И още: за „еврейския джаз" до 1948-а, за бума на курортното строителство през 60-те и възхода на суинга, за джазовите форуми в Русе, Габрово, Варна, София, Стара Загора. Защо първият фестивал е в Ямбол и защо Аспарух Лешников не може да остане в историята само с т.нар. стари градски шлагери.
Кои са българските джазмени в емиграция и как бутат българската музика напред.
Защо широкоскроени интелектуалци като Гео Милев, Сирак Скитник, Кирил Кръстев и Иван Камбулов през 20-те и 30-те имат отношение към джаза и как партийните секретари на БКП ритат срещу него. Владимир Гаджев ни излиза с още куп факти като тези, като не ни спестява връзките между тях. Now’s the Time 1911 – 1991: Джазът в България / Българите в джаза
струва 32 лв. (с твърди корици) или 26 лв. (с мека подвързия);
издава „Изток-Запад"
Авторът! Авторът!
Владимир Гаджев (1944) е голям джазов критик. Преподава социология на музиката и история на джаза в НБУ. Безмилостен журналист, известен още като Поразяващата уста. Познаваме разследващите му и аналитични текстове от Банкер и e-vestnik. Цели четири десетилетия е кореспондент на специализираните издания Melodie (Чехословакия) и Jazz Forum (към Международната джазова федерация); сътрудничи на списанията Jazz Podium (ФРГ) и Musica Jazz (Италия). През 2000 г. немското издателство Konemann и българското Кибеа съвместно отпечатват неговата Илюстрована енциклопедия на музикалните инструменти по света. През 2004-та в издателство Анго Бой излезе първата му ударна книга за джаза - A Love Supreme: Веселин Николов и неговите "Бели, зелени и червени" - системен труд за български джазмен, признат и по света.
Резюме от 20 страници на новата му книга бе поискан от Колумбийския университет в Ню Йорк за включване в многотомната му поредица История на джаза по света.
Нещо подобно
За джаза - нищо подобно на български. Със същата педантичност обаче Михаил Делев изследва едно друго изкуство - бокса, в Рингът на бедните момчета. Досущ като тази на джаза, историята на бокса е минивариант на общата история и който иска да научи що за животно е българинът, по-добре да наблегне на такива четива, отколкото на схематичните изпълнения на социолозите. Текст Йордан Ефтимов / Фотография Васил Танев
Кой знае, че оркестърът на потъващия Титаник е свирил в градската
ни градина само няколко месеца преди това или че съпругата на човека, създал песента
„Лили Марлен", е българска джаз певица. Кои точно са световните джаз легенди, с
които работи Милчо Левиев, и как така Вили Казасян не е точно джазмен.
И още: за „еврейския джаз" до 1948-а, за бума на курортното
строителство през 60-те и възхода на суинга, за джазовите форуми в Русе,
Габрово, Варна, София, Стара Загора. Защо първият фестивал е в Ямбол и защо
Аспарух Лешников не може да остане в историята само с т.нар. стари градски
шлагери.
Кои са българските джазмени в емиграция и как бутат
българската музика напред.
Защо широкоскроени интелектуалци като Гео Милев, Сирак
Скитник, Кирил Кръстев и Иван Камбулов през 20-те и 30-те имат отношение към
джаза и как партийните секретари на БКП ритат срещу него. Владимир Гаджев ни излиза
с още куп факти като тези, като не ни спестява връзките между тях.
Now’s the Time 1911 – 1991: Джазът в България / Българите в джаза
струва 32 лв. (с твърди
корици) или 26 лв. (с мека подвързия);
издава „Изток-Запад"
Авторът! Авторът!
Владимир Гаджев (1944) е голям джазов критик. Преподава социология на музиката
и история на джаза в НБУ. Безмилостен журналист, известен още като Поразяващата
уста. Познаваме разследващите му и аналитични текстове от Банкер и e-vestnik. Цели четири
десетилетия е кореспондент на специализираните издания Melodie (Чехословакия) и Jazz
Forum (към Международната джазова федерация); сътрудничи на списанията Jazz Podium (ФРГ) и Musica Jazz (Италия). През 2000 г. немското издателство Konemann и
българското Кибеа съвместно отпечатват неговата Илюстрована енциклопедия на музикалните инструменти по света. През
2004-та в издателство Анго Бой излезе първата му ударна книга за джаза - A Love Supreme: Веселин Николов и неговите
"Бели, зелени и червени" - системен труд за български джазмен, признат и по
света.
Резюме от 20 страници на новата му книга бе поискан от Колумбийския университет
в Ню Йорк за включване в многотомната му поредица История на джаза по света.
Нещо подобно
За джаза - нищо подобно на български. Със същата педантичност обаче Михаил
Делев изследва едно друго изкуство - бокса, в Рингът на бедните момчета.
Досущ като тази на джаза, историята на бокса е минивариант на общата история и
който иска да научи що за животно е българинът, по-добре да наблегне на такива четива,
отколкото на схематичните изпълнения на социолозите.
Текст Йордан Ефтимов / Фотография Васил Танев