Още от Библиотеки

  • Нобелистът

    Дори изобщо да не се интересуваш от българска литература, със сигурност знаеш едно нещо за нея: че така и си нямаме, горките ние, Нобелов лауреат. По някаква причина Нобеловият комплекс се е превърнал в постоянна тема на разговор, стане ли дума за български писатели - и когато искат да похвалят някого, казват, че заслужава Нобел. Затова

  • Какво знаеше Мейзи

    Знам си аз, че класиката понякога се оказва най-актуална. Хенри Джеймс пише Какво знаеше Мейзи през 1897-а, развълнуван от легализирането на разводите във Великобритания. И тъй като го прави без някакви нравоучения, а с изчистен щрих, впечатляващ стил и психологическо проникновение, този роман говори страшно много днес сред изобилието

  • Българчето от Аляска

    Енев го познаваш добре от „страниците" на Sofia Live. И не само. Българчето от Аляска е неговият девети сборник с къси разкази, четири от които написа специално за нас. Впечатляващо е как Деян остава толкова верен на стила си, без да се изчерпва или омръзва. А стилът е ясен, прям, минималистичен. Героите са обикновени хора, които

  • Страх и мизерия в Третия райх

    Заглавието в този случай е пределно изчерпателно. Тази пиеса е монтаж от 27 несвързани пряко помежду си сцени, които скицират живота в Третия райх, изпълнен предимно със страх и мизерия. Мизерия, разбира се, не само в материалния, но и в духовния смисъл. Запазената марка на Брехт - отчужденият щрих и жилещият сарказъм - стоят под тези късчета

  • Физика на тъгата

    Не са много българските книги, натоварени още преди излизането им с толкова много очаквания като новия роман на Георги Господинов. Физика на тъгата прилича на Естествен роман в начина на разказване - на задната корица и двете сполучливо са наречени „машини за истории". Прилича, но е по-голяма, по-амбициозна, по-улегнала. И по-прямо и

  • На изток от запада

    Ако си умерено скептичен към автори, които пишат за България на чужди езици, то имаш известни основания, ама случаят не е такъв. Защото парчетата в На изток от запада - осем дълги разказа или даже новели - са написани не само увлекателно, но и честно. Първо на английски, а после - преведени на български от самия автор. Дори по-точно е да кажем,

  • Кравата е самотно животно

    Кравата е самотно животно е сборник с микроразкази на сръбския писател Давид Албахари, подбрани от самия него. Какво е микроразказ ли - ами съвсем къса история, между една страница и едно изречение. На места Албахари е просто удивителен като например в „Щипка" - текст от девет относително кратки фрази с класическа завръзка, кулминация,

  • Възвишение

    Първото, с което Възвишение те удря по главата, несъмнено е езикът. Няма друг български роман, който така упорито, увличащо и умно да възкресява една отминала форма на езика ни. Тук това е цветният, вкусен и радостно хаотичен език на възрожденците. За целта са нужни инат и остроумие, пред които си длъжен да свалиш капа и с думите на разказвача

  • Алексис Зорбас

    Навремето си предавахме Алексис Зорбас от ръка на ръка - издание на Народна култура с оръфани твърди корици и тънка пожълтяла хартия. Не знам дали още се радва на такава популярност, но за мен това е една от най-запомнящите се книги на ХХ век и е цяло щастие, че най-накрая се сдоби с ново българско издание. Като се замислиш, Алексис Зорбас

  • Непорочните самоубийства

    Романът на Джефри Юдженидис започва стряскащо: още на първата страница научаваме, че и петте дъщери на семейство Лисбън се самоубиват в тийнейджърска възраст. Но Непорочните самоубийства не цели да стряска или шокира. Напротив - онова, което четем, е всъщност опитът на една момчешка компания да възстанови събитията години по-късно,

  • Хорхе Луис Борхес

    1. Хорхе Луис Борхес е роден в Буенос Айрес, Аржентина, на 24 август 1899-а. На същата дата за първи път изревава като лъв друг чудовищен писател - Владимир Набоков. 2. Скоро след неговото раждане родителите му се местят в Палермо, северното предградие на Буенос Айрес - мястото е известно със своите бордеи, опушени кабарета и кървави

  • Машини за любов

    Книгите на Момчил Николов по едно време ги наричаха „бърза литература", а след това - „лайфстайл литература", но не съм убеден, че някое от двете е особено точно. По-скоро са такива, които искат хем да разкажат история, хем да бръкнат дълбоко в главата на героя, хем да щракнат актуалния свят, в който живеем. И освен всичко изброено -

  • Дете във времето

    Едно време на Иън Макюън му викали Иън Макабър. Защото пишел главно за тъмни улички, заключени мазета, странни дечурлига и симпатични хора със слабост към разчленяването на човешки тела. Някъде през 80-те, и по-точно през 1987-а, Макюън сменя амплоато и почва да го дава не толкова злокобно, но и малко по-сериозно. Именно Дете във времето

  • Сърца в Атлантида

    На единайстия рожден ден на Боби, в последния четвъртък на месец април, майка му му подари плоско пакетче, увито в сребриста хартия. Вътре имаше оранжева карта за библиотеката. За възрастни. Сбогом, Нанси Дру, момчета Харди и Дон Уинслоу от Флота. Здравейте, всички други истории, изпълнени с тайнствена мътна страст, като в Мрака на най-горното

  • Сое Валдес

    Сое Валдес се прочу по света с книгата си Всекидневното нищо (1995), но преди нея написа още пет. Романът, който по съвсем откровен начин говори за любовта, секса и обществото в комунистическа Куба, на момента бе забранен от Фидел Кастро и в резултат на това 52-годишната писателка от 16 години живее в Париж. Кастро дори стигна дотам, че я обяви

  • Фантастичният мистър Дал

    1. Британският писател Роалд Дал е чистокръвен норвежец - баща му Харалд се заселва в Кардиф в края на 80-те на XIX век, а през 1911-а се взимат с майка му Софи Магдалене. Пет години по-късно се ражда нашият човек, който е кръстен на полярния изследовател Роалд Амундсен - гордостта на Норвегия по онова време. 2. Роалд губи баща си и голямата

  • Мъж на много жени

    1. Роден в заможно и бохемски настроено семейство, Ив Матийо Сен Лоран от малък е запален по рисуването и изкуството като цяло. На 13 с апломб заявява, че един ден името му „ще свети със златни букви над `Шанз-Елизе`", а сестрите му невярващо се кискат. Днес то блести над шестте магазина Yves Saint Laurent в Париж, както и над десетки други

  • Ханане Аад и Питър Уо

    Ханане е родена в Бейрут, където учи журналистика и комуникации в местния университет, а после си доучва в Париж. Журналистиката й ляга на сърцето и тя се хваща на хорото - бачка здраво за различни периодични издания и телевизии; организира и модерира куп литературни радио и телевизионни дебати; получава и стипендия за специализация

  • Чай в пустинята

    На терасата на Кафе д`Екмюл-Ноазю няколко араби седяха и пиеха минерална вода. Единствено фесовете им в различни отенъци на червеното ги отличаваха от останалите жители на пристанището. Европейските им дрехи бяха похабени и сиви. Би било трудно да се определи каква е била първоначалната им кройка. Полуголите ваксаджийчета клечаха