Аржентинецът Рикардо Пиля (1941) е не само автор, но и преподавател по латиноамериканска литература в Принстън. Той е сред пишещите професори, които не си падат по високата литература, а по жанрове с ясни правила като кримката, фантастиката или историческия роман. Пари за изгаряне излиза през 1997-а и получава приза Планета, или най-тлъстата литературна премия за отделно издание с награден фонд от 601 000 евро. Любопитно е, че години по-късно аржентински съд установява някаква измама в процедурата и налага солидна глоба. Но книгата и така си я бива, а пък една друга на Пиля, Бяло ноктюрно, е удостоена с Ромуло Гайегос - не толкова щедра награда, но още по-престижна, чийто първи носител е Варгас Льоса, а вторият - Маркес. Нещо подобно
Пари за изгаряне е като черен роман в латино вариант, затова е редно да споменем и бащите на жанра Дашиъл Хамет и Реймънд Чандлър. В същото време начинът, по който се отнася към истински криминален случай, определено се свързва и с така наречения факшън, където пък попада Труман Капоти. Все гринговци, но като стил и атмосфера, романът напомня донякъде и на аржентинеца Мануел Пуиг, както и на прочулия се неотдавна у нас кубинец Педро Хуан Гутиерес. Пари за изгаряне е в близката книжарница, струва 10 лв., издава Рива,
а преводът от испански е на Мария Пачкова
От латиноамериканската литература обикновено очакваме преди всичко сеньори с огромни криле и портрети на зловещо харизматични диктатори. Пари за изгаряне обаче е нещо различно - твърдо сварено криминале, което определено носи вкуса на региона, но са замесени гангстери, политици и полицаи във вихъра на нагъл обир. Романът е по действителен случай и ту звучи като класическа реалистична история, ту като репортаж, писан по думите на очевидци и полицейски сводки. Вози ни на скорост из Аржентина по времето на една от многото й военни диктатури, а в порядъчно бруталната атмосфера, описана с безкомпромисен стил, шестват мрачни антигерои, корумпирани ченгета и жени без избор.
Авторът! Авторът!
Аржентинецът Рикардо Пиля (1941) е не само автор, но и преподавател по латиноамериканска
литература в Принстън. Той е сред пишещите професори, които не си падат по
високата литература, а по жанрове с ясни правила като кримката, фантастиката
или историческия роман. Пари за изгаряне излиза през 1997-а и получава приза Планета, или най-тлъстата литературна
премия за отделно издание с награден фонд от 601 000 евро. Любопитно е, че
години по-късно аржентински съд установява някаква измама в процедурата и
налага солидна глоба. Но книгата и така си я бива, а пък една друга на Пиля, Бяло ноктюрно, е удостоена с Ромуло
Гайегос - не толкова щедра награда, но още по-престижна, чийто първи носител е
Варгас Льоса, а вторият - Маркес.
Нещо подобно
Пари за изгаряне е като черен
роман в латино вариант, затова е редно да споменем и бащите на жанра Дашиъл
Хамет и Реймънд Чандлър. В същото време начинът, по който се отнася към истински
криминален случай, определено се свързва и с така наречения факшън, където пък
попада Труман Капоти. Все гринговци, но като стил и атмосфера, романът напомня
донякъде и на аржентинеца Мануел Пуиг, както и на прочулия се неотдавна у нас
кубинец Педро Хуан Гутиерес.
Пари за изгаряне е в
близката книжарница, струва 10 лв., издава Рива,
а преводът от испански е на
Мария Пачкова
Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев и Nicolás Celaya