказва въображаема история; главата, в която вече се появява като персонаж, седнал във влака до собствения си главен герой; и може би най-запомнящата се сцена на платен секс в английската литература.

 

Авторът! Авторът!
Джон Фаулз (1926-2005) е писател с мащаб и истински британски чешит. Книгите му са малко на брой, но сред тях се нареждат още страхотни попадения като Колекционерът и Магът. Повечето пише на същото място, където се развива действието в Момичето... - Лайм Риджис, градче, от което почти не мърда цели 37 години. Именно оттам ехтят неговите радикални изказвания за политиката, религията и британското общество, които допринасят за могъщото му присъствие. Повече ще научиш от хубавия фийчър на Антони Георгиев, писан някога за датски вестник, а сега поместен в новото издание на книгата.

Нещо подобно
Казват, че Фаулз внася в английската литература френските търсения от следвоенния период - като почнем от Сартр и Камю и стигнем до „новия роман" на Ален Роб-Грийе. Само че той е по британски четивен и привързан към хубавото разказване. Нормално е да го слагаме до останалите големи от неговото поколение като Айрис Мърдок и Антъни Бърджис. А още по-близо до книгата пък е едноименният филм от 1981-ва, чийто сценарист е Харолд Пинтър, а в главните роли са Мерил Стрийп и Джеръми Айрънс. Не толкова успешна обаче е лентата по друг негов роман - когато Уди Алън пита Фаулз в интервю какво би променил в живота си, ако можеше да се върне назад, писателят отвръща: „Само едно - не бих гледал Магът".

Момичето на френския лейтенант на Джон Фаулз е в близката книжарница, струва 16 лв.,
издава
Сиела, а преводът от английски е на Мариана Екимова-Мелнишка

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев

Някои книги наистина трябва да се преиздават от време на време. Особено ако при първото си появяване по някакви причини са излезли с променено в превода заглавие. Момичето на френския лейтенант е категорично най-успешният роман на Джон Фаулз, който го поставя сред големите английски писатели на XX век. Историята уж е проста и традиционна: един джентълмен се оказва фатално привлечен от тайнствена фатална жена, следват страсти и раздели на фона на живописното крайбрежие.

Да, ама не. Фаулз разказва въпросната случка така, че обръща с хастара навън не само нея, но изобщо представите как се пише роман. И освен това рисува толкова впечатляваща картина на викторианската епоха, че и самите викторианци биха му завидели, дори биха се почувствали леко обидени. В тази книга има много култови моменти: главата, в която авторът се намесва и обявява, че разказва въображаема история; главата, в която вече се появява като персонаж, седнал във влака до собствения си главен герой; и може би най-запомнящата се сцена на платен секс в английската литература.

 

Авторът! Авторът!
Джон Фаулз (1926-2005) е писател с мащаб и истински британски чешит. Книгите му са малко на брой, но сред тях се нареждат още страхотни попадения като Колекционерът и Магът. Повечето пише на същото място, където се развива действието в Момичето... - Лайм Риджис, градче, от което почти не мърда цели 37 години. Именно оттам ехтят неговите радикални изказвания за политиката, религията и британското общество, които допринасят за могъщото му присъствие. Повече ще научиш от хубавия фийчър на Антони Георгиев, писан някога за датски вестник, а сега поместен в новото издание на книгата.

Нещо подобно
Казват, че Фаулз внася в английската литература френските търсения от следвоенния период - като почнем от Сартр и Камю и стигнем до „новия роман" на Ален Роб-Грийе. Само че той е по британски четивен и привързан към хубавото разказване. Нормално е да го слагаме до останалите големи от неговото поколение като Айрис Мърдок и Антъни Бърджис. А още по-близо до книгата пък е едноименният филм от 1981-ва, чийто сценарист е Харолд Пинтър, а в главните роли са Мерил Стрийп и Джеръми Айрънс. Не толкова успешна обаче е лентата по друг негов роман - когато Уди Алън пита Фаулз в интервю какво би променил в живота си, ако можеше да се върне назад, писателят отвръща: „Само едно - не бих гледал Магът".

Момичето на френския лейтенант на Джон Фаулз е в близката книжарница, струва 16 лв.,
издава
Сиела, а преводът от английски е на Мариана Екимова-Мелнишка

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев

Гласували общо: 1 потребители