Авторството на това забележително издание е поделено между много хора. Оригиналното либрето е на Емануел Шиканедер - енергичен театрал, който изпълнява и ролята на Папагено в премиерното представление през 1791-ва (когато Моцарт сам дирижира оркестъра, две седмици преди смъртта си). Текстът е преведен на български от именития Борис Парашкевов и по този превод Юлия Спиридонова прави своята адаптация. Илюстрациите са на Пенко Гелев, музиката се изпълнява от Симфоничния оркестър на БНР под диригентството на Емил Табаков и млади оперни певци, а в драматизацията участват цяло съзвездие актьори. Нещо подобно
Ако гледаме самото издание, определено се натрапва паралелът с разкошната Алиса от 2010-а с илюстрациите на Ясен Гюзелев. И може само да се радваме, че излизат такива книги, защото в детското възприятие приказката не е само думи. Но ако все пак си говорим за текста, съвременната рамка на вълшебната история е похват с достойна традиция, добре познат от Хрониките на Нарния или пък от Приказка без край.
адаптацията - на Юлия Спиридонова.
А тук може да разгледаш и прослушаш избрани откъси Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев
В дълбоките си пластове Вълшебната флейта на Моцарт и Шиканедер може да е просвещенска политическа алегория, но в същото време е и увлекателна приказка, написана сякаш за деца. Затова нищо чудно, че либретото често е адаптирано в различни форми, подходящи за младата публика. А вече имаме и българска версия, която без колебание ще нарека превъзходна. Не само заради очевидното - луксозно, красиво издание с отлични илюстрации, с приложен диск, на който има избрани арии от операта и драматизация. А и защото Юлия Спиридонова е работила майсторски с текста, безпроблемно е съчетала приповдигнатата, но и иронична мерена реч от XVIII век с живия, ясен език, необходим в разказването за малки читатели.
За тази лекота й помага решението да сложи сюжетна рамка: две деца от съвременността, които с помощта на дядо си откриват приказния сюжет на Вълшебната флейта и вълшебната сила на голямото изкуство. Рамка, напълно пасваща на духа на оригинала: към личностното израстване и помъдряването на Тамино и Папагено (всекиму според мярката) българската адаптация добавя и паралелния сюжет за двамата близнаци Ники и Филип.
Авторът! Авторът!
Авторството на това
забележително издание е поделено между много хора. Оригиналното либрето е на
Емануел Шиканедер - енергичен театрал, който изпълнява и ролята на Папагено в
премиерното представление през 1791-ва (когато Моцарт сам дирижира оркестъра,
две седмици преди смъртта си). Текстът е преведен на български от именития
Борис Парашкевов и по този превод Юлия Спиридонова прави своята адаптация.
Илюстрациите са на Пенко Гелев, музиката се изпълнява от Симфоничния оркестър
на БНР под диригентството на Емил Табаков и млади оперни певци, а в
драматизацията участват цяло съзвездие актьори.
Нещо подобно
Ако гледаме самото
издание, определено се натрапва паралелът с разкошната Алиса от 2010-а с
илюстрациите на Ясен Гюзелев. И може само да се радваме, че излизат такива
книги, защото в детското възприятие приказката не е само думи. Но ако все пак
си говорим за текста, съвременната рамка на вълшебната история е похват с
достойна традиция, добре познат от Хрониките на Нарния или пък от Приказка
без край.
Приказка за вълшебната флейта е в
близката книжарница, струва 40 лв., издават Ентусиаст и Културни перспективи. Преводът
от немски е на Борис Парашкевов,
адаптацията - на Юлия Спиридонова.
А тук може да разгледаш и
прослушаш избрани откъси
Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев