Когато станах християнин и се запознах със Светеца и приятелите му, понятие нямах, че тялото ми, и по-точно членът ми, ще се превърне в бойно поле за две враждуващи фракции в току-що родената християнска църква. Светеца бе осенен от прозрението, че Исус е дошъл като месия за всички - както небогоизбрани, така и евреи. Повечето евреи и досега отказват да повярват в това и ние, разбира се, се молим за тях сутрин, обед и вечер. Но евреите в Ерусалим като мазния Яков, братчето на Нашия Господ-бог, и Петър, наречен „Скалата" заради непробиваемо дебелата си глава, накрая приеха идеята на Светеца, че макар и езичниците да са нечисти, Исус все пак може би е прекалено голяма лъжица за устата само на едно племе, и затова разрешиха на Павел да разнесе Посланието - „благата вест", както го наричаме - сред езичниците. Благодарение главно на разпалените проповеди на Светеца и ревностното събиране на средства мнозина езичници изгаряха от нетърпение да се покръстят, както стори баща ми, Георгий Гръка.
Гор Видал... Ето как Светеца шеташе из Мала Азия, полагаше основите на черкви и въобще устройваше страхотни представления с помощта на братовчедите Варнава и Йоан Марк. Ерусалимските евреи с удоволствие приемаха парите, които Светеца непрекъснато пращаше в централата, и все пак не можеха с чисто сърце да се примирят с езичниците. Затова отказаха да се хранят на една маса с нас - големите ни необрязани членове не им излизаха от ума. Чашата преля, когато Светеца си падна по един новопокръстен буен младеж на име Тит и го отведе със себе си в Ерусалим да се позабавляват здравата през уикенда. След като попрекалил с вавилонското пиво, Тит се изпикал на стената на крепостта Антония, където имало римски войници. За зла участ няколко евреи, които се навъртали наоколо, не пропуснали да забележат с ужас змиевидното му краекожие и докладвали в равината, че един езичник се намира само на хвърлей от Храма. Тогава централата се обърнала към Яков, служител в Храма, и Яков заявил на Светеца, че занапред онези гоим, които приемат вярата в Христа, трябва да бъдат обрязани. Това беше прекалено.
Светеца тутакси заплаши, че ще си подаде оставката като апостол и събирач на средства, и ерусалимските християни - или исусари, както предпочитаха да се наричат - се отказаха от идеята си, защото вече бяха свикнали с приходите от Мала Азия. Въпреки всичко продължаваха да притискат Светеца да им покаже, че сърцето му е там, където трябва - на страната на кашера.
Накрая Светеца предложи на Йоан Марк да се подложи на публично обрязване, за да убеди цял Ерусалим, че той, светията не е някакъв отстъпник или самопрезиращ се евреин. Йоан Марк напусна не само кабинета на Светеца, но и леглото му. Като грък до мозъка на костите си и като любознателен младеж, който иска да опозна света, реших, че да оставя Светеца да си играе с тялото ми не е кой знае колко висока цена - или поне така смятах. И за него ще има, и за момичетата в Листра ще остане, и то не малко. Освен това като секретар и момче за всичко бях доста добър, макар и не от класата на Йоан Марк. Работата никога не беше скучна. Пък и колко много можеше да се научи!
...и пишещата му машина
Затова е този кошмар, който, почне ли, не мога да изляза от него. Само че последния път когато го сънувах, се случи нещо необичайно точно преди да се събудя.
Сънят е неизменно един и същ. Лежа по гръб. В стаята е студено. Кожата ми е настръхнала. Около мене са се струпали евреи със смешни шапки. Светеца е до масата, членът ми кротко почива в ръката му. Едва ли е необходимо да пояснявам, че от студа и мисълта за приближаващото обезобразяване легендарната ми пишка се е свила.
- Да се знае от всички, които свидетелстват тука, че Тимотей, нашият млад брат Христов, сега по своя свободна воля е решил чрез акта на обрязването да се присъедини към най-отбраните сред богоизбраните.
Точно в този миг затварям очи насън, което е доста странно, защото заспалият, така или иначе, е със затворени очи, но сънищата си имат свои закони. Във всеки случай вече не виждам огромните втренчени черни очи на Светеца, хлътнали в кръглата плешива глава с венец от боядисани черни къдрици, но чувам дълбокия му глас:
- Мохел, свърши работата си!
Груба ръка сграбчва размножителния ми орган. Усещам рязко дръпване. После парването на ножа... Изпищявам и се събуждам.
Помещението сега е празно. Поглеждам голото си тяло - юношеското си тяло, което означава, че още сънувам. Нараненият ми член е увит в ленено платно като египетска мумия. Потя се като кон. Сядам в леглото. Спускам крака от масата. Вие ми се свят. Къде са всички останали?
преводът е на Вера Георгиева, а предговорът - на Димитри Иванов Фотография Васил Танев и Еди Слимън
И така, роден съм няколко години след първото изкачване на
Нашия Господ-бог на върха на старата Голгота в покрайнините на Ерусалим. Баща
ми отрано прие християнството и аз го последвах - стори ми се забавно, пък и
какво друго можеш да правиш в градче като Листра в неделите?
Когато станах християнин и се запознах със Светеца и
приятелите му, понятие нямах, че тялото ми, и по-точно членът ми, ще се
превърне в бойно поле за две враждуващи фракции в току-що родената християнска
църква.
Светеца бе осенен от прозрението, че Исус е дошъл като месия за всички - както небогоизбрани, така и евреи. Повечето евреи и досега отказват да повярват в това и ние, разбира се, се молим за тях сутрин, обед и вечер. Но евреите в Ерусалим като мазния Яков, братчето на Нашия Господ-бог, и Петър, наречен „Скалата" заради непробиваемо дебелата си глава, накрая приеха идеята на Светеца, че макар и езичниците да са нечисти, Исус все пак може би е прекалено голяма лъжица за устата само на едно племе, и затова разрешиха на Павел да разнесе Посланието - „благата вест", както го наричаме - сред езичниците. Благодарение главно на разпалените проповеди на Светеца и ревностното събиране на средства мнозина езичници изгаряха от нетърпение да се покръстят, както стори баща ми, Георгий Гръка.
Гор Видал...
Ето как Светеца шеташе из Мала Азия, полагаше основите на
черкви и въобще устройваше страхотни представления с помощта на братовчедите
Варнава и Йоан Марк. Ерусалимските евреи с удоволствие приемаха парите, които
Светеца непрекъснато пращаше в централата, и все пак не можеха с чисто сърце да
се примирят с езичниците. Затова отказаха да се хранят на една маса с нас -
големите ни необрязани членове не им излизаха от ума. Чашата преля, когато
Светеца си падна по един новопокръстен буен младеж на име Тит и го отведе със
себе си в Ерусалим да се позабавляват здравата през уикенда. След като
попрекалил с вавилонското пиво, Тит се изпикал на стената на крепостта Антония,
където имало римски войници. За зла участ няколко евреи, които се навъртали наоколо,
не пропуснали да забележат с ужас змиевидното му краекожие и докладвали в
равината, че един езичник се намира само на хвърлей от Храма. Тогава централата
се обърнала към Яков, служител в Храма, и Яков заявил на Светеца, че занапред
онези гоим, които приемат вярата в Христа, трябва да бъдат обрязани. Това беше
прекалено.
Светеца тутакси заплаши, че ще си подаде оставката като
апостол и събирач на средства, и ерусалимските християни - или исусари, както
предпочитаха да се наричат - се отказаха от идеята си, защото вече бяха
свикнали с приходите от Мала Азия. Въпреки всичко продължаваха да притискат
Светеца да им покаже, че сърцето му е там, където трябва - на страната на кашера.
Накрая Светеца предложи на Йоан Марк да се подложи на
публично обрязване, за да убеди цял Ерусалим, че той, светията не е някакъв отстъпник
или самопрезиращ се евреин. Йоан Марк напусна не само кабинета на Светеца, но и
леглото му. Като грък до мозъка на костите си и като любознателен младеж, който
иска да опозна света, реших, че да оставя Светеца да си играе с тялото ми не е
кой знае колко висока цена - или поне така смятах. И за него ще има, и за момичетата
в Листра ще остане, и то не малко. Освен това като секретар и момче за всичко
бях доста добър, макар и не от класата на Йоан Марк. Работата никога не беше
скучна. Пък и колко много можеше да се научи!
...и пишещата му машина
После дойде ударът. Светеца бе заклеймен от стълбовете на
църквата в Ерусалим. Ядял с гоим! Кръщавал гоим! Познавал плътски гръцко момче
с два сантиметра розово кадифено краекожие, тоест мен. Последното само се
шепнеше като слух, но бе достатъчно, за да са готови евреите по целия свят да
убият Светеца с камъни, само Яков да им дадеше знак.
Затова е този кошмар, който, почне ли, не мога да изляза от
него. Само че последния път когато го сънувах, се случи нещо необичайно точно
преди да се събудя.
Сънят е неизменно един и същ. Лежа по гръб. В стаята е
студено. Кожата ми е настръхнала. Около мене са се струпали евреи със смешни
шапки. Светеца е до масата, членът ми кротко почива в ръката му. Едва ли е
необходимо да пояснявам, че от студа и мисълта за приближаващото обезобразяване
легендарната ми пишка се е свила.
- Да се знае от всички, които свидетелстват тука, че Тимотей,
нашият млад брат Христов, сега по своя свободна воля е решил чрез акта на
обрязването да се присъедини към най-отбраните сред богоизбраните.
Точно в този миг затварям очи насън, което е доста странно,
защото заспалият, така или иначе, е със затворени очи, но сънищата си имат свои
закони. Във всеки случай вече не виждам огромните
втренчени черни очи на Светеца, хлътнали в кръглата плешива глава с венец от
боядисани черни къдрици, но чувам дълбокия му глас:
- Мохел, свърши работата си!
Груба ръка сграбчва размножителния ми орган. Усещам рязко
дръпване. После парването на ножа... Изпищявам и се събуждам.
Но последната нощ не се събудих както винаги в този момент
от съня. Вместо това оставам с пламнал член в мрака, около мен приглушено
мърморене. Имах чувството, че нещо никак не е наред. Например не бях в леглото си в епископската къща тук, в Солун,
където съм епископ на цяла Македония, както и понякога титулярен епископ на
Ефес. Продължавам да лежа на кухненската маса в бащиния ми дом в Листра. Бавно
отварям очи. Солени сълзи изгарят клепачите ми.
Помещението сега е празно. Поглеждам голото си тяло - юношеското си тяло, което означава, че
още сънувам. Нараненият ми член е увит в ленено платно като египетска мумия.
Потя се като кон. Сядам в леглото. Спускам крака от масата. Вие ми се свят.
Къде са всички останали?
Издава Хемус, София, 1993;
преводът е на Вера Георгиева, а предговорът - на Димитри Иванов
Фотография Васил Танев и Еди Слимън