издава Изток-Запад, а преводът от английски е на Евгения Панчева.
във чест на козметични божества.
За нея огледалото е храм:
небесен образ я посреща там.
Весталката на този образ бял
на Гордостта отслужва ритуал.
Отварят се съкровища безчет
от дарове, донесени отвред
и тя мъдрува с цяло същество
как да накипри свойто божество.
В това ковчеже Индии искрят,
в това е скрит арабски аромат,
а в четките, за зорките очи,
до слона костенурката личи.
Зад тях блестят в един изискан строй
карфици, пудри, пухчета безброй,
стоте оръжия на Хубостта.
И грейва тази дама над света,
привикала усмивки, сладост, чар,
от небесата пратени ѝ в дар,
и руменецът става все по-чист,
и погледът просвятква по-лъчист,
и силф след силф, от грижа запъхтян,
в прическата ѝ влага свойта дан,
ръкав и рокля да стоят добре,
и Бети чужди лаври да сбере.
Има автори, които от всяко нещо могат да направят поезия - дори от това как някакъв лорд отрязал къдрица от косата на една млада дама, та между двата аристократични рода избухнала люта вражда. Съвсем истинска история - но, помолен да обърне работата на шега, майсторът Поуп изработва филигранния си шедьовър Похищението на къдрицата.
Това е комичен епос, който уж извисява историята до нивото на мита, но също така пародийно смъква високопарните литературни модели до низините на смешното и телесното. Ясно е, че не очакваме да бъдем разтърсени от тази поезия, нито да ни се открехнат дверите на вселенските тайни. Четем и до днес Поуп заради богатството на неговия стих: красотата, симетрията, блестящата ирония. Иначе казано, заради самото съвършенство на формата, което никак не е маловажна част от читателската наслада. В превода на Евгения Панчева това съвършенство е претворено на български с искряща изобретателност, на която просто не може да не се възхитиш. Като бонус идва нейният предговор, който няма нищо общо със сухарските образци на жанра - чете се с удоволствие и ще те запрати право в сърцето на епохата.
Авторът! Авторът! Алекзандър Поуп (1688-1744) е роден в семейство на католици и такъв си и остава, а в тогавашна Англия това може да ти донесе само проблеми. На всичкото отгоре, тежки заболявания още в детството го оставят за цял живот силно прегърбен и висок едва 137 см. Не е чудно, че от малък Поуп прекарва много време в усамотение, но това пък му позволява да се самообразова и да се отдаде с цялото си сърце на поезията. Бързо става нещо като дете-чудо на литературната сцена и трупа лаври един след друг с произведения като Есе за критиката, Глупиада, Есе за човека (смятано за най-сериозното му произведение) и, разбира се, нашата Къдрица. XVIII в., поне в Англия, не е най-силното време за поезията и нищо чудно, че повечето му съвременници днес са порядъчно забравени. Не и Поуп. Което значи нещо.
Нещо подобно Поуп може и да не се е появявал досега на български, но без колебание ще те препратя към други от изкусните преводи на Евгения Панчева: например сонетите на Шекспир, както и двете лирически поеми на Барда: Венера и Адонис и Похищението на Лукреция. Ако предпочиташ съперника му Марлоу, и там може да се оставиш в ръцете на същия преводач, независимо дали избереш поемата Херо и Леандър, или трагедията Тамерлан. А освен това препоръчвам, преди да седнеш с това естетски издадено томче, да си запариш една кана хубав английски чай, добре балансиран с мляко и чаени бисквити.
Похищението на къдрицата от Алекзандър Поуп е в
близката книжарница, струва 14 лв.,
издава Изток-Запад, а преводът от
английски е на Евгения Панчева.
Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев
А ето какво представлява за Поуп ритуалът на гримирането:
Изящно свежда
нимфата глава
във чест на
козметични божества.
За нея огледалото
е храм:
небесен образ я
посреща там.
Весталката на
този образ бял
на Гордостта
отслужва ритуал.
Отварят се
съкровища безчет
от дарове,
донесени отвред
и тя мъдрува с
цяло същество
как да накипри
свойто божество.
В това ковчеже
Индии искрят,
в това е скрит
арабски аромат,
а в четките, за
зорките очи,
до слона
костенурката личи.
Зад тях блестят в
един изискан строй
карфици, пудри,
пухчета безброй,
стоте оръжия на
Хубостта.
И грейва тази
дама над света,
привикала
усмивки, сладост, чар,
от небесата
пратени ѝ в дар,
и руменецът става
все по-чист,
и погледът
просвятква по-лъчист,
и силф след силф,
от грижа запъхтян,
в прическата ѝ
влага свойта дан,
ръкав и рокля да
стоят добре,
и Бети чужди
лаври да сбере.