А, добре сме. Сега гласувахме дали да има референдум за строежа на атомни електроцентрали и за едни други неща. Е, референдум ще има, а това не се случвало от доста време у нас.
А нещо около теб? Как се справяш със славата например?
(смее се и поглежда към небето) Ооо, сега въобще не ми е до веселби, защото работя върху втората си книга. Нали се сещате - един от тези тъжни периоди, в които седиш по цял ден на бюрото и накрая си толкова скапан, че не ти се прави абсолютно нищо. Ето това ми донесе славата (пак се смее).
За какво се разказва в предстоящия ти роман?
Не мога да кажа още, голяма е неразбория. Нахвърлял съм много герои, даже прекалено много. Всичките са около 25-30-годишни и се люшкат между младостта и остаряването, което малко ги разкъсва. Нещо като живота ми в момента.
О, да. И мисля, че с всеки е така. В един момент просто изгубих представа за тиражите - превърнаха се в обикновени числа, особено след 10-те хиляди.
Какво беше първото нещо, което направи с голямата печалба?
Дълго време исках да си купя подарък, но така и не реших какво. После се отказах напълно, така че ако имате някакви предложения - сега е моментът.
Ммм, къща?
Вече се преместих на ново място, така че това отпада.
Ммм, купони?
Те се точат вече две години. Даже качих десет килограма и сега отчаяно се опитвам да ги сваля, но не става.
Отказах се от физиката завинаги и само пиша - това ми е напълно достатъчно.
Окей, кое е по-лесно тогава - да пишеш книга или да решаваш уравнения?
По-лесно? Никога не е по-лесно, само е по-гадно. Книгата е като огромно уравнение, което не е кой знае колко сложно. Проблемът с нея е, че никога не намираш точното решение. В математиката поне знаеш, че такова съществува, макар и да не го виждаш в момента. Май писането по ми допада, защото не се чувствам като пълен глупак, ако не открия въпросното решение.
А като рокзвезда чувстваш ли се?
Ще ми се, но писането въобще не е „секс, наркотици и рокендрол". И само между другото - никога не съм бил особено добър и в трите.
Смяташ ли се все още за млад автор?
А вие смятате ли ме за такъв? Надявам се, че да.
Честно да си признаем, преди да те видим, си те представяхме някъде към 40-те...
(смее се) ...Огромен, дърт и дебел...
...Именно.
Всъщност отвътре се чувствам такъв!
Ееее...
Добре де, поне на външен вид дотам не съм го докарал. (смеем се)
Да, ходех от време на време, но снимките са много, ама много скучни. Снима се нещо за една минута и после чакаш два часа, докато наредят следващата сцена. На всичкото отгоре никога не знаех къде да отида, защото непрекъснато ми викаха: „О, не заставай тук!" Чувствах се като някаква грозна мебел, за която все не намираш място вкъщи.
Поне слушаха ли мненията ти?
Поддържах близък контакт с режисьора Саверио Костанцо и обсъждахме разни работи, но той винаги имаше последната дума. Да, на моменти имах различно мнение, но никога не си отворих устата. Имаше прекалено много хора.
Признай ни друго. Центърът в Самотата на простите числа е една ученическа любов. Ти самият помниш ли своята?
Да, но това беше толкова отдавна, че не искам да говоря за нея. Когато си млад, имаш по-романтична представа за любовта и искаш да я запазиш такава завинаги. Което не е необходимо - всяко едно чувство се променя. Сега имам друга голяма любов и всичко е наред.
Добре де, усети ли поне някакво кликване в сърцето, когато сложи последната точка в книгата?
Не. Трябва да ви призная, че всеки ден го чаках, но то така и не дойде. Последните петдесет страници бяха най-трудните и ги пренаписах поне пет пъти.
Кога реши да спреш?
Направих нещо като микс от всички варианти и си казах, че по-добре няма как да стане. Освен това ми писна тотално, бях адски изтощен.
Как разпускаш тогава?
Проблемът ми е, че мразя спорта. Така че ми остава само слушането на музика.
Препоръчай нещо.
Има една банда - Могуай...
...Стига, бе! Тя ни е любима! Гледали сме ги шест пъти на живо!
Сериозно ли? Другия месец идват в Торино! Ще ги чуя на всяка цена!
Задължително намери първия им албум!
(смее се) Вече го имам! Супер! Мерси много! Айде, че таксито ме чака.
Прожекцията е от 19:00 в Дома на киното, а Паоло е тук благодарение на изд. Колибри.
Дори и да не успееш за нея, потърси поне романа, който е във великолепен превод на Ния Филипова Текст Мартин Дончев / Фотография Васил Танев
Писател, но с докторантура по физика на елементарните частици. Италианецът е само на 29, но вече се прочу със своята книга Самотата на простите числа, от която продаде над милион копия в собствената си страна, стана номер едно още в Испания и Холандия, а само до момента преводите й излязоха на 30 различни езика. През 2008-а спечели литературните награди Премио Стрега и Премио Кампиело, а две години по-късно излезе и едноименния филм по романа му, който пък си тръгна с приз от Венеция 2010 за най-добра женска роля на Алба Рорвахер.
Здрасти, Паоло, какво
ново в Италия?
А, добре сме. Сега
гласувахме дали да има референдум за
строежа на атомни електроцентрали и за
едни други неща. Е, референдум ще има, а
това не се случвало от доста време у
нас.
А нещо около теб? Как
се справяш със славата например?
(смее се и поглежда
към небето) Ооо, сега въобще не ми е
до веселби, защото работя върху втората
си книга. Нали се сещате - един от тези
тъжни периоди, в които седиш по цял ден
на бюрото и накрая си толкова скапан,
че не ти се прави абсолютно нищо. Ето
това ми донесе славата (пак се смее).
За какво се разказва
в предстоящия ти роман?
Не мога да кажа още,
голяма е неразбория. Нахвърлял съм много
герои, даже прекалено много. Всичките
са около 25-30-годишни и се люшкат между
младостта и остаряването, което малко
ги разкъсва. Нещо като живота ми в
момента.
Шашна ли се от успеха
на дебютната си книга?
О, да. И мисля, че с всеки
е така. В един момент просто изгубих
представа за тиражите - превърнаха се
в обикновени числа, особено след 10-те
хиляди.
Какво беше първото
нещо, което направи с голямата печалба?
Дълго време исках да
си купя подарък, но така и не реших какво.
После се отказах напълно, така че ако
имате някакви предложения - сега е
моментът.
Ммм, къща?
Вече се преместих на
ново място, така че това отпада.
Ммм, купони?
Те се точат вече две
години. Даже качих десет килограма и
сега отчаяно се опитвам да ги сваля, но
не става.
Това не ти попречи да
вземеш и докторат по физика. Сега какво
- наука или писане?
Отказах се от физиката
завинаги и само пиша - това ми е напълно
достатъчно.
Окей, кое е по-лесно
тогава - да пишеш книга или да решаваш
уравнения?
По-лесно? Никога не е
по-лесно, само е по-гадно. Книгата е като
огромно уравнение, което не е кой знае
колко сложно. Проблемът с нея е, че никога
не намираш точното решение. В математиката
поне знаеш, че такова съществува, макар
и да не го виждаш в момента. Май писането
по ми допада, защото не се чувствам като
пълен глупак, ако не открия въпросното
решение.
А като рокзвезда
чувстваш ли се?
Ще ми се, но писането
въобще не е „секс, наркотици и рокендрол".
И само между другото - никога не съм
бил особено добър и в трите.
Смяташ ли се все още
за млад автор?
А вие смятате ли ме за
такъв? Надявам се, че да.
Честно да си признаем,
преди да те видим, си те представяхме
някъде към 40-те...
(смее се) ...Огромен,
дърт и дебел...
...Именно.
Всъщност отвътре се
чувствам такъв!
Ееее...
Добре де, поне на външен
вид дотам не съм го докарал. (смеем се)
Кажи сега една дума
за филма - беше ли на снимачната площадка?
Да, ходех от време на
време, но снимките са много, ама много
скучни. Снима се нещо за една минута и
после чакаш два часа, докато наредят
следващата сцена. На всичкото отгоре
никога не знаех къде да отида, защото
непрекъснато ми викаха: „О, не заставай
тук!" Чувствах се като някаква грозна
мебел, за която все не намираш място
вкъщи.
Поне слушаха ли
мненията ти?
Поддържах близък контакт
с режисьора Саверио Костанцо и обсъждахме
разни работи, но той винаги имаше
последната дума. Да, на моменти имах
различно мнение, но никога не си отворих
устата. Имаше прекалено много хора.
Признай ни друго.
Центърът в Самотата на простите числа е една ученическа любов. Ти самият
помниш ли своята?
Да, но това беше толкова
отдавна, че не искам да говоря за нея.
Когато си млад, имаш по-романтична
представа за любовта и искаш да я запазиш
такава завинаги. Което не е необходимо
- всяко едно чувство се променя. Сега
имам друга голяма любов и всичко е наред.
Добре де, усети ли
поне някакво кликване в сърцето, когато
сложи последната точка в книгата?
Не. Трябва да ви призная,
че всеки ден го чаках, но то така и не
дойде. Последните петдесет страници
бяха най-трудните и ги пренаписах поне
пет пъти.
Кога реши да спреш?
Направих нещо като микс
от всички варианти и си казах, че по-добре
няма как да стане. Освен това ми писна
тотално, бях адски изтощен.
Как разпускаш тогава?
Проблемът ми е, че мразя
спорта. Така че ми остава само слушането
на музика.
Препоръчай нещо.
Има една банда -
Могуай...
...Стига, бе! Тя ни е
любима! Гледали сме ги шест пъти на живо!
Сериозно ли? Другия
месец идват в Торино! Ще ги чуя на всяка
цена!
Задължително намери
първия им албум!
(смее се) Вече го
имам! Супер! Мерси много! Айде, че таксито
ме чака.
Срещата с
писателят Паоло Джордано е в четвъртък вечер
(16 юни) преди премиерата на
филма Самотата на простите числа по
едноименната му книга.
Прожекцията е
от 19:00 в Дома на киното, а Паоло е тук
благодарение на изд. Колибри.
Дори и да не успееш за нея, потърси поне романа, който е във великолепен превод на Ния Филипова
Текст Мартин Дончев / Фотография Васил Танев