☰
✕

Мъже без жени

2571 Категория: Библиотеки
Добре знаем какво да очакваме от книга на Харуки Мураками. Устремени към почти свръхестествена цел странни герои, които се сблъскват с неестествени образи, прескачат странни препятствия, а около тях се преплитат необясними явления. Все щрихи, които познаваме от романите на Мураками. При разказите в Мъже без жени обаче нещата стоят малко по-различно.

Първото, което прави впечатление, докато четеш сборника, е спокойствието на повествованието. Няма резки промени, няма изненадващи събития. Действието е леко и плавно и ни среща с различни мъже, които обитават своя микросвят и по някакъв начин присъствието на жени там или отсъства, или е бегло щрихирано. Дори при женените герои, съпругата е само сянка, подаваща се в периферията на читателя.

Второто, което задължително ще ти се забие в съзнанието, ако познаваш романите на Мураками, е сюрреализмът. Или по-точно пълното му отсъствие. Сякаш писателят го е пъхнал дълбоко в килера и е затворил плътно вратата. Лицата в разказите се плъзгат из тривиални случки и битие, които иначе биха били напълно невидими и безинтересни, ако не бяха пречупени през призмата на Харуки Мураками, който им придава живот, вдъхва им чувства и рисува белези, бръчки и им дава пръстови отпечатъци, като прави всеки от героите отличим от другите, от образите в книгите, които си чел, от хората, които познаваш. За сметка на това всичко в Мъже без жени се случва с привидно спокойствие - дори смъртта, изневярата и пътуването. Без напрежение, но и без да можеш да откъснеш вниманието си от книгата, което пък я прави отлично четиво, когато имаш няколко часа само за себе си. Дали в автобус на път или седнал сам в уюта на малък бар, потъваш в страниците и забравяш света. Като господин Камита в разказа Кино например.

Разбира се, не липсват типичните белези за книга на Харуки Мураками. Отново ще усетиш намигване към вечните The Beatles (заглавията на първите два разказа), любовта на писателя към плочите с джаз и годините, в които сам държи бар с такава музика (Кино), хубавото уиски, котките или творчеството на Кафка (Влюбеният Самса). Само че героите се събуждат, пътуват до работата си, преживяват чужди любови (Независим орган, Шехерезада). Общото между тях е, че независимо дали са сами в живота, несрещнали половинката, изгубили са я преди години или така са устроили битието си, че в него тече върволица от жени, те изживяват - къде метафорично, къде непукистично или съвсем осезаемо самотата на мъже без жени. И само на края, в последните разкази, вратата на килера се открехва леко (последните страници на Кино), за да се отвори напълно пред преживелия обратна метаморфоза Грегор Самса, който тепърва се учи да бъде човек, влюбен в гърбаво момиче, а накрая Мураками да ни потопи в алегорията на заглавния разказ.

Авторът! Авторът!
Наскоро ти разказахме за Харуки Мураками - неяпонски звучащият японски писател. И най-продаваният на запад автор от островната държава далече на изток. Мъже без жени е първият сборник с разкази, който четем на български. И си пожелаваме Colibri да ни зарадват скоро с другите му колекции от кратка проза.

Нещо подобно
Свикнал с динамиката и сюрреализма в романите на Мураками, читателят се изненадва от пълното им отсъствие в сборника Мъже без жени. Затова и асоциациите са по-скоро с някои от разказите на Уилям Фокнър, Джеръм Селинджър или дори Стивън Кинг, когато забравя напрежението и те кара да потънеш замаяно в спокойствието на битието. Но никога банални и тривиални.

Текст Ивайло Александров

Добре знаем какво да очакваме от книга на Харуки Мураками. Устремени към почти свръхестествена цел странни герои, които се сблъскват с неестествени образи, прескачат странни препятствия, а около тях се преплитат необясними явления. Все щрихи, които познаваме от романите на Мураками. При разказите в Мъже без жени обаче нещата стоят малко по-различно.

Първото, което прави впечатление, докато четеш сборника, е спокойствието на повествованието. Няма резки промени, няма изненадващи събития. Действието е леко и плавно и ни среща с различни мъже, които обитават своя микросвят и по някакъв начин присъствието на жени там или отсъства, или е бегло щрихирано. Дори при женените герои, съпругата е само сянка, подаваща се в периферията на читателя.

Второто, което задължително ще ти се забие в съзнанието, ако познаваш романите на Мураками, е сюрреализмът. Или по-точно пълното му отсъствие. Сякаш писателят го е пъхнал дълбоко в килера и е затворил плътно вратата. Лицата в разказите се плъзгат из тривиални случки и битие, които иначе биха били напълно невидими и безинтересни, ако не бяха пречупени през призмата на Харуки Мураками, който им придава живот, вдъхва им чувства и рисува белези, бръчки и им дава пръстови отпечатъци, като прави всеки от героите отличим от другите, от образите в книгите, които си чел, от хората, които познаваш. За сметка на това всичко в Мъже без жени се случва с привидно спокойствие - дори смъртта, изневярата и пътуването. Без напрежение, но и без да можеш да откъснеш вниманието си от книгата, което пък я прави отлично четиво, когато имаш няколко часа само за себе си. Дали в автобус на път или седнал сам в уюта на малък бар, потъваш в страниците и забравяш света. Като господин Камита в разказа Кино например.

Разбира се, не липсват типичните белези за книга на Харуки Мураками. Отново ще усетиш намигване към вечните The Beatles (заглавията на първите два разказа), любовта на писателя към плочите с джаз и годините, в които сам държи бар с такава музика (Кино), хубавото уиски, котките или творчеството на Кафка (Влюбеният Самса). Само че героите се събуждат, пътуват до работата си, преживяват чужди любови (Независим орган, Шехерезада). Общото между тях е, че независимо дали са сами в живота, несрещнали половинката, изгубили са я преди години или така са устроили битието си, че в него тече върволица от жени, те изживяват - къде метафорично, къде непукистично или съвсем осезаемо самотата на мъже без жени. И само на края, в последните разкази, вратата на килера се открехва леко (последните страници на Кино), за да се отвори напълно пред преживелия обратна метаморфоза Грегор Самса, който тепърва се учи да бъде човек, влюбен в гърбаво момиче, а накрая Мураками да ни потопи в алегорията на заглавния разказ.

Авторът! Авторът!
Наскоро ти разказахме за Харуки Мураками - неяпонски звучащият японски писател. И най-продаваният на запад автор от островната държава далече на изток. Мъже без жени е първият сборник с разкази, който четем на български. И си пожелаваме Colibri да ни зарадват скоро с другите му колекции от кратка проза.

Нещо подобно
Свикнал с динамиката и сюрреализма в романите на Мураками, читателят се изненадва от пълното им отсъствие в сборника Мъже без жени. Затова и асоциациите са по-скоро с някои от разказите на Уилям Фокнър, Джеръм Селинджър или дори Стивън Кинг, когато забравя напрежението и те кара да потънеш замаяно в спокойствието на битието. Но никога банални и тривиални.

Текст Ивайло Александров

Етикети:
Гласували общо: 1 потребители

Още от Библиотеки

  • Националните състезания за ученици с Кан Академия започнаха!

    Три са тазгодишните безплатни национални онлайн състезания за ученици с Кан Академия, организирани от “Образование без раници” в периода 1 март - 1 юни 2022 г.: ●     по математика - за ученици от 1 до 12 клас ●     по информатика - за ученици от 3 до 12 клас ●     по екология и биология - за ученици от 10 до 12 клас и млади хора до 35 години.   Вече трета поредна

  • Крадецът на орхидеи

    Честно казано, искрено се учудваме, че великолепният роман на Сюзън Орлийн Крадецът на орхидеи излиза чак сега на български език. Едно, че книгата е несрещано като стил и посока преди четиво, второ, че даде благодатен материал за раждането на филм Адаптация на Спайк Джоунз. ИсториятаКрадецът на орхидеи се фокусира върху разследването на Сюзън Орлийн

  • Тошка Иванова - „По колко пъти на ден не умираме“

    „Преди 5 години, когато издадох първата си книга "Позитивно“, не очаквах, че ще има втора. Не защото не пиша - писането си е част от живота ми през целия му съзнателен път. Но не пиша често. Така и не се научих да сядам пред листа хартия, ако наистина нямам потребност да го направя. И не смятам, че човек трябва на всяка цена да издава нещата, които пише.“ Втората

  • Скандинавска митология

    Една от най-популярните световни митологии несъмнено е тази на скандинавските народи. От нея са вдъхновени стотици автори на фентъзи литература, съвременни създатели на приказни светове, а стъпили върху северните саги, се раждат нови и нови интерпретации на древните легенди за богове, гиганти и магии и Асгард, който обитават. Вероятно най-големият

  • The Shepherd’s Crown

    Наскоро ти споделихме разочарованието си от Под пара на може би най-големия майстор на хумористичното фентъзи Тери Пратчет. Слаба история, кекаво повествование, излишна позитивност. Всичко това обаче отсъства от наистина последната книга на сър Тери The Shepherd’s Crown. Тя бележи бляскав финал на кариерата и житейския път на автора си и вдига

  • Да уловиш голямата риба

    “Идеите са като рибите. Ако ще ловите дребна риба, оставате на плиткото. Но ако искате да уловите голяма риба, трябва да влезете надълбоко.”   Да уловиш голямата риба е автобиографичен гид за творческото развитие на Линч. Започвайки от ранните му години на художник, когато е считал, че рисуването предопределя житейския му път,

  • Под пара

    Уви, това е тъжната истина. 40-ата книга от Света на Диска е и последната, която Тери Пратчет издава приживе. И е най-трудната за четене. Не, не защото е сложна, прекалено описателна или пълна с безчет препратки и бележки под линия. Нито пък се дължи на невдъхновен превод този път. Нищо подобно. Пратчет пише книгата, диктувайки на асистента си Роб Уилкинс и в

  • Как да нарисуваш птица

    "Запазил съм сълзите на детето, което съм бил. И неговия стих. И тайните му радости." Дори само с тези думи на Жак Превер да се опитам да опиша юбилейното му двуезично издание - Как да нарисуваш птица с преводите на Веселин Ханчев, Валери Петров, Иван Бориславов и Румяна Л. Станчева, ще успея (вярвам) да дам на съзнанието ти ключ. Можеш да захвърлиш този ключ

  • Какво (не)сме прочели от 2016

    Доста силни книги излязоха последната година, които получиха много отзиви и светлина под прожекторите на очите на техните читатели, но ние, понеже обичаме изтърсаците и подценените неща, решихме да ти изготвим малък списък с добри книги, които по някаква причина може да не са стигнали до теб. Пожарникарят на Джо Хил е смразяващ роман за един свят, погълнат

  • Децата на феникса

    След като главният герой написва “Манифест на животното“ - листовка, която на пръв поглед е критикувана от всички, той губи работата си, губи приятелите си, проваля следването си и се озовава “на ръба на пропаст“. Но именно това го праща в малката книжарница на беловласия и влиятелен старец и съответно в центъра на тайно общество,

  • Муминтроловете в комикси

    Кой не знае за муминтроловете, кой не е чувал за тях?!? Който не е, веднага да поправи грешката си. Сега има чудесна възможност през четири книжки-комикси от знаменитата финландска шведскоезична писателка Туве Янсон. Муминтрол на Ривиерата, Муминтрол строи къща, Муминската долина се превръща в джунгла и Муминтрол се влюбва с преводач - Анелия Петрунова. Всъщност

  • Друга представа за щастието

    Друга представа за щастието е от книгите, които карат читателите да преосмислят живота и битието си. Да застанат срещу огледалото и да се втренчват, докато не осъзнаят себе си. Докато не се изправят срещу неосъщественото си. Защото всички ние таим в себе си онова кътче, в което сме неосъществени и скрити. Хипотетични и измислени. Нереални и мечтани. Онова,

  • Падение и спасение

    Когато научих, че има книга от българска авторка, в която споделя за хероиновата си зависимост, бях убедена, че искам да разговарям с нея. Научих, че въпросната жена е журналистка, което още повече ме мотивира да се срещна с нея. След като прочетох Спасение и падение от Весела Тотева оставих за момент категоричната си идея за разговор на заден план и реших, че

  • Книга за гробището

    След жестокото убийство на цялото му семейство, най-малкото дете - едва прохождащо бебе - изпълзява от креватчето си и успява да избяга от мистериозния убиец Някойси Джак. Съвсем несъзнаващо факта, че е преследвано, в любопитното си лутане детето се озовава в близкото гробище, чиито призрачни обитатели решават да го отгледат и предпазят от злото, което

  • Писма от Дядо Коледа

    Много обичаме приказки. И сигурно най-хубавото време за тях е зимата, когато лежиш на топло вкъщи, с чаша чай и котка или куче в краката и хубава музика за фон. Или още по-добре - на вилата на село, с горяща печка или камина и сняг оттатък прозореца. А един от най-големите разказвачи на приказки е Джон Роналд Руел Толкин. Книгата, за която ще си говорим сега всъщност

  • Между кръста и петолъчката

    Цели 32 истории от стара София, които са и тъмни и страшни, красиви и прашни. Столицата ни оживява малко по малко, като красива девойка с улиците си, с булевардите, с гълъбите, със старите лампи, с лъвовете на Лъвов мост, със смелите и известните в книгата на журналистката Искра Ценкова - Между кръста и петолъчката. Изданието е второ за Искра, която не крие

  • Да четеш Лолита в Техеран

    Има книги с чисти и тихи повествования. Такива, които не товарят читателя с претенциозни думи и объркани сюжетни линии. Това, което правят обаче, е по-мощно. По-грозно. Те мъчат с тежестта на историята си... В Да четеш “Лолита“ в Техеран Азар Нафизи разказва своята история. Своеобразна реалистична приказка за една учителка в Иран, която

  • Скритото изкуство на Кристо и Жан-Клод

    Лятото на 2016 беше напълно трансформирано от Кристо. Жълто-оранжевият цвят владееше месеци наред съзнанието ни, а дадената ни възможност да ходим по вода ни въодушевяваше. Над 1 милион души посетиха езерото Изео, другите останахме наблюдатели в големия разказ от снимки и споделяния в социалните мрежи. Фрагмент от Плаващите кейове стои и на корицата

  • Винаги тя

    Разгръщането на биографията на любим актьор може да бъде страшно изживяване, грозящо ума от разочарование и разминаване на представа и реалност. А, разбира се, може да накара човек да се възхити още и още. Майкъл Шулман вдига завесата и на сцената се появяват златни коси, прекрасен аристократичен нос, загадъчна усмивка, самочувствие и толкова много талант.

  • Гробна тишина

    Винаги сме били фенове на исландците. Първо, разбира се, на музиката, с такива образци като Björk, Sólstafir или Gus Gus. Логично е хладната островна красота на пейзажите им да вдъхнови майстори на четката като Торарин Торлуксон. Съвсем отделно е с националния им футболен отбор на миналото Европейско. Логично, в литературата авторите от Исландия