Огледа последователно тримата мъже, погледна всеки от тях за миг с очите на притежателка. Във всеки един от тях имаше по нещо своеобразно, но и в тримата имаше особена изисканост, която тя разбираше, че се корени в начина им на живот, произтича от миналото им и ще продължи в бъдеще, не временна проява при дадени обстоятелства, както е с актьорите, които в обществото си слагат маската на добро държание. В тях тя долавяше изтънченост, залегнала дълбоко в характера им, твърде различна от шумните и малко грубовати приятелски обноски на режисьорите - единствените интелектуалци, които тя бе виждала. Тя бе срещала само актьори и режисьори, а също момчета-колежани, които се сливаха в спомените й като разнородна, но все пак сива маса: запознавала се бе с тях на забавите в Йеил и те се интересуваха само от любов от пръв поглед.
Тримата мъже пред нея бяха различни един от друг. Барбан не се държеше тъй деликатно, беше по-скептичен и склонен да иронизира: маниерите му бяха изискани и малко небрежни. Под външната свенливост на Ейб Норт се криеше такова отчаяно чувство за хумор, че я забавляваше и объркваше едновременно. Тя долавяше, че с вродената си сериозност не би могла да му направи такова силно впечатление, че да го завладее.
Но Дик Дайвър - той беше най-завършен като личност. Тя мълчаливо му се възхищаваше. Кожата му беше червеникава и обгоряла от слънцето, също и късо подстриганата му коса. В горната си част тялото му беше малко космато, а очите му - блестящи и сини. Носът му беше леко заострен и винаги беше ясно кого гледа и към кого се обръща, а това е приятен израз на внимание, който ни ласкае, защото хората обикновено не ни гледат, ние случайно попадаме в зрителното им поле, те ни удостояват с един безразличен или любопитен поглед и това е всичко. Гласът му звучеше с малко ирландска напевност, подкупващо, но същевременно тя долавяше, че в този човек има твърдост, самоконтрол и самодисциплина - нейните собствени добродетели. Него си избираше тя и Никол, която вдигна глава, разбра това и я чу как въздъхва при мисълта, че Дик Дайвър вече не е свободен. Издава Народна култура, София, 1978;
преводът е на Димитри Иванов
С Никол беше спокойно - Розмари откри, че насаме с нея се чувства
по-спокойна дори отколкото с майка си. Ейб Норт и Барбан, французинът, говореха
за Мароко, а Никол преписа рецептата и се залови да шие. Розмари огледа
принадлежностите, които те бяха донесли за плажа - четири големи чадъра, които
образуваха широк сенник, преносима кабинка за преобличане, едно надуваемо
гумено конче - все нови неща, които Розмари виждаше за първи път: това бяха
първите луксозни артикули, излезли на мода след войната, а хората, у които ги
виждаше, бяха вероятно първите им купувачи. Тя бе доловила, че те са хора от
обществото и макар майка й още от малка да й бе внушила да се пази от
разпуснати хора, защото те са празни, тя не ги намираше такива: дори когато се
отдаваха на пълно бездействие, както през този предиобед, те го правеха някак
си целенасочено, едва ли не творчески - нещо, което тя виждаше за първи път.
Незрелият й ум не се впускаше в предположения какви са отношенията помежду им,
интересуваше я само как се отнасят към нея, но чувстваше между тях невидимите
нишки на хубави отношения, беше с впечатлението, че те чудесно се забавляват.
Огледа последователно тримата мъже, погледна всеки от тях за
миг с очите на притежателка. Във всеки един от тях имаше по нещо своеобразно,
но и в тримата имаше особена изисканост, която тя разбираше, че се корени в
начина им на живот, произтича от миналото им и ще продължи в бъдеще, не
временна проява при дадени обстоятелства, както е с актьорите, които в
обществото си слагат маската на добро държание. В тях тя долавяше изтънченост,
залегнала дълбоко в характера им, твърде различна от шумните и малко грубовати приятелски
обноски на режисьорите - единствените интелектуалци, които тя бе виждала. Тя бе
срещала само актьори и режисьори, а също момчета-колежани, които се сливаха в
спомените й като разнородна, но все пак сива маса: запознавала се бе с тях на
забавите в Йеил и те се интересуваха само от любов от пръв поглед.
Тримата мъже пред нея бяха различни един от друг. Барбан не
се държеше тъй деликатно, беше по-скептичен и склонен да иронизира: маниерите
му бяха изискани и малко небрежни. Под външната свенливост на Ейб Норт се
криеше такова отчаяно чувство за хумор, че я забавляваше и объркваше
едновременно. Тя долавяше, че с вродената си сериозност не би могла да му
направи такова силно впечатление, че да го завладее.
Но Дик Дайвър - той беше най-завършен като личност. Тя
мълчаливо му се възхищаваше. Кожата му беше червеникава и обгоряла от слънцето,
също и късо подстриганата му коса. В горната си част тялото му беше малко
космато, а очите му - блестящи и сини.
Носът му беше леко заострен и винаги беше ясно кого гледа и към кого се обръща,
а това е приятен израз на внимание, който ни ласкае, защото хората обикновено не
ни гледат, ние случайно попадаме в зрителното им поле, те ни удостояват с един
безразличен или любопитен поглед и това е всичко. Гласът му звучеше с малко
ирландска напевност, подкупващо, но същевременно тя долавяше, че в този човек
има твърдост, самоконтрол и самодисциплина - нейните собствени добродетели. Него
си избираше тя и Никол, която вдигна глава, разбра това и я чу как въздъхва при
мисълта, че Дик Дайвър вече не е свободен.
Издава Народна култура, София, 1978;
преводът е на Димитри Иванов
Фотография Еди Слимън